Решение № 293 от 04.06.2019, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 293

Плевен, 04.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Снежина Иванова при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Иван Шарков, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и.адм. дело № 633 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 203 от АПК.

Административното дело е образувано по искова молба на А.Ю.Ю.,***, 3-та група, 203 килия срещу ГДИН, гр. София с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева поради обстоятелството, че е лишен от възможност да ползва телефон в периода от 20.09.2016 година – 09.03.2017 година, когато е бил в Затвора Ловеч.

В уточнение на исковата молба (л. 53) пълномощникът на ищеца посочва, че ответник е ГДИН гр. София, като се претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на бездействие на длъжностни лица - служители на ГДИН да осигурят възможност за провеждане на телефонни разговори през периода от 20.09.2016 година до 09.03.2017 година в Затвора Ловеч и неимуществените вреди са неудобство, притеснение, обявяване на гладна стачка. Посочва се, че правото на телефонни разговори е регламентирано в чл. 86, ал. 1 , т. 5 от ЗИНЗС, като редът за ползването се регламентира от ГДИН. Твърди се, че за процесния период са отправени многократно искания за осигуряване на достъп, но такъв не е осигурен.

Ответникът – ГДИН, гр. София представя писмен отговор на ИМ на л. 68 по делото е намира , че не са налице елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по см на чл. 284, ал. 1 от ЗИНС е не е налице унизително отношение по см. на чл. 3 от ЗИНЗС и искът е неоснователен.

Ищецът, през процесния период, не е закупувал фонокарти с цел провеждане на разговор и не е налице задължение за предоставяне на безплатна такава. Посочва, че не са подавани жалби, искания за осигуряване на достъп до телефонен апарат, а гладната стачка, обявена от същия е във връзка с влошени взаимоотношения с друг лишен от свобода. Посочва, че са предприети действия и са монтирани телефонни апарати и достъпът до тях не е ограничен. Моли за отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 1357/17.10.2018 година съдът е освободил Ю. от внасянето на държавна такса и предоставена безплатна правна помощ за процесуално представителство.

В съдебно заседание ищецът – А.Ю.Ю.,***, 3-та група,

203 килия, се явява лично и адв. М., който намира, че безспорно е установено от събраните по делото доказателства, свидетелски показания и представените от ответната страна справка, че за периода за който Ю. претендира обезщетение именно от 20.09.2016 г. до 09.03.2017 г. в Затвора в Ловеч, в седма група е бил осигурен само един телефонен пост, който се е намирал в карето за разходка. Счита, че свидетелските показания доказват, че този телефонен пост не е достатъчен, на лишените от свобода да провеждат телефонни разговори, така както им се полага от закона, да имат връзка със семейството си, с адвокат. Намира, че от свидетелските показанията се установява, че ищецът е страдал за това, че не може да установи връзка с приятелката си, че дори си е купил самобръсначка, с която да си пререже вените и декларира , че започва гладна стачка. Счита, че безспорно са установени претърпените от него вреди, за което следва да му бъде присъдено обезщетение и моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ГДИН да му заплати обезщетение в размер, определен по справедливост.

В съдебното заседание ответникът -Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София се представлява от юрк. П.. Намира, че исковата молба е недопустима, тъй като видно от приложените доказателства и приети по делото, които не са оспорени от страна на ищеца и неговия адвокат, ГДИН е предприела всички законосъобразни действия по подмяна на изпълнител за продажби на телефонни услуги, а именно БТК-ЕАД, в срок като на 14.09.2016 г. е подписан договор между двете страни № 8899 и в случая не е налице незаконосъобразно действие или бездействие. Алтернативно намира исковата молба за неоснователна , тъй като ответникът е сключил договор за монтиране на телефонни апарати, предоставил е възможност за ползване на телефонни услуги в определен период, свободно и по график и с оглед доказателствата са предприемани действия и разпореждания, както сочи свидетелят - инспектор социална дейност и възпитателна работа г-жа В., в своите показания, да бъде контролирана ситуацията, за да не се стига до недоволство при лишените от свобода. Счита, че не е налице незаконосъобразно бездействие и не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Намира, че ищецът не е претърпял вреди – същият е имал емоционални преживявания, които са свързани с различни от това, довело до претенцията и предмета на това дело, като са представени писмени доказателства, неоспорени от ищеца, че същият не е имал посещения и не са ангажирани доказателства, че е претърпял неимуществени вреди от непровеждане на телефонни разговори с твърдяна негова близка и настъпила след това раздяла. Моли за отхвърляне на исковата молба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв..

В съдебно заседание –представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, прокурор Шарков намира, че исковата претенция е неоснователна, тъй като във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административен акт, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановеният незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Посочва, че при липсата на елемент от фактическия състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Намира, че от събраните по делото доказателства не се доказа пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган и длъжностното лице и вредите.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно справката на л. 22 и сл. по делото Ю. е постъпил в Затвора Ловеч на 17.0-9.2016 година и е напуснал затвора поради преместване в Затвора Плевен на 28.04.2017 година, като с оглед медицинска справка за проведени медицински прегледи в затвора Плевен, след процесния период, то при постъпването си в затвора Плевен ищецът е клинично здрав без отбелязани заболявания.

