Решение № 255 от 24.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 430/2022
- Вид
- Решение № 255
- Подписан
- 24.07.2023
- В сила
- 30.08.2023
- Състав
- Анна Тодорова Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 255 гр. Стара Загора, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20225500900430 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
415, ал. 1 т. 1 от ГПК за установяване съществуването на присъдените със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК парични вземания.
В исковата молба е посочено, че с изпълнителен лист № 211 от 20.06.2022 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 224 от 20.06.2022 г. по ч. гр. дело № 405/2022 г. и Разпореждане № 546 от 04.07.2022г., Районен съд - Р. е осъдил М. Ж. К., ЕГН ********** да заплати на „У.“ АД, ЕИК ***, следните суми:
- 39 000,00 лв. /тридесет и девет хиляди лв./ - представляваща главница по задължение по Договор за банков револвиращ кредит № 0021/465/28022017 от 28.02.2017г., Анекс № 1 от 23.02.2018 г., Анекс № 2 от 20.02.2019 г., Анекс № 3 от 21.03.2019 г., Анекс № 4 от 22.04.2019 г., Анекс № 5 от 03.05.2019 г., Анекс № 6 от 29.04.2020г. и Анекс № 7 от 02.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2022г. до окончателното погасяване на задължението;
- 2 789,99 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и девет лв. и деветдесет и девет стотинки/- лихва върху редовна главница за периода от 20.11.2021 г. до 31.01.2022 г.;
- 1 402,54 лв. /хиляди четиристотин и два лв. и петдесет и четири 1 стотинки/ - лихва за просрочена главница за период от 31.01.2022 г. до 16.06.2022 г.;
- 1 121,25 лв. /хиляди сто двадесет и един лв. и двадесет и пет стотинки/ - наказателна лихва при просрочие за периода от 20.11.2021 г. до 16.06.2022 г.
- 242,84 лв. /двеста четиридесет и два лв. и осемдесет и четири стотинки/- просрочена лихва (миграция) за периода от 20.11.2021 г. до 20.11.2021 г.
- 292,50 лв. /двеста деветдесет и два лв. и петдесет стотинки/ периодична такса, дължима на 30.04.2021 г.
- 896,98 лв. /осемстотин деветдесет и шест лв. и деветдесет и осем стотинки/- държавна такса;
- 1 587,29 лв. /хиляди петстотин осемдесет и седем лв. и двадесет и две стотинки/- адвокатски хонорар.
Изложено е, че със съдебно съобщение, получено на 07.09.2022 г., „У.“ АД е уведомена, че срещу издадената заповед за изпълнение длъжника е подал в срок възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът е указал на „У.“ АД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението.
Сочи се, че в законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК „У.“ АД предявява настоящия иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу длъжника М. Ж. К., ЕГН **********, по отношение на която е издадена Заповед за изпълнение № 224 от 20.06.2022 г. по ч.гр.дело №405/2022 г., Районен съд - Р..
Изложени са следните основания, обстоятелства и факти, на които се основава иска:
Вземането на „У.“ АД в качеството му на Кредитор произтича от Договор за банков револвиращ кредит № 0021/465/28022017 от 28.02.2017 г., ведно с анексите към него, сключен с „М.С.Т.“ ЕООД ЕИК: ***, в качеството му на „Кредитополучател“ и М. Ж. К., ЕГН **********, в качеството й на „Солидарен длъжник“, с който е отпуснат банков револвиращ кредит в размер до 50 000 лв. с краен срок на издължаване - 28.02.2018г. С последващите подписани към Договора анекси са променяни условията, като съгласно 2
Анекс № 6 от 29.04.2020 г. разрешеният размер е изменен в размер до 39 000 лв., а съгласно Анекс № 7 от 02.03.2021 г. крайният срок за издължаване е определен на 31.01.2022 г.
