Решение № 14103 от 17.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14103 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110144042 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват следните вземания от М. Е.

К.: за сумата от 2755.19 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апаратмент № 98, находящ се в гр.

София, ж.к. „**** Б- 5“ бл. 14, вх. А, за сумата от 552.38 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 15.06.2021г., за сумата от 46.66 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 9.39 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 15.06.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 22.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 35941/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение 1 за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответницата оспорва между нея и ищеца да е налице облигационно отношение по повод доставка на топлинна енергия до процесния имот, считайки за недоказано да е собственик или вещен ползвател на жилището. Оспорва до последното реално да е доставено соченото от ищеца количество топлинна енергия, поддържайки, че през процесния период имотът е бил необитаем, поради което в него не се е ползвала топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода. Оспорва надлежността на извършваното по отношение на имота дялово разпределение и на начислените въз основа на него количества топлинна енергия и стойността на същите. Оспорва доказателствената стойност на всички представени с исковата молба документи. Счита, че след като не е доказано наличието на облигационно отношение между СЕС, в която се намира имотът, и фирмата за дялово разпределение, не се дължи и цена на топлинна енергия. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От представения по реда на чл. 192 ГПК от Столична община, район „Възраждане“ и неоспорен от името на ответницата Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 06.06.1990г. ответницата М. Е.

К. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апаратмент № 98, находящ се в гр. София, ж.к. „**** Б- 5“ бл. 14, вх. А. С оглед на това и при липсата на данни, а и твърдения преди или по време на исковия период ответницата да е отчуждила от правната си сфера правото си на собственост върху процесния имот следва да се приеме, че през този период тя е била единствен титуляр на вещно право по отношение на 2 същия, поради което и съобразно цитираната дефинитивна разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕпотребител на доставяната до имота топлинна енергия, материално отговорен за заплащане на цената й.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че изводът в последния смисъл намира опора и в останалата доказателствена съвкупност- декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която имотът е деклариран от ответницата като неин собствен, както и списък на етажните собственици, приложен към протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, в която се намира имотът, в който в това си качество се е подписала и ответницата, както и показанията на свидетеля Д. М.- зет на ответницата, който твърди, че имотът е собственост на М. К..

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- протокол от проведено общо събрание в сградата, в която се намира процесният имот, списък на етажните собственици към него, документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период в процесния имот е имало два радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление) с радио- дистанционен отчет, чиито показания се отразяват автоматично в електронната база данни, както и един брой щранг- лира в банята без ИРРО, за която поради това дружеството за дялово разпределение е начислявало служебна топлинна енергия по МСРС (максимален специфичен разход за сградата). В имота е имало и един узаконен водомер за топла вода, като въз основа на показанията на същия за два от отчетните периоди, включени в процесния- за 2017г.- 2018г. и за 2019г.- 2020г., са извършени реални отчети и е начислено съответно потребеното количество топлинна енергия за БГВ. А за периода 2018г.- 2019г. поради неосигурен от абоната достъп за извършване на реален отчет на същия е начислена топлинна енергия за подгряване на вода служебно на база брой лица с разходна норма по 140 л/денонощие на потребител за един живущ. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.

Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът 3 е установил, че през исковия период общите топломери в абонатните станции са преминавали периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата им експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 2717.17 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на ответницата, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г., именно в претендирания от ищеца размер от 46.66 лева.

За пълнота и прецизност и във връзка с наведения в отговора на исковата молба довод в тази насока следва да се изясни, че ирелевантно за възникването и съществуването на задължение за заплащане на цената на потребената топлинна енергия е дали отчитането и разпределянето на същата са извършвани от дружеството за дялово разпределение въз основа на валиден и действащ през процесния период договор с етажните собственици, доколкото, както бе изяснено, основанието на процесното вземане е сключеният между страните договор за продажба на топлинна енергия, както и реалното изпълнение на задължението на ищеца да достави до имота съответното количество топлинна енергия.