Представена е разпечатка от системата за парични трансфери за периода от 01.09.2016 година до 8.11.2018 година, в който период попада и процесният от 20.09.2016 година до 09.03.2017 година, от която се установява, че са получени от ищеца парични преводи в размер на 60 лева .

От справка на л. 77 по делото за извършени покупки от Ю. през процесния период се установява, че такива са направени през декември 2016 година, но същите не включват покупка на фонокарта, а хранителни продукти и цигари и други принадлежности.

На л. 92 по делото е приложена декларация от Ю. от 06.02.2017 година, в която посочва, че спира да се храни и да пие вода, обявява гладна и жадна стачка, за това, че не е преместен Б.А.К.от 12 килия и ще продължи докато не бъде преместен. На л. 93 по делото е представена декларация, че на 06.02.2017 година се отказва от гладна и жадна стачка.

Представени са обяснения, жалби от друг лишени от свобода, които свидетелстват за влошени взаимоотношения на Ю. с тях.

На л. 142 като доказателство е приета справка от началника на Затвора Ловеч, в която се посочва, че е сключен договор между ГДИН и БТК АД гр. софия за телефонни услуги и на 20 и 21.09.2016 година са монтирани 10 броя телефонни апарати на местата за осъществяване престой на открито в Затвора Ловеч и е разрешено всеки лишен от свобода да закупи по една фонокарта.

През месец март 2017 година в края на месеца са монтирани телефонни апарати във всички затворнически групи, които се намират в Стопанството на Затвора Ловеч и е предоставено допълнително време на лишените от свобода да ползват същите.

На л. 178 е представен отговор от началника на Затвора Ловеч, в който се посочва, че на 20.09.2016 година е поставен един телефон на мястото за престой на открито в Стопанството в Затвора Ловеч, който се ползва от лишените от свобода от 6-та и 7-ма група, а Ю. е от бил от 7-ма група, а на лишените от свобода в 7-ма група е осигулен и достъп до един телефон в коридора на групата, поставен на 22.03.2017 година т.е след периода на исковата претенция и за процесния период ищецът е имал достъп само до телефона, поставен в Стопанството на мястото за престой на открито.

По делото в с.з на 14.03.2019 година като свидетел е разпитан Б.П.В. с оглед установяване на лични впечатления относно емоционалното състояние на ищеца в периода от 20.09.2016 г. до 09.03.2017 г. Посочва, че е бил в една килия с ищеца до октомври 2016 година, но го познава от училището и посочва, че през процесния период е имало един телефон на карето за престой на открито и при провеждането му следобед , независимо, че има наредба, то времето е било крайно недостатъчно за провеждане на телефонен разговор. Посочва, че Ю. е имал приятелка С. от Русе и е бил тревожен, тъй като не е могъл да разговаря с нея и същата му е пращала фонокарти за разговор.

В съдебно заседание на 14.03.2019 година като свидетел е разпитана и С.Б.В., която работи в стопанството на Затвора – Ловеч, „инспектор социални дейности – възпитателна работа“. Посочва, че с оглед заповед на началника на затвора Ловеч в процесния период е отговаряла за ученическа шеста група и за периода от 31.03.2016 г. съвместява шеста група заедно с една от килиите от седма група, тъй като инспекторът, който отговаря за тях е бил на обучение. Посочва, че Ю. е в седма група, дванадесета килия, четвърти за пети клас и по заповед на началника разпределен към нея. Посочва, че на 17.09.2016 г. са били събрани от началника на затвора, за да ги информира и да се създаде организация за смяната на телефонен доставчик от „Комтел“ на БТК, като за този период задължението им е да провеждат разговори с лишените от свобода, да ги информират за случващото се и да не допускат нарушения, за да може по-плавно да се прехвърли от едната система на друга. Имало е 700 бр. карти за телефон предплатени, които трябва лишените от свобода да си купуват по една първоначално, за да могат да стигнат за повече хора и след това, за да стартира плавно прехода от един телефонен доставчик на друг и да не се получи недоволство от страна на лишените от свобода.

Твърди, че първоначално са монтирани телефонни апарати на местата на престой на открито и в последствие и в групите. Посочва, че първоначално е монтиран един телефон в Стопанството на място за провеждане престой на открито, като по време на престой на открито излизат две групи и за този период, с докладна преписка е осигурено допълнително време за ползване на телефонния апарат в стопанството, изготвена от инспектор Н., който е началник сектор група „Надзор и охрана“. Твърди, че не си спомня ищецът да се оплаквал от невъзможност да води телефонни разговори, не е запозната да има приятелка, с която да не може да разговаря.

По делото е приобщена заповед

№ Л-4051/03.10.2016 г. на главния директор на ГДИН( л.179), съгласно която лишените от свобода могат да разговарят с неограничен брой абонати и без ограничение на продължителността на разговорите. Със същата заповед е предвидено, че л.с. могат да закупуват фонокарти от лавката на затвора, както и да получават такива по време на свиждане или чрез кореспонденция от близките си. Съгласно същата заповед, фонокартите са лични и не се разрешава преотстъпването им за ползване на други лишени от свобода. Въпреки указание от съда за представяне на предходна заповед, то такава не е представена от ответника.