Решение № 534 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Пазарджик, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20225200100688 по описа за 2022 година

Ищцата А. Д. Г., ЕГН ********** от гр.С, е предявила против Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, бул.“Македония“ № 3 иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., във връзка с настъпилата при ПТП смърт на нейния баща Д. А. Г.. Изложени са обстоятелства, че бащата на ищцата е управлявал л.а.

„Лада- ВАЗ 21061“ на 22.12.2018 г., когато на заледен и непочистен пътен участък на надлез в с.Звъничево загубил контрол върху МПС, навлязъл в лентата за насрещното движение и се блъснал челно в движещия се по нея товарен автомобил. Вследствие на удара починал водачът /бащата на ищцата/, както и пътниците в лекия автомобил. Като основна причина на станалото ПТП ищцата сочи изцяло непочистения заледен пътен участък в района, който не бил обезопасен. и не е позволявал безопасно преминаване, създавайки риск да водачите на МПС. Автомобилът поднесъл и се ударил в насрещно движещото се МПС, като движението с разрешена скорост не помогнало да се предотврати ПТП. Признава, че освен непочистването на пътя от стопанисващите пътния участък и отговорни за възложеното почистване и поддържане на пътя, причината за станалото ПТП е и несъобразената с пътните условия скорост от страна на водача на лекия автомобил.

Ищцата понасяла тежко загубата на своя баща и не можела да свикне с мисълта, че нейния любящ родител, към който е била силно привързана, вече го няма и тя няма да може да споделя своите тревоги,болки и радостни събития в живота с него. Изтъква се и обстоятелството, че присъщото ПТП починала и майката на ищцата, т.е. тя е загубила по внезапен и нелеп начин и двамата си родители, към които е била силно привързана. След смъртта на баща си ищцата била в тежко емоционално състояние, затворила се в себе си, а изпитвала и силен стрес и страх от случилото се, като загубила вяра в институциите, които е 1 следвало да обезопасят и почистят заледения участък, по който в този ден е било изключително опасно да се движат не само автомобили, но и пешеходци. За така описаните страдания и негативни преживявания се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., заедно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП и смъртта на бащата на ищцата – 22.12.2018 г. до окончателното изплащане.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е подал писмен отговор в законния срок. Направени са следните възражения: 1.Основната причина за настъпване на ПТП била превишаване и несъобразяване на скоростта на МПС от загиналия водач с пътните условия, атмосферните условия, състоянието на пътя, въведението ограничения за скорост, видимостта – при гъста мъгла, както и непоставянето на предпазен колан от страна на загиналия, а между състоянието на пътната настилка и настъпилото ПТП, съответно – вредите от него, не била налице изобщо причинно-следствена връзка Несъобразяването на скоростта се твърдяло от самата ищца в исковата молба, а като косвено обстоятелство за сочените от ответника причини за ПТП, тази страна се позовава на това, че няма друг автомобил, който да е навлязъл в насрещното платно при същата пътна и метрологична обстановка. Развиват се подробни съображения за условията, при които е станало ПТП, разрешената скорост и забраната за изпреварване в съответния участък, като не става ясно твърди ли се водачът /бащата на ищцата/ да е нарушил тази забрана и това да е допринесло за настъпване на смъртта му, съответно – вредите, за които се претендира обезщетение.

Следва да се уточни дали това обстоятелство се сочи като фактическо основание за възражението за виновно поведение на същия водач, което да е допринесло за причиняване на вредите. Не става ясно и в каква връзка са изложени в отговора подробно всички нормативни правила и легални дефиниции на понятия, касаещи движение при намалена видимост и в частност – при мъгла. Отново е необходимо са се уточни дали ответникът твърди, че водачът Д. Г. е нарушил някои от изброените правила, за да се очертае предмета на доказване по повод на основното правоизключващо възражение, което прави ответника – че АПИ не носи никаква отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, а то е в причинно-следствена връзка единствено с виновно противоправно поведение на починалия водач. По повод ясно заявените обстоятелства, на които се основава това възражение, ищцата следва да уточни в първото съдебно заседание дали признава или оспорва баща й да е карал с превишена/не само с несъобразена скорост/ и дали автомобилът управляван от него е бил оборудван с предпазен колан за шофьора, съответно – бил ли го е поставил според правилата в момента на инцидента. 3.Срещу размера на иска, като несъобразен с претърпените вреди и с принципа за справедливост. 4.За принос/съпричиняване от поне 90 % страна на пострадалия за настъпване на събитието, поради непоставяне на предпазен колан, както и поради нарушаване на правилата за движения по пътищата от страна на този водач. Очевидно ответникът свързва това възражение, което прави при условията на евентуалност със същите нарушения, на които основава първото – за липсата на вина изцяло и само на този водач да настъпване на вредите, за част от които както вече стана ясно е необходимо да се заяви ясно и конкретно твърди ли се, че са извършени или само се сочат правилата и знаците, които по принцип е следвало да се съобразяват и да не се нарушават в 2 конкретния пътен участък и при конкретните условия на пътя. 4.За намаляване размера на обезщетението в случай, че ищцата е получила такова от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ и/или др. някакъв вид застраховка. 5. Прави се и възражение за изтекла кратка погасителна давност по отношение на акцесорния иск за мораторна лихва.

