Решение № 62 от 02.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Снежана Душкова

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София) като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600808 по описа за 2020 година Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С Присъда от 21.02.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 759 /2019 г., СГС, НО, 29-ти състав е признал подсъдимия Я. С. С. (с установена по делото самоличност) за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 244, ал.1, пр. 1 НК, изразяващо се в това, че на 15.05.2018 г. около 18:40 часа в гр. *** в магазин „Желание“, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 24 с МОЛ М. Х. Й., прокарал в обръщение подправен паричен знак - неистинска банкнота с номинал 100 (сто) евро, емисия 2002, сериен № Р32855062609, като заплатил с нея закупена ароматна свещ на стойност 25 (двадесет и пет) лева, като знаел, че банкнотата е подправена, поради което и на основание горецитирания текст, вр. с чл. 54 НК и чл. 36 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (ДВЕ) години при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието времето, през което 1 подсъдимият Я.С. е бил задържан под стража по ЗМВР и чл. 64, ал. 2 НПК, с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 21.08.2018 г., 16:00 ч., както и с „домашен арест“, считано от 13.12.2018 г.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, градският съд е наложил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия измежду наказанията му, наложени му по н.о.х.д. № 209/2017 г. и н.о.х.д. № 686/2017г. и двете по описа на Окръжен съд - Пловдив –а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 (ДВЕ) години.

На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение така наложеното общо най- тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като е приспаднал времето, през което подсъдимият С. е бил задържан под стража по ЗМВР и чл. 64, ал. 2 НПК, както и с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На основание чл. 53, ал. 2, б. “а“ от НК съдът е отнел в полза на Държавата подправена банкнота с номинал 100 (сто) евро, емисия 2002, сериен № Р32855062609, която е разпоредил да бъде унищожена след влизане на присъдата в сила.

С присъдата, съдът е възложил в тежест на подсъдимия С. сторените по делото разноски.

В законоустановения срок срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от подсъдимия С. с релевирани доводи за неправилност на присъдата. Поддържа се искане за отмяна и постановяване на нова, оправдателна присъда. В условията на алтернативност е заявено искане за намаляване на наказанието. В жалбата е направено искане за събиране на доказателства – разпит по делегация в качеството на свидетел на К. Н. от Република Сърбия.

СГП не е изразила становище по депозираната жалба, при 2 изпратен препис.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият Я. С., редовно призован, се явява лично и се представлява от защитника си- адв. Г.М.. Последният поддържа жалбата, като настоява за оправдаване на подзащитния му, алтернативно настоява за редуциране размера на наложеното наказание със съответно прилагане на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че престъплението, за което е признат за виновен подзащитния му, не е доказано от субекивна страна. Поддържа, че съдът не е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото, като не е направил всичко възможно да установи дали друг човек със същите имена- К.

Н. е пребивавал на територията на Р България, с оглед което не била опровергана защитната теза за наличието на друго лице, което е дало процесната подправена банкнота на подсъдимия. В този смисъл настоява за постановяване на оправдателна присъда. В условията на алтернативност отправя искане за приложение на разпоредбата на чл.

55 от НК, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, неотчетени от първата инстанция, а именновлошеното здравословно състояние, възрастта, както и изключително доброто процесуално поведение на подсъдимото лице. Ето защо поддържа искане за определяне на наказание под установения законов минимум.

Подсъдимият С., в лична защита, поддържа казаното от защитника си. В предоставената му последна дума, счита, че винаги се е стремил да се държи уважително към институциите в България.

Акцентира и на обстоятелството, че е много отговорен баща и децата му не заслужават да страдат, затова моли за справедливо решение.

Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата срещу присъдата на първоинстанционния съд за неоснователна, като 3 счита, че мотивите към постановения съдебен акт съдържат обстоен анализ на доказателствата, въз основа на който съдът е достигнал до правилни изводи от правна страна. В този смисъл намира, че първоинстанционната присъда, като законосъобразна и правилна, следва да бъде потвърдена.

Апелативен съд- София, след като взе предвид депозираната жалба от подсъдимия С., съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното:

Първостепенният съд е събрал и проверил необходимите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия , показанията на свидетелите Ж. И. Л.

(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени в хода на ДП, л. 106), М. В. Л., Й. Н. Й., Д. Б. В.

(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени в хода на ДП, л. 111), М. Х. Й. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени в хода на ДП, л. 47); Ю. П. Ц.; писмени доказателства и доказателствени средства, измежду които: протоколи за доброволно предаване (л. 9 и л. 43 на ДП), протокол за разпознаване с приложен албум, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с приложен оптичен носител, характеристика; епикриза от отделението по кардиология в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник от 24.04.2019 г.; бележка с името К. Н., писмо с вх. № 513000-39297/31.07.2019 г. на СДВР отдел Миграция; писма с вх. № 328200-15146/28.08.2019 г. и № 32820021738/16.12.2019 г. на ГД „Гранична полиция“; писмо с вх. № 53640024597/20.12.2019 г. на МВР Дирекция „Миграция“; писмо с вх. № А640/9.01.2020 г. на МВР Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“; заключенията на изготвените съдебно-технически експертизи (по протоколи №№ 422/2018 г., № 701/2018 г., № 4

748/30.05.2018 г. и № 1182/24.08.2018 г.) и др.

