Разпореждане № 40933 от 18.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 40933 гр. София, 18.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20231110158999 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „.“ ЕАД с ЕИК . (заявител) срещу К. И. Н. с ЕГН ********** (длъжник) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за който се твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост. Претендираните суми са 13 344 лева и 42 стотинки редовно падежирала и предсрочно изискуема главница; 4 627 лева и 32 стотинки договорна лихва; и 3 277 лева и 10 стотинки обезщетение за забава, начислено от 16.

08. 2021 г. до 26. 10. 2023 г.

Понеже производството е за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, заповедният съд не трябва да проверява дали предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на длъжника, както и дали надлежно му е било съобщено за твърдяната от заявителя цесия. От друга страна, съгласно текущото законодателство, когато вземанията произтичат от договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение), съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.

Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за потребителски паричен кредит № . от 27. 10. 2020 г., погасителен план, условия по договор за кредит, договор за застрахователно посредничество, сертификат № . за комбинирана застрахователна полица от 27. 10. 2020 г., общи условия за застраховка, се установява, че предполагаемият праводател на заявителя е сключил с длъжника договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставил парична сума в размер на 15 000 лева. Длъжникът е поел няколко парични задължения, а именно: да върне главницата на шестдесет и шест ежемесечни погасителни вноски ведно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 14, 09 % на годишна основа съгласно т.

11 от условията към договора (вноските били в еднакъв размер по 384 лева и 41 стотинки); освен това длъжникът трябвало да сключи и застрахователен договор, 1 премията по който в размер на 3 831 лева и 30 стотинки да заплаща нему.

Погасителният план не съдържа данни дали погасителните вноски по него включват и застрахователната премия. При това положение съобразно съдържанието на договора за потребителски кредит страните посочили годишен процент на разходите в размер на 16, 77 %.

Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК) годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения, определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). В разглеждания случай застрахователната премия в размер на 3 831 лева и 30 стотинки съставлява над 20 % от общия размер (главницата) на потребителския кредит. Понеже срокът на договора за потребителски кредит е пет години и пет месеца, тогава тя би съставлявала разход за една година в размер на повече от 3, 7 % от главницата. От друга страна, заповедният съд констатира, че този разход не е бил взет предвид от страните при посочването на годишния процент на разходите по кредита. Това е така, защото щом възнаградителната лихва на годишна основа е в размер на 14, 09 % от главницата, а застрахователната премия за една година е в размер на повече от 3, 7 % от главницата, то сумата само на тези два основни разхода по кредита би възлизала на повече от 17, 79 %, а не на посочения в договора годишен процент на разходите от 16, 77 %.

Заповедният съд приема, че застрахователната премия е следвала да бъде включена в годишния процент на разходите по кредита, защото сключването на застрахователния договор е бил задължително условие за получаването на кредита.

Приложените към заявлението документи съдържат достатъчно косвени данни в подкрепа на този извод. Така комбинираният застрахователен договор е сключен в изпълнение на рамков договор между предполагаемия праводател на заявителя и двамата съзастрахователи. Освен това застраховката е сключена в полза на кредитора по договора за потребителски кредит.

Наред с това заповедният съд констатира, че в договора за потребителски кредит е предвидена и „такса ангажимент“, чието заплащане се осъществява чрез „удържане“ на сумата в размер на 525 лева от предоставения на потребителя кредит (т. 2 от условията). Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) обаче „член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покрИ.е на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.“ (решение на СЕС по С-377/14).

2

Цитираните от СЕС текстове на Директива 2008/48 са възприети в националното ни законодателство с текстовете на пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби към ЗПК (законовото определение за „общ размер на кредита“), съответно чл. 11 ЗПК (необходимото съдържание на договора за потребителски кредит). При това положение националните съдилища са обвързани от задължителното тълкуване на правото на Европейския съюз и следва да бъде прието, че в разглеждания случай общият размер на кредита възлиза на разликата между уговорената сума на кредита 15 000 лева и т. нар. „такса ангажимент“ в размер на 525 лева, тоест действителният общ размер на кредита е 14 475 лева. Щом действителният общ размер на кредита е по-нисък от посочения в договора за потребителски кредит, то и на това основание действителният годишен процент на разходите се различава и е по-висок от посочения в договора за потребителски кредит.

Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит обуславя недействителността му на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите произтича от правото на потребителя да може да прецени правилно икономическите последици от сключването на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с предложения за сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може евентуално да „рефинансира“ кредита). Затова посочване в договора на годишен процент на разходите, който не съответства на действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика и следва да се приеме за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В сходен смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд (решение № 3609 от 04. 07.

2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). При това положение потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Той не дължи лихви или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).

По изложените съображения заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение единствено за претендираната главница по кредита (неговата чиста стойност) и да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение в останалата част за претендираните лихви (възнаградителна и мораторна). Със заповедта за изпълнение следва да бъдат присъдени пропорционално разноските за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

3

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на „.“ ЕАД с ЕИК . в частта, в която се претендира от К. И. Н. с ЕГН ********** заплащането на сумата 4 627 лева и 32 стотинки договорна лихва; и 3 277 лева и 10 стотинки обезщетение за забава, начислено от 16.

08. 2021 г. до 26. 10. 2023 г., които суми се претендират във връзка с договор за потребителски паричен кредит № . от 27. 10. 2020 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронен препис от разпореждането да се връчи на „.“ ЕАД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4