Протокол № 424 от 26.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 424 гр. Благоевград, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Диана К. Ангелова

Вили Дацов при участието на секретаря Анастасия Фотева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20261200500506 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

За жалбоподателя ЕС на сграда „Т.“, редовно призован, се явява адв. С., с пълномощно по делото.

За въззиваемия М.С., редовно призован, се явява адв. М., с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора по същата, като препраща към Определение рег. № 588/08.04.2026 г., връчен на страните.

1

СЪДЪТ ДОКЛАДВА изисканата и постъпила по делото справка от Главна Дирекция „Гранична полиция“ с № 328200-7855/16.04.2026 г.

АДВ. С.: Поддържам жалбата.

Запозната съм с постъпилата справка и моля да се приеме по делото.

Представям в днешното с.з. и моля да приемете като доказателство, както съм описала във въззивната жалба, извадка от ел. кореспонденция между представител на Управителния съвет на ЕС на сграда „Т.“ и ответника, като уточнявам, че има имейли от фирмата, която е избра за поддържа на общите части – „ИнтерСолюшън 2020“ и Р.К., която към момента на изпращането на кореспонденцията е председател на Управителния съвет. Със същата кореспонденция доказваме активното отношение на членовете на Управителния съвет по отношение на въпросите и исканията на ответника, също така с тази кореспонденция доказваме общия принцип на дължимост и събиране на таксите и оборваме неговите твърдения, че не ги дължи.

С тази кореспонденция доказваме възприетия от собствениците и Общото събрание на ЕС принцип за плащане на таксите, а именно, че таксите се дължат независимо дали самостоятелните обекти се ползват или не. Това е част от кореспонденцията, която е водена през годините.

АДВ. М.: Оспорвам въззивната жалба.

Възразявам по делото да бъдат приети като доказателства справка от Главна Дирекция „Гранична полиция“ и представените в днешното с.з. разпечатки от имейли, считам същите от една страна за неотносими към предмета за доказване по делото, а от друга страна за недопустими, тъй като считам, че не са налице предпоставките по чл. 266 от ГПК - за допускане на доказателства пред въззивната инстанция.

От друга страна правя доказателствено искане във връзка с обстоятелството, че доверителят ми първо има регистрирана фирма на територията на Република България и влизанията, и излизанията от страната през процесния период не биха могли да докажат дали е ползвал процесния имот.

2

От друга страна той притежава и други имоти, като доказателство представям справка от Търговския регистър за актуалното състояние на фирмата и копие на нотариален акт. Фирмата е регистрирана със седалище в С., а имотът е в гр. Б. и представям нотариален акт, от който е видно, че той като физическо лице е собственик и на друг имот в България.

Нямам други доказателствени искания.

АДВ. С.: Получила съм преписи и не възразявам да бъдат приети по делото.

СЪДЪТ счита, че справката от Главна Дирекция „Гранична полиция“, както и представените в днешното с.з. писмени доказателства следва да бъдат приети.

Съдът съобрази, че справката е изискана от настоящата инстанция с определението за насрочване, като са дадени и указания на жалбоподателя да представи съответна ел. кореспонденция на страните по повод ползването на процесния имот, като в отговор и оспорване на този факт насрещната страна представя справка за актуално състояние на фирма, собственост на въззиваемия, както и нотариален акт за притежаване на недвижим имот в Република България.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства по делото - справка от Главна дирекция „Гранична полиция“ с № 328200-7855/16.04.2026 г., както и представените в днешното с.з. от жалбоподателя - част от ел. кореспонденция водена между страните, както и представените от въззиваемия - актуално състояние от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ по отношение на фирма „Билион Парфюм“ ООД и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх.

№ 3690/15.10.2010 г.

3

АДВ. С.: Нямаме други доказателствени искания.

АДВ. М.: Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. С.: Моля да уважите подадената въззивна жалба и да отмените изцяло Решение № 63/02.02.2026 г. на РС – Разлог като неправилно и необосновано. В подкрепа на искането ни за постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат уважени изцяло излагам следните съображения:

Първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС /в старата й редакция/ механично без да отчете специфичния характер на процесното имущество. Сграда „Т.“ е ваканционен обект със сезонен характер, в която разходите за поддръжка и управление на общите части почистване, застраховки, асансьори, охрана са константни, те не зависят от интензитета на ползване на индивидуалните обекти.

Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е изключение от Общото правило за участие в разноските и съгласно практиката на ВКС следва да се тълкува стеснително.

Разширителното тълкуване обаче при ваканционни комплекси води до несправедливо прехвърляне над финансовата тежест върху малък брой постоянно пребиваващи, което застрашава физическото съществуване и безопасността на сградата. В сграда „Т.“, град Б. има две семейства, които живеят в сградата постояно, всички останали собственици ползват своите обекти на ваканционен принцип и всички само с изключение на ответника г-н М.С. заплащат всяка година редовно дължимите от тях такси за управление и поддръжка на общите части на сградата.

По делото безспорно е установено, че Общото събрание на ЕС е приело валидни решения от 14.02.2022 г.; 18.02.2023 г. и 10.03.2024 г., според които таксите за подръжка се дължат независимо от ползването на имотите.

Ответникът не е оспорил тези решения по реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което те са влезли в сила и са задължителни за него.

Съдът не разполага с правомощието косвено да ревизира или да 4 регулира тяхното действие, освобождавайки ответника от задължения, произтичащи от валиден акт на Управление на ЕС.

Районният съд също така е приел за доказано неизползването на имота, единствено въз основа на субективни доказателства - ел. кореспонденция на самия ответник и свидетелски показания на един свидетел.

Качеството – собственик във ваканционна сграда е свързано със солидарна отговорност за нейната поддръжка. Считам, че солидарна отговорност между собствениците на самостоятелните обекти в сградата е по силата на приетите от Общото събрание решения.

Съобразно това моля да отмените постановеното от РС - Разлог решение и вместо него да постановите ново, с което да уважите изцяло предявените от ЕС на сграда „Т.“ искове, както и да присъдите на въззивника сторените разноски пред двете инстанции, за което представям списък на разноски.

АДВ. М.: Моля да оставите жалбата без уважение като неоснователна.

ВКС изрично се е произнесъл по въпроса относно характера на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС в приложимата редакция, а именно независимо дали е било взето решение на Общото събрание на ЕС - лицата по чл. 51, ал.2 от ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на ЕС, тъй като нормата има императивен характер.

В този смисъл изцяло лишени от основание са възраженията на въззивника, че първоинстанционният съд е игнорирал правното значение на влезли в сила решения на Общото събрание, същите решения противоречат на императивна разпоредба на закона.

Същият факт не се изменя и от разменената кореспонденция, представена от въззивника в настоящото о.с.з., нито от факта на установяване на вземане на въпросните решения.

Правилно първоинстанционният съд е приложил редакцията на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, обнародвана в държавен вестник брой 57 от 2011 г., като считам, че за неоснователни доводите за разширително или стеснително тълкуване. Съдът правилно е приложил закона и както разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, съгласно която обратна сила на 5 нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба, каквато в случая липсва.

Моля да потвърдите първоинстанционното решение.

Претендирам разноски, за което представям списък на разноски и доказателства за тяхното заплащане, както и представям решението на ВКС, на което се позовавам.

Нямам възражения по претендирания адвокатски хонорар.

СЪДЪТ ОБЯВИ УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ и че ще се произнесе с решение в срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.