Въз основа на анализа на доказателствените източници, първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка,която се възприема изцяло и от настоящия състав:

Подсъдимият Я. С. С. е български гражданин, албанец по произход, роден на *** г. в гр. ***, Република Косово, осъждан, със средно образование, разведен, баща на едно пълнолетно и едно непълнолетно дете, с постоянен адрес в гр. ***. Преди настоящото производство работел в строителството.

На 15.05.2018 г. около 18:40 ч. подс. Я.С. държал подправен паричен знак - банкнота с номинал 100 евро, на която бил придаден вид, че е от емисия 2002 г. със сериен номер Р 32855062609. По същото време той влязъл в магазин „Желание“, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 24, в който тогава св. М. Х. Й., съпруг на собственичката на магазина, обслужвал клиентите. Подсъдимият бил единственият клиент в помещението на магазина и казал на св. М. Й., че иска да купи ароматна свещ на стойност 25 лв. След това погледнал в портфейла си и обяснил на св. М. Й., че няма в себе си български левове и му предложил да плати с банкнота от 100 евро. Свидетелят М. Й., след кратко колебание, се съгласил и приел банкнотата, като върнал рестото в левове. След продажбата, подсъдимият споменал, че има приятел, когото би насочил също да пазарува в магазина и давайки вид, че се обажда по телефона, за да обясни къде се намира, излязъл и се отдалечил. Свидетелят Й. се усъмнил в истинността на банкнотата, поради което отишъл в намиращото се наблизо обменно бюро и помолил обслужващата клиентите служителка да я провери.

Служителката извършила проверка и констатирала, че банкнотата е фалшива. Тогава св. М. Й. отишъл в 1-во РУ- СДВР, подал сигнал за случилото се и предал доброволно неистинската банкнота.

На 21.08.2018 г. около 15:30 ч. св. М. Й. на ул. „Георги 5

Софийски“ разпознал в един от минувачите подсъдимия. Последвал го, като същевременно се обадил на телефон 112 и съобщил, че е видял мъжа, за когото преди време сигнализирал в полицията, че му е дал неистинска банкнота. Операторът от тел. 112 го свързал с дежурен от СДВР, когото св. М. Й. уведомил за посоката на движение на подсъдимия и от когото получил напътствия да даде знак на изпратения патрулен автомобил. На кръстовището на „Петте кьошета“ св. М. Й. спрял, за да изчака полицаите, като за част от минутата загубил от поглед подсъдимия, който на спирката на ул. „Скобелев“ се качил в трамвай. За проверка на сигнала на св. М. Й. по същото време в този район пристигнал екип от ОСПСОВР - СДВР, включващ свидетелите М. В. Л., Ж. И. Л., Й. Н. Й. и Д. Б. В.. Свидетелят М. Й. дал знак на полицаите, за да го разпознаят и им разказал в каква посока се движел подсъдимият, като обяснил, че в момента не го вижда сред пешеходците на улицата. Свидетелите забелязали, че от спирката на ул. „Скобелев“ потегля трамвай, който бил най-близкото превозно средство. Тогава полицаите подали сигнал за спиране на ватмана, след което св. В. и св. М. Й. се качили в трамвая и там св. М.

Й. веднага и без колебание посочил подсъдимия, който бил задържан на място. На въпроса на полицейските служители дали има в себе си валута, подсъдимият отговорил утвърдително и доброволно предал три банкноти с номинал 100 евро, емисия 2002 г., които били неистински. Една от тях била със сериен № Р32855062672, който се различавал само в последните две цифри на серийния номер на банкнотата № Р32855062609, с която подсъдимият на 15.05.2018 г. платил ароматната свещ на св. М. Й..

Към датата на инкриминираното подсъдимият С. е осъждан, както следва: деяние /15.05.2018 г./, по н.о.х.д. № 209/2017г. на ОС Пловдив за извършено на 14.01.2017 г. престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 1 и 3 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изпълнението на 6 което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 години; по н.о.х.д. № 686/2017 г. на ОС Пловдив за извършено на 14.01.2017 г. престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изтърпяването на което е отложено за срок от 4 години.

Видно от приложената по делото медицинска документация, подсъдимият С. страда от кардиална астма, хипертонична болест.

Така възприетите фактически положения са изяснени от първоинстанционния съдебен състав в необходимата пълнота.

Събрани са всички доказателства, като липсват нарушения на правилата по тяхното допускане, събиране, по тяхната проверка и оценката им. Следвайки логически верен път и изхождайки единствено от наличната доказателствена основа, съдът е извел значимите фактически положения, като след правилна, обективна и справедлива преценка на същите, както и на юридическите аргументи на страните, правилно е приложил закона. Мотивите към присъдата са убедителни и съдържат детайлен анализ на всички налични доказателства, позволявайки да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Безпристрастно, аналитично и с юридически издържани аргументи, основани на точна преценка на релевантните обстоятелства и закона, съдът е приел тезата на обвинението. Установени са по несъмнен начин обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото – авторството, механизма на осъществяването му, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено деянието. Решаващият съд е подложил на изключително подробен анализ не само гласните, но и всички писмени доказателства и изготвените експертизи, като е отделил особено задълбочено внимание на показанията на свидетелите М. Й., Д. В., Ж. Л. и Й. Й.