Решение № 885 от 31.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. Варна, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20213110107597 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е образувано по исковете на „Б.Д.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, срещу Д.

П. П. ЕГН **********, с адрес гр.*********** – *“ № ****, с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца претендираното задължение по сключения Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2012г., което съставлява: сумата от 1391,73 евро, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 154,71 евро, представляваща дължима договорна лихва за периода от 07.10.2020г. до 27.05.2021г.вкл.; сумата от 21,98 евро, представляваща лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 20.08.2020г. до 27.05.2021г..

Претендират се и сторените разноски.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното 1 право:

В исковата молба се твърди, че за вземанията на ищеца било инициирано заповедно производство, образувано в ч.гр.д. №589/2021г. по описа на Районен съд – Варна, 20 с-в, като с разпореждане по същото дело съдът отхвърлил частично заявлението за издаване на ЗИ по реда на чл.417 и сл. от ГПК. Отхвърлителното разпореждане е потвърдено с определение на ВОС, постановено по в.ч.т.д. №859/2021г. Със съобщение, получено от ищеца на 29.04.2021г., на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, съдът указал на последния, че може да предяви осъдителен иск относно вземането си в едномесечен срок, поради което е предявен настоящият осъдителен иск.

Твърди се, че с Договор за кредит за текущо потребление от 24/10/2012 г. между „Б.Д." АД от една страна като кредитор и Д. П. П., ЕГН **********, от друга страна, като кредитополучател, Банката е предоставила на последния кредит в размер на 5050 евро, със срок на издължаване на кредита - 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. За обезпечение на подписания договор за кредит „Б.Д." АД приема залог върху парични вземания в лева. За падежна дата на всяка една от вноските страните приемат 20-то число на месеца. В този смисъл кредиторът е изготвил, а кредитополучателят е подписал погасителен план и общи условия за обслужване на задължението. Излага се, че съгласно т. 8 от подписания договор за кредит, кредитополучателят е приел, че кредитът ще се олихвява с преференциален променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 8,95% годишно или 0,02% на ден, при изпълнение на Условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Б.Д. ЕАД" и приложенията към него. При нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно „Договора за ползване на пакети Частно банкиране на Б.Д. ЕАД. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент, в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, който към датата на сключване на договора за кредит е 13,45% годишно или 0,04% на ден. ГПР по кредита е 11,20%. Неразделна част от договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, Тарифата на Б.Д. ЕАД за лихвите, таксите и 2 комисионите, които на основание чл. 14 и чл. 15 от Договора за кредит, кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора за кредит, декларирал е адрес за кореспонденция.

Твърди се, че кредитът е усвоен на 24/10/2012 г. по разплащателна сметка на Кредитополучателя Д. П. П., посочена в договора за кредит BG********* и се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план, чрез разплащателна сметка № ******* В „Б.Д." е открита служебна отчетна сметка по кредита с № ***********, по която се отчитат всички плащания, направени от страна на Банката по усвояване на кредита и всички плащания, направени от кредитополучателя за погасяване на задълженията му.

Излага се, че в качеството си на кредитор БДСК е предприела всички необходими правни и фактически действия да уведоми Д. П. П. за обявяване на дълга за предсрочно изискуем, като с нарочно изявление, е уведомила длъжника, че от датата на получаване на уведомлението счита кредит № *********** за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на 28/07/2020 г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК - чрез залепване на уведомление.

С Разпореждане № 267609/26-02-2021 г. обаче съдът частично е отхвърлил заявление с вх. per. № 263772/18-01-2021 г. за издаване на ЗИ по реда на чл. 417 и сл. от ГПК срещу Д. П. П. - ответник по настоящото производство. С Определение на ВОС № 1364/14-04-2021 г. по в.ч.т.д. № 859/2021 г. е потвърдено Разпореждане № 267609/26-02-2021 г., с което частично е отхвърлено заявление с вх. per. № 263772/18-01-2021г. Съдът е приел, че е налице нередовна незавършена процедура по връчване на уведомлението на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК - чрез залепване на уведомление от ЧСИ.

Обявяването на кредита за предсрочно изискуем представлява по своята същност потестативно право, което се упражнява по извънсъдебен ред.

Претендирането на последиците от упражняването му е допустимо чрез завеждане на осъдителен иск (Решение № 178/12-11-2010 г. на ВКС по т.д. № 60/2010 г., на ВКС 2-ро търг отделение).