Твърди се, че е налице неизпълнение по смисъла на Договор за банков револвиращ кредит № 0021/465/28022017 от 28.02.2017 г., Анекс № 1 от 23.02.2018 г., Анекс № 2 от 20.02.2019 г., Анекс № 3 от 21.03.2019 г., Анекс № 4 от 22.04.2019 г., Анекс № 5 от 03.05.2019 г., Анекс № 6 от 29.04.2020 г. и Анекс № 7 от 02.03.2021 г. Посочено е, че с оглед изтичане на крайния срок на издължаване /31.01.2022 г./, определен съгласно §1, чл. 7.1. от Анекс № 7 от 02.03.2021 г. към Договор за банков револвиращ кредит № 0021/465/28022017 от 28.02.2017 г. и поради неизпълнение на задълженията по Договора на посочената дата и към настоящия момент, непогасената част от задължението е станала изцяло изискуема и дължима, както е отразено в представеното извлечение от счетоводните книги.
Поради горепосоченото неизпълнение на задълженията на длъжниците „М.С.Т.“ ЕООД ЕИК: *** и М. Ж. К., ЕГН ********** по Договор за банков револвиращ кредит № 0021/465/28022017 от 28.02.2017 г., Анекс № 1 от 23.02.2018 г., Анекс № 2 от 20.02.2019 г., Анекс № 3 от 21.03.2019 г., Анекс № 4 от 22.04.2019 г., Анекс № 5 от 03.05.2019 г., Анекс № 6 от 29.04.2020 г. и Анекс № 7 от 02.03.2021 г. „У.“ АД е предприела действия за събиране на вземанията си по съдебен ред, като е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Посочва се, че с изпълнителен лист № 211 от 20.06.2022 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 224 от 20.06.2022 г. по ч. гр. дело № 405/2022 г. и Разпореждане № 546 от 04.07.2022г., Районен съд - Р. е осъдил М. Ж. К., ЕГН ********** да заплати на „У.“ АД, ЕИК *** описаните в изпълнителния лист суми.
С молба „У.“ АД е образувало изпълнително дело № 20227650402176 по описа на ЧСИ Г.И., peг. № 765 от Регистъра към КЧСИ, за сумите по издадените по ч.гр.дело № 405/2022 г. по Заповед за изпълнение № 224 от 20.06.2022 г. и Изпълнителен лист №211, издаден на 20.06.2022 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 428, ал.1 от ГПК, съдебният изпълнител е изпратил Покани за доброволно изпълнение до ответника, срещу които същият в срок е подал възражения.
3
Ищецът моли, да се приеме за установено, че ответникът по делото - М.
Ж. К., ЕГН **********, дължи на „У.“ АД сумата от 44 849,12 лв.
/четиридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и девет лв. и дванадесет стотинки/, от които:
- 39 000,00 лв. /тридесет и девет хиляди лв./ - представляваща главница по задължение по Договор за банков револвиращ кредит № 0021/465/28022017 от 28.02.2017г., Анекс № 1 от 23.02.2018 г., Анекс № 2 от 20.02.2019 г., Анекс № 3 от 21.03.2019 г., Анекс № 4 от 22.04.2019 г., Анекс № 5 от 03.05.2019 г., Анекс № 6 от 29.04.2020г. и Анекс № 7 от 02.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2022г. до окончателното погасяване на задължението;
- 2 789,99 /две хиляди седемстотин осемдесет и девет лв. и деветдесет и девет стотинки/- лихва върху редовна главница за периода от 20.11.2021 г. до 31.01.2022 г.;
- 1 402,54 лв. /хиляди четиристотин и два лв. и петдесет и четири стотинки/- лихва за просрочена главница за период от 31.01.2022 г. до 16.06.2022 г.;
- 1 121,25 лв. /хиляди сто двадесет и един лв. и двадесет и пет стотинки/ - наказателна лихва при просрочие за периода от 20.11.2021 г. до 16.06.2022 г.;
- 242,84 лв. /двеста четиридесет и два лв. и осемдесет и четири стотинки/- просрочена лихва (миграция) за периода от 20.11.2021 г. до 20.11.2021 г.;
- 292,50 лв. /двеста деветдесет и два лв. и петдесет стотинки/ периодична такса, дължима на 30.04.2021 г.
Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника в настоящото производство да заплати на ищеца всички сторени разноски в заповедното производство, както следва:
- 896,98 лв. /осемстотин деветдесет и шест лв. и деветдесет и осем стотинки/- държавна такса;
- 1 587,29 лв. /хиляди петстотин осемдесет и седем лв. и двадесет и две стотинки/- адвокатски хонорар.
Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника в 4 настоящото производство да заплати на ищеца всички съдебни разноски за настоящата инстанция, а именно доплатена държавна такса в размер на 896,98 лв. /осемстотин деветдесет и шест лв. и деветдесет и осем стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 2 250,56 лв. /две хиляди двеста и петдесет лв. и петдесет и шест стотинки/ с ДДС, за което в полза на „У.“ АД да бъде издаден изпълнителен лист.
В случай, че на ответната страна е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., ищецът моли да се задължи ответникът чрез неговия процесуален представител да предостави банкови сметки, по които, в случай, че „У.“ АД бъде осъдено да заплати разноски, същите да бъдат преведени. Моли, да се има предвид, че искането за присъждане на разноски по своята същност е осъдителен иск за обезщетяване на материални вреди, а непредоставянето на банкова сметка, по която същите да бъдат преведени, би могло да доведе до злоупотреба с права от страна на ответника и неговия процесуален представител, като бъде инициирано производство по принудително изпълнение.
Ответницата М. Ж. К. е получила лично съобщението за подаване на отговор на исковата молба на установения в хода на съдебната размЯ. адрес в град Р., ул. “Бузлуджа” № 11, но в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК не е представила такъв по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
В първото съдебно заседание, ищецът е направил искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответницата М. Ж. К. не е представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото по делото заседание и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размЯ. на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, която предпоставка е в случая е налице.
Второто изискване, съгласно чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК за постановяване 5 на неприсъствено решение е исковете да са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 405/2022 г. по описа на Районен съд – Р. в полза на „У.“ АД против солидарния длъжник М. Ж. К. е издадена Заповед за изпълнение № 224/20.06.2022 г., съгласно която М. Ж. К. следва да заплати на „У.“ АД следните суми: 39 000 лв., представляваща главница по задължение по Договор за банков револвиращ кредит № 0021/465/28022017 от 28.02.2017г., Анекс № 1 от 23.02.2018 г., Анекс № 2 от 20.02.2019 г., Анекс № 3 от 21.03.2019 г., Анекс № 4 от 22.04.2019 г., Анекс № 5 от 03.05.2019 г., Анекс № 6 от 29.04.2020г. и Анекс № 7 от 02.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението; 2 789,99 лв. - лихва върху редовна главница за периода от 20.11.2021 г. до 31.01.2022 г.; 1 402, 54 лв. - лихва за просрочена главница за период от 31.01.2022 г. до 16.06.2022 г.; 1 121, 25 лв. наказателна лихва при просрочие за периода от 20.11.2021 г. до 16.06.2022 г.;
242, 84 лв. - просрочена лихва (миграция) за периода от 20.11.2021 г. до 20.11.2021 г.; 292, 50 лв. - периодична такса, дължима на 30.04.2021 г.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, М. Ж. К. е подала възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което „У.“ АД е предявил искове за установяване на процесните вземания.
По делото не е спорно, че „У.“ АД в качеството му на кредитор е сключил с „М.С.Т.“ ЕООД, в качеството му на „кредитополучател“ и М. Ж.
К., в качеството й на „солидарен длъжник“ Договор за банков револвиращ кредит № 0021/465/28022017 от 28.02.2017 г., по силата на който е предоставен банков револвиращ кредит в размер до 50 000 лв. с краен срок на издължаване - 28.02.2018г. С последващите подписани към Договора анекси са променяни условията, като съгласно Анекс № 6 от 29.04.2020 г. разрешеният размер е изменен в размер до 39 000 лв., а съгласно Анекс № 7 от 02.03.2021 г. крайният срок за издължаване е определен на 31.01.2022г.
По делото не са представени доказателства, че към крайният срок на договора – 31.01.2022 г., солидарният длъжник М. Ж. К. е изпълнила задължението си да върне на „У.“ АД отпусната сума в размер на 39 000 лв.