Решение № 489 от 06.04.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Плевен, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20214430108032 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.240 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. Й. Д. против М. СТ. ДР., с правно основание на предявените искове чл.240, ал.1 от ЗЗД и цена 3000лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 500лв. за периода 10.05.2020г.31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ.Твърди се, че между страните е сключен договор за заем на 14.04.2020г., като е издадени РКО от същия ден, който има силата на разписка.Посочва се, че ответникът се е задължил да върне сумата до 10.05.2020г., което е посочено в РКО.Твърди се, че тъй като сумата не е върната и към настоящия момент, за ищеца възниква интерес да предяви настоящите искове.Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и взе предвид становището на страните, намира за установено следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът за заем е неформално възмездно двустранно и реално съглашение, по силата на което заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да ги върне в определен срок. По делото е представено РКО, подписан от ответника на 14.04.2020г. за сумата 3000лв. и срок за връщане 10.05.2020г. Представеният документ не оспорен по надлежния ред от ответника, поради което съдът го приема като годно доказателство, относно отразените в него обстоятелства. В този смисъл следва да се приеме, че е налице валиден договор за заем между страните.

Ищецът твърди, че до датата на падежа ответникът не е изпълнил задължението си. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт, което освобождава ищеца от тежестта на доказването му, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си.В този смисъл съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълният му размер, като ответника бъде осъден да заплати сумата 3000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-31.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

С исковата си молба ищецът е поискал и присъждането на мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 3000лв. за периода 10.05.2020г.датата на падежа до датата на ИМ-31.12.2021г.

По своя характер мораторната лихва представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично задължение вреди. Предявеният е акцесорен и като такъв следва съдбата на главния иск с правно основание чл.240ЗЗД. При кумулативното съединяване на искове, каквото в случая е налице, след като е уважен главният иск за заплащане на заемната сума като основателен и доказан, такъв е и акцесорния иск, който също следва да бъде уважен.

Съгласно представения договор, ответника се е задължил да върне сумата до 10.05.2020г., т.е. след тази дата е изпаднал в забава поради неизпълнение на задължението си в срок. При изчисление с е- калкулатор е установено, че дължимата сума е 500лв.При това положение следва да се уважи предявеният иск.

При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК 2 ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски в размер 1267лв., съобразно представен списък и доказателства към него, в който са включени и направени разходи и във връзка с обезпечението.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД М. СТ. ДР., ЕГН**********, ДА

ЗАПЛАТИ на М. Й. Д., ЕГН**********, сумата от 3000лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем от 14.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2021г.-датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД М. СТ. ДР., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Д., ЕГН**********, сумата 500лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 3000лв., за периода 10.05.2020г. - 31.12.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. СТ. ДР., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Д., ЕГН**********, сумата 1267лв., представляваща направени деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от получаване съобщенията за постановяването му до страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3