Доколкото до кредитополучателя Д. П. П. не е достигнало волеизявлението на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора и обявяването на кредита за предсрочно изискуем, и към датата на 3 подаване на искова молба ответникът не е погасил просрочените си задължения, произтичащи от гореописания договор, то кредиторът „Б.Д." АД с исковата молба кани ответника да заплати предсрочно всички дължими суми по Договора за кредит, предмет на исковата молба.

Твърди се, че по силата на чл. 19.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата.

Съгласно чл. 19.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата - с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Отговор по чл. 131 от ГПК е подаден от ответника в законово установения срок.

Ответникът оспорва изцяло исковете по основание и размер. Твърди, че сумите са недължими, кредитът не е усвоен, ако е усвоен е върнат или евентуалното задължение е погасено по друг начин, вкл. по давност.

Претендираните обезщетения за забава са недължими поради недействителност на договора и/или поради противоречие с разпоредбите на договора и общите условия.

Счита, че исковата молба е нередовна.

Счита договора за потребителски кредит за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречие с изискванията на чл. 11, aл. 1 т. 10 от с.з.

Сочи, че според чл. 11, ал. 1 т. 10, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите 4 по определения в приложение № 1 начин". Твърди, че представеният договор съдържа ГПР по кредита, но не и общата дължима от потребителя сума, което е противоречие с цитираната разпоредба и според чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора.

Оспорва като неоснователна претенцията за възнаградителна лихва след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че според т.

19.2 от Общите условия на кредитора за предоставяне на кредити за текущо потребление, с които според ищеца кредитополучателят се е съгласил, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. Последиците по предходното изречение настъпват автоматично. Постигнатото съгласие в клаузата за автоматична предсрочна изискуемост при настъпване на определени условия, свързани с неизпълнение на задължението за връщане на заета сума, е израз на свободата на договаряне, визирана в чл. 9 ЗЗД. Клаузата не противоречи на императивна правна норма, която би имала предимство.

Сочи, че съгласно т.2 от TP № 3 от 27 март 2019г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, вземането при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

Договорената автоматична предсрочна изискуемост е в полза и на двете страни, доколкото визира условията и срока за настъпването й и не е в зависимост от волята на която и да е от тях. Тя охранява интересите на кредитора, но и тези на длъжника, който няма да бъде принуден да плати повече, ако кредиторът протака упражняването на това право при неизпълнение. Съгласно т. 19.1.1 от ОУ за ПКТП, по избор кредиторът може да направи това и по рано - „при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница".

Твърди, че ищецът не е посочил датата на последното плащане, съобразно приетия погасителен план, както и датата на забава, от която започва да тече уговореният между страните 90 дневен срок и автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на непадежиралите вноски от кредита.

Относно предсрочната изискуемост по т.19.1 от ОУ за ПКТП и 5 уведомяването, сочи, че в исковата молба, постъпила на 28.05.2021 г. , е отразено изявление, че с депозирането й банката кредитор обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълният му неизплатен остатък. Т.е. се твърди, че връчването на исковата молба за предявеният осъдителен иск служи за уведомление на длъжника, за изменението на договора относно срока.

Ако се приеме, че за да настъпи предсрочна изискуемост на кредита е необходимо надлежно уведомяване на длъжника от кредитора, че упражнява това право, счита че липсва такова уведомяване и не е настъпила предсрочна изискуемост на дълга. Уведомяването на кредитополучателя с връчване на съдебни книжа не може да се счита надлежно, когато той е представляван по делото от особен представител, действащ по назначение, а не по силата на договорно или законово представителство. Особеният представител има ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия ответник, т.е. такива, които биха довели до промяна в материалното правоотношение, по време на висящия процес относно него. Това следва от разпоредбата на чл.34, ал.З от ГПК, във вр. с чл.29 ал.5 ГПК, които изискват за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, представителят да разполага с изрично пълномощно или одобрение от съда. Доколкото изявлението не е процесуално действие, а е свързано с упражняване на право по сключен договор за потребителски кредит, пълномощното на процесуалният представител на ищеца, който е подписал ИМ, не включва такива правомощия.

Отделно от това, сочи, че ищецът е представил доказателства за уведомяване - констативен протокол на ЧСИ от 28.07.2020 год. за връчване на нотариална покана за обявяване на ПИ на кредита по реда на чл.47 ал. 5 ГПК.