Решение № 8753 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8753 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110132623 по описа за 2025 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу Д... К. Г. от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 2 020,25 BGN (двe хиляди и двадесет лева и 25 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 06.11.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.12.2021г. до 31.10.2024 г. в размер на 529,72 BGN (петстотин двадесет и девет лева и 72 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г. в размер на 3,78 BGN (три лева и 78 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 06.11.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2021г. до 31.10.2024 г. в размер на 1,04 BGN (един лев и 04 стотинки). По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 66987/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът не бил открит на известните му адреси, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на установителен иск.

При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като 1 потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. Х.. Д.., бл. .., вх. А, ет. 2, ап. 3, аб. № 348731, е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 2 020,25 BGN (двe хиляди и двадесет лева и 25 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 06.11.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.12.2021г. до 31.10.2024 г. в размер на 529,72 BGN (петстотин двадесет и девет лева и 72 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г. в размер на 3,78 BGN (три лева и 78 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 06.11.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2021г. до 31.10.2024 г. в размер на 1,04 BGN (един лев и 04 стотинки).

В исковата молба са налице твърдения, че о тветникът - ползвател на имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г . и съответно е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за 2 извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ АД, съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. К. Г., чрез адв. Т. Е., особен представител, е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорва да е потребител на ТЕ за процесния недвижим имот. Прави възражение за нищожност на клаузи от Общите условия на ищцовото дружество. Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия, както и дружеството за топлинно счетоводство да е водило надлежно счетоводство. Оспорва претенцията за дялово разпределение по основание и размер. Оспорва и дължимостта на суми за сградна инсталация. Формулира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Нелбо“ АД намира исковете за основателни. Счита, че е водил надлежно топлинно счетоводство.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 66987/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на 06.11.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Х.. Д., бл. .., вх. А, ет. 2, ап. 3, аб. № 348731. По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен договор за прехвърляне на право на собственост на общински недвижим имот от 03.04.1997 г., от който е видно, че ответника е придобил собствеността на процесния недвижим имот. Видно от нотариален акт за договорна ипотека № 181, том първи, дело № 172/..5 г. имотът е бил в режим на СИО на ответника и съпругата му .. Г.а, която е била длъжник в заповедното производство, но не е депозирала възражение срещу нейната ½ част от задължението и срещу нея е издаден изпълнителен лист.

3

Впоследствие с постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д.

№ 20228510400770 на ЧСИ Мариян Петков, влязло в сила на 12.05.2023 г. собствената на ответника Д. К. Г. ½ ид.ч. от собствеността на процесното жилище е придобита на публична продан от трето лице – .., т.е. след процесния период 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., като последния на 28.11.2023 г. е предявил иск за делба на имота срещу другия съсобственик .. Г.а при равни квоти. Затова съдът намира, че именно между страните по делото, както и неподалата възражение .. Г.а, е възникнало валидно договорно правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия през процесния период 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. при равни квоти.

О т неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените доказателства, представляващи ежемесечни отчети за ТЕ, издадени от третото лице – помагач, които съдът кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение – „Нелбо“ АД, съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация и за отопление. В имота на ответника е имало 5 бр. отоплителни тела, които са били без индивидуални разпределители. Топла вода не е доставяна, както и не е начислявана топлинна енергия за нея. Според експерта общия размер на дължимата сума е 2 058.68 евро /4026.43 лв./.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния период. Като начислени от ищеца по фактури и при съобразяване с действащия за периода ЗДДС, както и след приспадане на задълженията в тригодишна давност са суми в размер на 1 976.67 евро главница и лихви в размер на 523.23 евро.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковете са частично основателни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно 4 главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано „Нелбо“ АД.

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и 5 дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира неоспорените счетоводни документи и ССЕ относно размера на дължимите суми. Същите са в размер на 2 064.66 е в р о - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., поради което съдът намира, че следва да разгледа възраженията на ответника за изтекла погасителна давност. Съдът намира възражението за основателно, тъй като според разпоредбата на чл. 111, б.в. от ЗЗД давността в случая е тригодишна, като доколкото заявлението по реда на чл. 410 от ГПК е депозирано на 06.11.2024 г. вземането преди 06.11.2021 г. е погасено по давност, а именно за периода м.05.2021 г. – 05.11.2021 г. Според заключението на вещото лице по ССЕ размерът на дължимата сума е 1 976.67 евро, при съобразяване с тригодишната давност. В същото време и доколкото се установи, че ответника е бил собственик на ½ ид.ч. от собствеността на жилището през процесния период, съдът намира искът за основателен за сума в размер на 988.34 евро, а до пълния предявен размер от 1 032.94 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен.