Решение № 23638 от 24.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23638 гр. София, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110159167 по описа за 2024 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът ****, ЕИК ***, е предявил срещу ответника М. Б. Ч., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл.

99 от ЗЗД и чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1841,14 лева, от които 600 лева главница по Договор за потребителски кредит № 526932 от 20.05.2021 г., сключен със ***, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя с договор за цесия от 05.04.2023 г., 19,06 лева договорна възнаградителна лихва върху главница за периода от 20.05.2021 г до 20.12.2021 г., 269,55 лева неплатени такси, съгласно Тарифата за таксите и разходите, 497,92 лева неустойка по чл. 6.2 от договора, 54,67 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.12.2021 г до 13.10.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.04.2024 г. по ч. гр. дело № 63315/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че на 20.05.2021 г ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 526932 със ***, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, като се е задължил да върне същата на 1 вноска от 249 лева и 6 вноски по 279 лева в срок до 20.12.2021 г. при фиксиран лихвен процент 40,05% и ГПР 47,70%. Сочи, че вземането, 1 произтичащо от процесния договор му е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., за което длъжникът е уведомен на посочен от него електронен адрес. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит в срок, поради което изпаднал в забава и дължи лихва за забава по силата на чл. 2, раздел Х. „Забава“ както и търсените неустойки за неизпълнение на чл. 6.1 от Договора.

След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжникът платил сумата в общ размер на 150 лева на 3 равни вноски, която сума е отнесена по реда на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, към дължимата възнаградителна лихва. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. С., който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че процесният договор не съответства на изискванията на ЗПК и ЗЗД поради което е недействителен.

Оспорва клаузите от договора за кредит, уреждащи лихвата и неустойката като нищожни.

Оспорва вземането да е валидно прехвърлено, тъй като изначално не е валидно възникнало.

Възразява за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството*** е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 17.11.2023 г. срещу М. Б. Ч., по което е образувано ч. гр. дело № 63315//2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав и на 21.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на твърдените основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, последният е подал мотивирано възражение, поради което на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет оспорените вземания, за които в негова полза била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че между *** и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит (заем), по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнала в предвидената от закона форма уговорка за заплащане на неустойка за твърдения вид неизпълнение, неизпълнение от страна на 2 длъжника и размера на търсеното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното задължение.

Ищецът твърди, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето от неговия кредитор към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, но това не се установява по делото, тъй като доказателства за изпратено уведомително писмо не са представени. Към исковата молба, обаче, е представено уведомление за цесия, изходящо от цедента, както и пълномощни, които са връчени на длъжника заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК.

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за паричен заем кредирект № 526932 от 20.05.2021 г., сключен по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) - от разстояние, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 1000 лева за срок от 7 месеца с падеж на последната вноска на 20.12.2021 г. и при фиксирана лихва в размер на 40,05% и ГПР 47,7%, а ответникът е следвало да върне сумата в общ размер на 1169,06 лева с включена възнаградителна лихва на 7 месечни вноски съгласно погасителен план, приложен към договора. Страните се съгласили, че заемателят ще предостави в срок до три дни от отпускане на заема обезпечение по начина и реда, както и отговарящо на условията в чл. 33, ал. 1 от Общите условия към Договора, като при неизпълнение на това неговото задължение, на основание чл. 6.2 от Договора дължи неустойка в размер на 783,94 лева, която следва да заплати разсрочено съгласно погасителния план, като дължи и такси по Тарифата на заемодателя.

От приетата по делото разписка, се установява, че заетата сума в размер на 1000 лева е предоставена на получателя по сметка, открита в EasyPay, съгласно разписка за извършване на плащане № 20000005624150 от 20.05.2021 г., като между страните не е спорно и се признава, че ответникът е извършвал и плащания по кредита в общ размер на 150 лева, които са отнесени към дължимата според ищеца възнаградителна лихва.

Към процесния договор освен относимите норми на ЗПФУР, приложение, на основание чл. 9, ал. 1 от закона, намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В настоящия ответницата има качеството на потребител, доколкото по делото не е проведено доказване, че заетите средства са ползвани от кредитополучателя във връзка с евентуално осъществявана от него търговска или професионална дейност.

3

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит.

В чл. 3.5 от Договора е посочен процент на ГПР от 47,7%, но посоченият процент не включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не отразява разходите по кредита, включващи неустойката по чл. 6.2 от Договора. Ето защо договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски съд).

При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на СГС) - главницата в размер на 1000 лева, от която следва да се приспадне платената от потребителя сума от 150 лева, поради което ответникът дължи 850 лева. От този дълг потребителят е признал вземането за главница за 400 лева, за които заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което искът за главница следва да се уважи за остатъка от 450,00 лева, а за разликата над 450 лева до претендирания размер от 600 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Възражението на ответника за погасяване на вземането за главница по давност е неоснователно, тъй като сумата по договора за кредит е предадена на потребителя на 20.05.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 17.11.2023 г., поради което и на основание чл. 116, б. „б“ във вр. с чл. 114 от ЗЗД давността за вземането не е изтекла.

По изложените съображения за приложението на чл. 23 ЗПК, неоснователни се явяват и исковете за възнаградителна лихва, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.12.2021 г. до 13.10.2023 г., неплатени такси, съгласно Тарифата за таксите и разходите и неустойката по чл. 6.2 от договора за кредит. По отношение на таксите и разходите за извънсъдебно събиране на вземания по Тарифата, според която в случай на забава или неизпълнение на задължението по настоящия договор, кредиторът може да предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията, уговорката за тяхното 4 заплащане освен това противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

С оглед частичната основателност на главния иск, като законна последица от неговото предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.