Отделно от възраженията в отговора се излагат обстоятелства за това, че ответникът е възложил произтичащите от нормативните актове правомощия за поддържане на процесния участък от републиканския път на трети лица – три търговски дружество, обединени по между си в „гражданско дружество“ на основание чл. 357 от ЗЗД, които се иска да бъдат привлечени като трети лица-помагачи на негова страна. Ответникът се позовава на сключения договор за възлагане на обществена поръчка от 09.10.2015 г., с предмет – дейности по ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа на територията на Южен Централен район, където попадал и процесния участък.

Трите дружества, които отговарят за изпълнение на задълженията по този договор имат интерес да встъпят, за да помагат на ответника за отхвърляне на исковете, предвид възможността при евентуалното им уважаване ответникът да предяви срещу тях претенции във връзка с неизпълнение на задълженията за поддръжка на пътя, в частност – зимното поддържане, затова бяха допуснати до участие в процеса като трети лица-помагачи. В това си качество поддържат същите възражения, които прави ответника по иска и правят доказателствени искания във връзка с тях.

В първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 12.12.2023 г. съдът прие за разглеждане и своевременно предявените от ответника срещу трите дружества, конституирани като трети лица помагачи, за солидарното им осъждане на заплатят да му заплатят, при уважаване на претенциите на ищцата срещу него, сумата от 150 000 лв., заедно със законната лихва от 22.12.2018 г. до окончателното плащане.

Ответниците по обратните искове ги оспорват с възражения, че задълженията по договора за възлагане на съответните дейности по зимно поддържане на процесния участък са били изпълнявани, съответно - работата е приета и платена от възложителя без възражения за периода, в която е станал процесния пътен инцидент.

В съдебно заседание на 09.04.2024 г. бе допуснато встъпване в процеса на "Еко хидро-90" ООД,, по негово искане, като трето лице-помагач на страната на ответника, след като съдът прецени, че е налице интерес за това у дружеството, като пряк участник в процесите на поддържане на участъка от пътя, на който е станал инцидента, за което по делото има писмени доказателства.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните съдът приема следното:

Главният иск, предявен от А. Г. срещу Агенция "Пътна инфраструктура" е с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като се основава на обстоятелства, че една от причините за описаното в исковата молба ПТП, при което е починал бащата на ищцата е "заледения и непочистен пътен участък, стопанисван от изпълнителите, отговорни за 3 почистването на пътя в района на ПТП", наред с несъобразената скорост с пътните условия, от страна на водача на лекия автомобил. Следователно се касае за иск за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника/АПИ/ за вреди от неправомерни действия/бездействия на негови служители, като предмет на установяване е как са изпълнявани от страна на местното подразделение на Агенцията задълженията по стопанисването и поддържането на пътната мрежа и по-конкретно почистен и обезопасен. ли е бил надлезът, на който е ставал процесния пътен инцидент при условията на т. нар.

"зимно поддържане".

Пасивната процесуално правна легитимация на АПИ по предявения иск произтича от разпоредбите на нормативните актове, с които и е възложено управлението и дейността по поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа

/чл19,ал.1 от Закона за пътищата и чл. 2 и 3 от НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата/.

Ищцата твърди, че основната причина за ПТП е „изцяло непочистен заледен пътен участък“, който не позволявал безопасно преминаване и от това следвало риск за водачите на МПС.

На първо място следва да се отбележи, че по делото няма никакви данни пътят да се нуждаел от почистване, което се предприема при снеговалеж и навявания от сняг върху пътната настилка. Събраните доказателства установяват, че на 22.12.2018 г. сняг не е валял, нито е имало натрупан такъв от предишни валежи върху надлеза, нито-уплътнени снежноледени пластове, които да е било необходимо да се почистят. Имало поледица, т .е тънка ледена коричка, която се предполага, че не се е забелязвала от водачите на МПС, а настилката е изглеждала като мокра. В експертизата подробно е обяснено как се образува този, наричан още „черен лед“ върху пътната настилка и категорично не се касае за заледяване, образувано поради непочистен сняг. Такива заледени участъци от пътя няма как и не се почистват механично, а за да се предотвратят опасности от заледяване на пътя чл.11, ал.2,т.4 от Наредбата предвижда, че се предприема „обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане: разпръскване на минерални материали и химични вещества“.

След събиране на гласните доказателства за реалните условия, при които е станал пътния инцидент и дори след изслушване на комплексната експертиза, ищцовата страна не е направила изменение на обстоятелствата, на които се основава иска и продължи да поддържа, че пътят не бил почистен. Затова е спорно дали при спазване на диспозитивното начало съдът дължи подробно обсъждане на обстоятелствата били ли са необходими и предприети ли са адекватни мерки и с цел обезопасяване срещу хлъзгане и налице ли са виновни противоправни действия на изпълнители /служители и работници/ от страна на АПИ, стоящи в причинна връзка с настъпване на смъртта на Д. Г.. Придържайки се към обстоятелствата, на които се основава иска, би следвало да се отбележи, че пътят не се е нуждаел от почистване.

Все пак доколкото има общи твърдения, че състоянието на заледения пътен участък не позволявало безопасно движение, ще следва да се даде отговор на въпроса така ли е било, 4 какво са направили или не са направили от АПИ в изпълнение на законоустановените си задължения и стоят ли тези факти в причинна връзка с вредите, за които се прететендира обезщетение.