Решение № 1822 от 07.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2672/2023
- Вид
- Решение № 1822
- Подписан
- 07.11.2023
- В сила
- 24.11.2023
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева - Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 100, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1822 гр. Пловдив, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Зорница Н. Тухчиева - ВА.а при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - ВА.а Административно наказателно дело № 20235330202672 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-007316/ 20.10.2022 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А. Й. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.
С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа становище за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, поради което се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.09.2022 г. в 15,13 часа в град Пловдив на ул. „Крайречна“ – кръстовището с ул. „Калина“, жалбоподателят като водач на лек автомобил Ланчия Дедра 1,6 с рег. № ***, управлявал същото МПС, което било чужда 1 собственост – на Г. А. А. , без автомобилът да има валидна полица по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
С така посоченото, жалбоподателят извършил нарушение по чл. 638, ал.
3 КЗ, като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Нарушението било установено от свид. Ч., който на процесната дата, съвместно с колегата си изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение. Същият съставил на жалбоподателя АУАН № 396775, който бил подписан без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само че не са опровергани, но и изрично са потвърдени от актосъставителя Ч., който заяви, че категорично поддържа заявеното в АУАН, като освен това и даде подробни сведения /макар и да нямаше напълно ясен спомен/ за естеството на нарушението и механизма на установяването му. Показанията на актосъставителя се подкрепят изцяло и от събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства, както и от показанията на свид. Г. А. – собственик на процесния автомобил. Същият, разпитан в условията на устност и непосредственост от настоящия съдебен състав, с подчертана екзактност сподели, че на процесните ден и място автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя, който го ползвал и който именно държал документите на колата в себе си, поради което знаел, че автомобилът нямал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Показанията на свид. А. съдът кредитира в цялост, като логични, последователни и съответни на останалите доказателства по делото, поради което базира фактическите си изводи въз основа на тях.
От жалбоподателя не са представени доказателства, нито е твърдяно автомобилът да е имал сключена застраховка към датата на извършване на нарушението. Видно от изготвената справка в сайта на Гаранционен фонд, че към инкриминираната дата процесния автомобил не е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е оспорено от страните, а и от изисканите и приложени по делото оправомощителни заповеди се установява компетентността на наказващия орган, а компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 17.09.2022 г., а 2
НП - на 20.10.2022 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в цитираната разпоредба.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
Изрично е посочено, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, който не оспорва този факт, като от справката за собственост на автомобила се установява, че същият е собствен на свид. Г. А..
По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 638, ал.
3 КЗ.
От обективна страна на 17.09.2022 г. в 15,13 часа в гр. Пловдив, на ул.
„Крайречна" – кръстовището с ул. „Калина“ жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, собственост на Г. А. без за автомобила да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На първо място, доказано е от показанията на свид. А. и свид. Ч. авторството на деянието от страна на жалбоподателя, който именно е управлявал автомобила, когато е спрян за проверка от контролните органи.
Същевременно от справката за собственост, приета като писмено доказателство по делото, се установява, че собственик на това превозно средство е свид. А.. Следователно жалбоподателят е годен субект на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ като лице, което не е собственик и управлява чуждо моторно превозно средство.
Доказва се наличието и на следващия съставомерен признак от обективна страна – липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на проверката – 17.09.2022 г., и във връзка с използването на процесното МПС с рег. № ***. Това обстоятелство се установява от извършената справка в базата данни на Гаранционен фонд, резултатът от която е приложен на лист 10 от делото и е приет като писмено доказателство. Фактът на липса на валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" се изяснява още от показанията на свид. А.. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява 3 управлението на автомобила при специфичните условия от обективна страна на липсваща сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От показанията на свидетелите - очевидци А. и свид. Ч. се доказа, че превозното средство е било в движение, когато полицейските служители са решили да извършат проверката. Отново от показанията на тези свидетели се установява и мястото на осъществяване на процесното деяние , както и авторството на същото.
Следователно, когато на 17.09.2022 г. жалбоподателят се е придвижвал в гр. Пловдив по пътищата, отворени за обществено ползване, с лек автомобил с рег. № *** то никой застраховател не е носил застрахователния риск от увреждане на третите лица, което би могло да доведе до препятстване на възможността за тяхното евентуално имуществено удовлетворяване.
Именно в това се изразява обществената опасност на нарушението – в този смисъл Решение № 675 от 06.04.2021 г. по к. а. н. д. № 210/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 665 от 18.04.2022 г. по к. а. н. д.
№ 207/2022 г. на Административен съд – Пловдив. Това нарушение е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е съзнавал, че процесният автомобил е чужда собственост, както и че го е привел в движение, като боравейки с уредите му за управление, се е придвижвал по пътищата, отворени за обществено ползване. По отношение на липсата на сключен и действащ договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за управляваното МПС по делото се доказа жалбоподателят да е формирал съзнание и за това обстоятелство към момента на деянието предвид изрично заявеното от страна на свид. А. за това кой ползва автомобила и че всички документи на МПС са били именно в жалбоподателя.
По тези съображения съдът приема за доказано по делото, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 638 ал. 3 КЗ . Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ административнонаказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание "глоба" в размер на 400 лева.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ съдържа едновременно правилото за поведение и санкцията под формата на неблагоприятните правни последици при неизпълнението му - така Решение № 2027 от 21.10.2019 г. по к. а. н. д. № 1662/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2176 от 11.12.2017 г. по к. а. н. д. № 2993/2017 г. на Административен съд – Пловдив.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер – глоба от 400 лева, поради което не е допуснато 4 нарушение при налагането на санкцията. В случая наказващият орган е определил наказанието в единствения му възможен размер, поради което то не може да бъде намалено или изменено – така Решение № 1267 от 20.07.2020 г. по к. а. н. д. № 1094/2020 г. на Административен съд – Пловдив.
Накрая възразява се деянието на жалбоподателя да представлява маловажен случай на административно нарушение. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В конкретния случай съдът приема, че нито обществената опасност на деянието, нито тази на нарушителя са отличаващо се по-ниски от типичните проявления за този вид административни нарушения. От справката за нарушител/водач за жалбоподателя , приложена по преписката, се установява, че същият има немалък брой предходни нарушения на правилата за движение, за които не са заплатени наложените административни санкции .
Тези факти определят извод, че жалбоподателят не може да се разглежда като стриктен и дисциплиниран водач, а напротив – същият е лице със завишен риск в поведението си. Все в тази връзка и процесното деяние не представлява изолиран инцидент в поведението на жалбоподателя по нарушаване на правилата за движение. Както беше изяснено, обществената опасност при този вид нарушения се изразява в риска при увреждане на трети лица да бъде препятствано имущественото удовлетворяване на евентуално претърпени вреди от тях. Доколкото в случая тази опасност е съществувала при управлението на МПС от водач с рисково поведение, то обществената опасност на конкретното деяние също не е пренебрежимо ниска.