Решение № 1339 от 18.12.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. в , 18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – в, 32 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Незает А. Исаева

Албена Славова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20203110203264 по описа за 2020 година Производството е образувано по жалба на Б. Г. Ж. против НП № 287/07.07.2020 г. на Зам.Кмета на Община - в, с което на основание чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се оспорва посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че мястото, където е осъществено паркирането е било разрешено като е липсвал знак, забраняващ паркирането. Сочи се, че АНО не е обсъдил възражението, което е депозирано срещу акта и без излагане на мотиви срещу същите е издал обжалваното НП. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, представлява се от адв. Ковачев, който в съдебно заседание поддържа жалбата.В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че съгласно закона и константната съдебна практика, автомобил затруднява преминаването на другите участници в движението ако е паркиран пред входове на паркове, училища, театри, кина и други места, където е възможно да влизат или излизат други ППС. Твърди се, че в хода на съдебното производство не е установено, че процесният автомобил е възпрепятствал по какъвто и да е начин други участници в движението. Сочи се, че видно от приложения към административно-наказателната преписка снимков материал , превозното средство е паркирано плътно до тротоара и не пречи на останалите участници в движението. Излага се становище, че в НП липсва 1 надлежно описание на нарушението, доколкото в съдържанието му не са изложени обстоятелства, касаещи релевантни факти, свързани с извършеното деяние. Иска се НП да бъде отменено и да се присъди адвокатско възнаграждение в определения в закона минимум, предвид осъществяваната от процесуалния представител безплатна помощ по отношение на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юк Сърбова, която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. Постъпило е писмено становище по делото от процесуалния представител на въззиваемата страна, в което се твърди, че в хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че е неотносим към предмета на делото въпросът дали в момента на извършване на нарушението съответния пътен участък е сигнализиран със знак В27, доколкото отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение за паркиране, с което се създава пречка на движението. Сочи се, че правилно е приложен материалния закон при квалификацията на нарушението и посочване на санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.

Излагат се доводи, че по силата на нормата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по цитирания нормативен акт имат доказателствена сила до доказване на противното. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна. .

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.06.2020 г. св. б.с., полицейски служител при Общинска полиция – в констатирал, че л. а. ** е паркиран на ул. * . Като преценил, че същият създава пречки за движението, св. с. съставил на въззивника, в качеството му на собственик на превозното средство, фиш № 1000118158/03.06.2020 г. за нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП. След постъпило възражение срещу същия, св. г.г. – старши полицай в група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-в съставила на въззивника АУАН за нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и очевидец на извършеното нарушение – полицейския служител б.с. .

Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено копие на извадка от ГПОД – 2 бр. чертежи № 02-104 от мес. 12 2017 г.

2

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка, визирана в АУАН и обжалваното НП не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е частично основателна.

Наказателното постановление № 287/07.07.2020 г. е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, видно от приобщените по делото , както и заверено копие на заповед № 4129/05.11.2018 г. и заверено копие на заповед № 0506/07.02.2017 г., и двете на Кмета на Община в.

Съдът намери, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В АУАН и НП не се съдържа надлежно описание на нарушението, а именно обстоятелствата не са обективирани фактите, които сочат какво конкретно нарушение се твърди, че е осъществил въззивника. Нормата на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП предписва, че п рестоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Диспозитива на конкретната разпоредба запретява определено поведение чрез посочване резултата от същото, а именно – създаването на пречки, опасност за движението респ. закриване на другите участници в движението, респ. пътен знак или сигнал Конкретните обективни признаци на деянието, обуславящи причинната връзка между същото и настъпилия резултат обаче, следва да бъдат отразени в обстоятелствената част както на АУАН и НП, за да бъде гарантирана възможността на нарушителя да реализира ефективно правото си на защита. Доколкото в процесните АУАН и НП е визирано единствено твърдението, че л.а. Мицубиши е бил паркиран на място, където пречи на другите участници в движението, без да е посочено какви са конкретните проявления на тази пречка, съдът намира, че правото на защита на лицето е било ограничено и по посочения начин е опорочено административно наказателното производство.

Посочените противоречия и неясноти относно санкционната норма, въз основа 3 на която се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, на свой ред са ограничили правото му на защита, като от друга страна поставят в невъзможност съда да формира еднозначен извод относно процесуалната и материална законосъобразност на издаденото НП.

Независимо от изложените съображения с оглед служебното начало, съдът установи от правна страна по същество следното:

В хода на съдебното производство, от събраните по делото доказателства не бе установена безспорно фактическата обстановка, посочена в НП, а именно, че на посочената в НП дата, паркирания от въззивника автомобил на указаното в съдържанието на обжалвания акт място е създавал пречки за движението на останалите пътни превозни средства. Единствения свидетел, възприел начина и мястото, където е било паркирано превозното средство е св. с., който в съдебно заседание е заявил, че не може да изложи конкретни възприятия относно процесното събитие поради липса на спомен за същото. Посочените обстоятелства не се установяват и от приобщения по делото снимков материал.

Доколкото НП не съдържа описание на фактите и обстоятелствата, довели до създадените пречки, явяващи се резултат от начина, по който е извършено паркирането, процесният АУАН не може да осъществи удостоверителната функция спрямо същите на основание чл. 189 ал.2 от ЗДвП.

С оглед на изложеното, съдът счита, че НП следва да бъде отменено като издадено в при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство, които не могат да бъдат отстранени в съдебното производство.

Като взе предвид направените искания от страните за заплащане на юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение, съдът установи следното:

В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал.

2 на същата разпоредба е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай е 300 лв. С оглед константната съдебна практика изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза достатъчно за уважаването на искането по чл.38, ал.2 ЗА е : правна помощ по делото да 4 е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. С оглед на това е прието, че липсата на договор за правна помощ и уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая следва да бъде присъдено заплащане на сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.

С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 287/07.07.2020 г. на Зам.Кмета на Община - в, с което на основание чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП на Б. Г. Ж. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община –в да заплати на адв. г.к.в, вписан под личен № 1200123690 към Адвокатска колегия – в сумата от 300 /триста/ лева, представляваща за адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

5

Съдия при Районен съд – в: _______________________

6