Определение № 489 от 03.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. София, 03.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско дело № 20261001000505 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 204000/13.02.2026 г. по описа на СГС, постъпила в САС с вх. № 21785/28.07.2026 г., депозирана от Р. Д. В. против определение № 11/05.01.2026 г. по т.д. № 1093/2025 г. на СГС, с което е оставена без разглеждане негова жалба срещу решение от 06.02.2025 г. на Апелативната комисия (АК) при Българската федерация по тенис (БФТ), постановено по жалба срещу решение № 1/28.02.2022 г. по дисциплинарно дело1/2022 г. на Дисциплинарната комисия (ДК) при БФТ в частта му, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да съдийства за срок от шест месеца“ и същото е оставено в сила по отношение на извършените нарушения, авторството им и размера на наложеното наказание.

Жалбоподателят намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и несъответстващо на установените с ЕКЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ европейски стандарти за правата на човека.

Обжалваното решение засягало негови законни права и интереси в качеството му на сертифициран съдия по тенис международна категория. В същото време според чл. 56 от Конституцията на РБ се предвиждало, че всеки има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, като нормата била пряко приложима. Съдебната защита била най-важната правна защита за правата и интересите на гражданите и обикновеният законодател можел да предвижда условия за упражняването й, но не и да я изключва, като произтичаща от основния закон.

Конституционното право на защита можело да се реализира в своята пълнота, само ако пътят към съдебна защита не е затворен, като в същото време стандартите за достъп до съд не можели да бъдат по-ниски в сравнение от онова, което предвиждат установените международни стандарти и по-конкретно установените в съответните норми на ЕКЗПЧОС.

По-нататък жалбоподателят сочи, че БФТ е сдружение с нестопанска цел в обществена полза, поради което към него са приложими нормите на чл. 25 ЗЮЛНЦ, като според чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ изрично било забранено правата на Общото събрание 1 да отменя актове на други органи на сдружението да бъдат възлагани на други органи на сдружението. Въпреки това в чл. 48, ал. 1 от Устава на БФТ било уредено създаването на консултативни комисии, сред които и Дисциплинарна и Апелативна, като според чл. 48, ал. 6 техните решения подлежали на оспорване пред УС на БФТ.

Освен това, с чл. 59, ал. 3 от Устава противозаконно се въвеждало отклонение от нормата на чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ, като се указвало, че решенията на Дисциплинарната комисия се обжалват пред Апелативната комисия, чиито решения са окончателни. По този начин вътрешните актове на БФТ незаконосъобразно противоречали на разпоредбите на ЗЮЛНЦ и неправомерно лишавали заинтересованите лица от съдебна защита на накърнените им законни права и интереси и в тази си част били нищожни.

Въз основа на изложеното жалбоподателят намира, че СГС е следвало да съобрази посоченото и да разгледа жалбата му като конститутивен иск по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, а ако намери, че делото не му е подведомствено, да укаже на жалбоподателя кой орган е компетентен да разгледа жалбата му. Ако пък съдът счетял, че обжалваното решение е индивидуален административен акт и компетентен да разгледа жалбата срещу него е административния съд, то той следвало да повдигне спор за подсъдност по реда на чл.

135, ал. 5 АПК. Вместо това съдът прекратил делото и лишил жалбоподателя от съдебна защита. Предвид всичко изложено, жалбоподателят е поискал да бъде отменено обжалваното определение.

Насрещната страна, Българска федерация по тенис, не е депозирал отговор на частната жалба.

Настоящият състав, като обсъди доводите и възраженията жалбоподателя и представените доказателства, намира следното: на

Т.д. № 1093/2025 г. по описа на СГС, VI-14 състав е образувано след изпращането му по подведомственост от Административен съд – София град, образувано по жалба на Р. Д. В. срещу решение от 06.02.2025 г. на Апелативната комисия (АК) при Българската федерация по тенис (БФТ), постановено по жалба срещу решение № 1/28.02.2022 г. по дисциплинарно дело1/2022 г. на Дисциплинарната комисия (ДК) при БФТ.

С разпореждане на СГС от 05.08.2025 г. на жалбоподателя са дадени указания да уточни кой акт обжалва, в какво се състои неговата противоправност и да внесе държавна такса в размер на 80 лева. Тези указания са изпълнени с молба от 10.10.2025 г., като е уточнено, че се обжалва решение от 06.02.2025 г. на Апелативната комисия (АК) при Българската федерация по тенис (БФТ), постановено по жалба срещу решение № 1/28.02.2022 г. по дисциплинарно дело1/2022 г. на Дисциплинарната комисия (ДК) при БФТ.

С определение от 05.01.2026 г. СГС е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил делото, като е приел, че на съдебно оспорване, съгласно ЗЮЛНЦ, подлежат само решенията на Общото събрание на сдруженията. Това определение е връчено на жалбоподателя на 09.02.2026 г.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу обжалваем акт, в законоустановения срок и е редовна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна предвид следното:

2

Българската федерация по тенис е сдружение с нестопанска цел за осъществяване дейност в обществена полза, съобразно чл. 18 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 5 ЗФВС лицензираната спортна федерация може да осъществява спортно правосъдие чрез система от комисии и спортен арбитраж чрез арбитражен орган.

Според чл. 48, ал. 1 от Устава на БФТ, федерацията има постоянни комисии, които са консултативно-помощни органи на федерацията, сред които са и Дисциплинарна комисия и Апелативна комисия, с компетенции в конкретна област от дейността на федерацията. Според чл. 48, ал. 3 от Устава всяка комисия функционира съобразно Правилник за дейността си, одобрен от УС. Според чл. 48, ал. 4 УС може да потвърди, измени или отмени решение на комисиите.

Според чл. 58 Дисциплинарната комисия следи за поведението на всички, свързани с тренировъчно-състезателния процес и при нарушение по време на състезание или официална среща или турнир, или за нарушаване на Вътрешния правилник, налага санкции. Според чл. 59, ал. 3 от Устава решенията на Дисциплинарната комисия се обжалват пред Апелативната комисия, чиито решения са окончателни. Последната е действащ ad hoc орган на БФТ, който се сезира с жалба срещу решение на Дисциплинарната комисия и се произнася съобразно Правилник за дейността на Апелативната комисия, приет от УС.

Според Правилника на Апелативната комисия при БФТ, същата осъществява спортно правосъдие по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 5 от ЗФВС, в качеството си на върховен орган в системата на комисии на федерацията, разрешаваща като втора инстанция спорове – чл. 1, ал. 1, като основните начала на дейността й са независимост, непосредственост, обективност, обоснованост и колегиалност при вземане на решенията. В Правилника е уредено производството пред Апелативната комисия, като същото се провежда в открити заседания с участието на засегнатите страни и със събиране на доказателства, като решение се постановява след съвещание при закрити врати.

При така установената нормативна уредба на дисциплинарната отговорност в спортните федерации в ЗФВС, се установява, че специалният спрямо ЗЮЛНЦ закон – ЗФВС съдържа възможност федерацията да осъществява спортно правосъдие чрез система от комисии и спортен арбитраж.

Вярно е принципно посоченото от жалбоподателя, че в чл. 56 от Конституцията се съдържа общо формулираното право на гражданина на защита, и се установява задължение за държавата чрез законодателството да обезпечи ефективната възможност на гражданина да защити пред съд накърнените си права и законни интереси. В същото време, следва да се има предвид, че понятието „съд“ по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС има автономно значение, което не зависи от формалното наименование или квалификация на органа в националното законодателство. ЕСПЧ в решенията си по чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция заключава, че „съд“ се явяват и особените юрисдикции, създадени в съответствие със закона, които са независими, безпристрастни, постоянно действащи, осигуряват публично гледане на делото и завършват с правораздавателен акт. Съдът взема предвид още и съществуването на гаранции в националното законодателство срещу външен натиск и дали органът като цяло създава впечатлението за независимост. За да бъде признат един орган за „съд“ според критериите на ЕСПЧ, той трябва да отговаря кумулативно на следните изисквания:

Да има правораздавателна функция: Органът трябва да има правомощието да решава правни спорове въз основа на правни норми и след провеждане на организирана процедура.

3

Да е задължителна юрисдикция: Решенията му трябва да имат обвързваща сила за страните и да не подлежат на произволна отмяна от органи на изпълнителната власт.

Да има институционална и структурна независимост: Органът трябва да бъде независим както от изпълнителната власт и законодателния орган, така и от самите страни по спора.

Безпристрастност: Членовете на органа трябва да демонстрират субективна и обективна безпристрастност при разглеждане на делото.

Да е създаден в съответствие със закона: Организацията, мандатът и компетентността му трябва да почиват на ясна законова основа.

Продължителност на мандата: Гаранциите за несменяемост на неговите членове по време на мандата им са ключов елемент от изискването за независимост.

Да е предвидена справедлива процедура: Производството пред този орган трябва да предоставя адекватни процесуални гаранции, съвместими с принципа на справедливост (контрадикторност, равенство на оръжията).

От тази гледна точка Дисциплинарната комисия и Апелативната комисия към БФТ, съобразно Устава и правилниците за дейността им, са „съд“ по смисъла на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПОС, доколкото притежават някои фундаментални характеристики на съд в същинския смисъл, а именно създадени са и функционират съгласно закона, имат институционална независимост, завършват с правораздавателен акт и притежават независимост и безпристрастност, техните решения са задължителни за участниците в състезателния и тренировъчен процес. Те са независими от изпълнителната и всяка друга власт, а и от страните. Никой не може да въздейства върху независимостта им, така че да я засегне. Начинът на избиране на персоналния състав на всеки от тези органи е по предварително оповестени правила в Устава на БФВ и Правилника за дисциплинарна дейност, и с мандат. Наред с това, на производството пред Дисциплинарната комисия и Апелативната комисия са присъщи почти всички основни принципи на публичния състезателен процес – провеждане на открити заседания с участието на страните, възможност за ангажиране на доказателства, за публично огласяване на решението и неговото мотивиране, за обжалване на решението на Дисциплинарната комисия пред по-горна инстанция (Апелативна комисия), която е независима в същия смисъл. Няма абсолютно никаква причина да се счита, че обжалването пред Апелативната комисия вместо пред държавния съд не е ефективно средство за защита и това е така, доколкото тя е особена юрисдикция, натоварена изрично с решаването на определени в Устава на федерацията (по делегация от ЗФВС) във връзка с дисциплинарното наказване спортисти, треньори, спортни съдии и др.

Видно от Правилника на Апелативната комисия е освен това, че членовете й са юристи. Освен това, как и дали ще бъде уреден въпросът с достъпа до съд, който се състои от професионални съдии, е въпрос на национална правна уредба.

Предвид посоченото, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че е лишен от достъп до съд.