Решение № 128 от 06.03.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Дупница, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510102756 по описа за 2024 година

Производството е образувано след като с Решение № 251/21.10.2024г., постановено по в.гр.д.№ 330/2024г. по описа на ОС-Кюстендил е прогласено за нищожно Решение № 229/16.05.2024г., постановено по гр.д.№ 1013/2023г. по описа на РС-Дупница, и е върнато делото на РС-Дупница за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу „ВИВА КРЕДИТ” АД (правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД), ЕИК: 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“ бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, кумулативно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24 ЗПК, а именно: 1/за признаване за установено в отношенията между страните, че чл. 1, ал.3 - клаузата, с която се начислява такса за „експресно разглеждане“ от сключения между А. И. Й. и „Вива Кредит“ ООД договор за потребителски кредит № 5781344, е нищожна; 2/ за признаване за установено в отношенията между страните, че чл. 5, ал. 2 - неустоечна клауза от сключения между А. И. Й. и „Вива Кредит“ ООД договор за потребителски кредит № 5781344 е нищожна и 3/ за осъждане на ответното дружество на основание чл. 23 във вр. чл.22 от ЗПК във вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да заплати на ищеца А. И. Й. сума в размер на 50.00 лева, като частичен иск от 3 100.00 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 5781344, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

С определение, постановено в откритото съдебно заседание, проведено на 13.02.2025г., съдът е допуснал, по искане на ищеца, изменение в размера на предявения иск 1 с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 1048.31 лв., която сума представлява сбор от платени без основание 817.70 лв.-такса ескпресно разглеждане и 230.61 лв.-неустойка, като искът вече не е частичен, а представлява пълният размер на претендираното вземане.

Ищецът счита, че посочените клаузи са неравноправни, а следователно и нищожни, противоречащи на императивни разпоредби на ЗЗП и добрите нрави, тъй като задължават потребителя да заплати суми за услуги, които реално не са извършени. Освен това, включването на посочените клаузи в договора е стандартно и бланкетно, а не резулат от индивидуално уговаряне. Намира размера на клаузата за експресно разглеждане за необосновано висок. Излага подробни съображения.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Отрича процесните клаузи да противоречат на закона и добрите нрави. Счита, че същите са били уговорени в рамките на установената договорна свобода. Възразява заплащането на процесната такса „експресно разглеждане“ да е било задължителна предпоставка за отпускане на заема. Изтъква, че таксата не била включена в ГПР, тъй като не попадал в дефицинията по ЗПК. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният установителен иск за нищожност намира правното си основание в нормите на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 24 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем, наличието на предвидени в договора клаузи с твърдяното от ищеца съдържание, противоречието на клаузите за такса за експресно обслужване и неустойка с императивна разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същите се заобикаля такава разпоредба, респ. основанията на които се твърди, че противоречат на добрите нрави. В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са уговорени индивидуално. В настоящия случай между страните не е налице спор по отношение на фактическите обстоятелства, на които се основава иска, а именно, че между тях е сключен договор за кредит № 5781344/03.02.2022г., по силата на който бил отпуснат на ищеца кредит в размер на 3000 лв., при ГЛП в размер на 40.32% и ГПР в размер на 49.37%. В чл. 1 ал.3 от Договора е уговорено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 1887.00 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема, а в чл. 5, ал. 1 страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал.2 на чл.5 е уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 1257,90 лв.

Уговорено е също така тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай 2 дължимата вноска ще бъде в размер на 230,65 лв., а общото задължение по кредита ще е в размер на 6919,50 лв.

Основният спор между страните е правен и касае валидността на цитираните по-горе договорни клаузи, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че законът допуска заплащането на такси и комисионни за предоставянето на допълнителни услуги, свързани договора за потребителски кредит (тъй като предполагат извършването на разходи от кредитора за услуги, различни от основната услуга по отпускане на кредита), но забранява заплащането на такива, свързани с усвояването и управлението на кредита (тъй като те са част от разходите по предоставяне на основната услуга по отпускане на кредита, което предполага включването им като част от ГПР, а не като отделна такса).

В настоящия случай несъмнено таксата за експресно разглеждане е свързана с отпускането (усвояването) на кредита, поради което клаузата, в която е предвидено заплащане на възнаграждение, влиза в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и следователно е нищожна (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Включването на процесната такса значително оскъпява кредита за потребителя, като същевременно увеличава печалбата за кредитора в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на ГПР. Последното се потвърждава и от това, че при включване на посоченото вземане, действителната стойност на ГПР би била значително по-висока от формално посочената стойност в договора. По изложените съображения следва да се приеме, че процесната клауза (чл. 1, ал.3 от сключения между страните договор за кредит № 5781344/03.02.2022г.), в която е предвидено заплащането на такса „експресно разглеждане“ в размер на 1887.00 лв. се явява нищожна поради противоречие с императивни правни норми, поради което предявеният установителен иск следва да се уважи като основателен.

Относно клаузата за неустойка, уговорена в чл.5, ал.1 от договора за кредит, съгласно която заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция, а в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 1257,90 лв., се намира в пряко противоречие с императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Освен това, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за заявителя да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и 3 цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На последно място, по посочения начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Ето защо, съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите нрави, поради което установителният иск е основателен в тази му част.

С оглед гореустановеното, основателен се явява и предявеният кумулативно съединен осъдителен иск, доколкото от заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза се установява, че А. Й. е заплатил по договор за кредит № 5781344/03.02.2022г. сума в размер на 1048.31 лв., която сума представлява сбор от платени без основание 817.70 лв.-такса ескпресно разглеждане и 230.61 лв.-неустойка. С оглед нищожността на процесните клаузи за неустойка и експресно разглеждане, така платената от ищеца сума се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане.

При този изход на спора право на разноски има ищецът за платените от него: държавна такса в размер на 50.00 лв. пред настоящата инстанция, 75.00 лв.-държавна такса по въззивна жалба пред ОС-Кюстендил, както и 300.00 лв.-внесен депозит за вещо лице по назначената ССчЕ, за които е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, с БУЛСТАТ 177492004, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с включен ДДС, в производството по настоящото дело, адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с включен ДДС, в производството по гр.д.

№1013/2023г. по описа на РС-Дупница, както и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с включен ДДС, в производството по в.гр.д.№330/2024г. по описа на ОС-Кюстендил, определени съгласно чл.

7, ал. 2, т. 1 вр. § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (арг. Определение № 320 от 01.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 495/2023 г., IV г.о.), като съдът взе предвид и направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, по предявените установителни искове от А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „ВИВА КРЕДИТ” АД (правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД), 4

ЕИК: 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“ бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, нищожността на клаузите на чл.1, ал.3 (клауза, с която се начислява такса „експресно разглеждане“) и чл.5, ал.1 (неустоечна клауза) от договор за паричен заем № 5781344/03.02.2022г., сключен между А. И. Й., ЕГН:

**********, и „ВИВА КРЕДИТ” ООД (праводател на ищеца).

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ” АД (правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД), ЕИК:

201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“ бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1048.31 лв. (хиляда четиридесет и осем лева и тридесет и една стотинки), която сума представлява сбор от платени без основание суми: 817.70 лв.-такса ескпресно разглеждане и 230.61 лв.-неустойка по договор за паричен заем № 5781344/03.02.2022г., сключен между А. И. Й., ЕГН: **********, и „ВИВА КРЕДИТ” ООД (праводател на ищеца).