Определение № 42049 от 16.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42049 гр. София, 16.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110117976 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.

Основателно е искането за прилагане към настоящото производство на ч.гр.д.

№59025/2023год. по описа на СРС,65 състав.

Съдът намира, че предвид оспорванията направени от ответника,както в депозираното в заповедното производство възражение ,така и с писмения отговор ,относно размера на задълженията ,както и тяхното плащане ,е необходимо изслушване съдебносчетоводна експертиза.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 05.12.2024год.в 10,15 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

ПРИЛАГА ч.гр.д.№59025/2023год. по описа на СРС,65 състав.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба и с отговора на исковата молба.

ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по задачи на ищеца, посочени в исковата молба .

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова.

1

Вещото лице да се уведоми за поставената му задача след представен по делото документ за внесен депозит.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най- взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2179,05 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № EMLN-16153924 , сключен на 21.06.2018г. между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс С. А.“ клон България, вземането по който е прехвърлено на заявителя с рамков договор за цесия от 15.02.2022г., Приложение 1 към него от 20.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.10.2023г. до изплащане на вземането ,сумата от 237,35лв.,представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2022год. до 20.07.2023год. и на сумата от 315,92 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2022год. до 26.10.2023год.., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 33288/06.11.2023год. по ч.гр.д. №59025/2023г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 21.06.2018г. бил сключен договор за паричен заем между„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ клон България и ответника А. П. Ш., по силата на който на ответника бил отпуснат заем в размер от 6000 лв. срещу насрещното задължение ответника да върне заетата сума заедно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на кредита и добавка, представляваща печалба на кредитора. Общата дължима от ответника сума по договора за кредит била в размер на 10 356лв.,като договорната лихва била в размер на 4356лв..Сумата следвало да се заплати на 60 равни месечни вноски - по 172,60 лв. всяка,в срок до 20.07.2023год. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по процесния договор за кредит. Ищецът поддържа, че с подписването на Приложение № 1 от 20.10.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. е придобил процесните вземания срещу ответника, за което същият бил надлежно уведомен с писмо от 28.10.2022год.. Претендира разноски.

Ответникът А. П. Ш. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България е сключен договор за потребителски кредит от 21.06.2018г., както и че първоначалният кредитор му е предоставил сумата по кредита.

Оспорва да дължи на ищеца претендираните суми, тъй като не бил редовно уведомен за за прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор на настоящия ищец.Оспорва и че дълга към първоначалния кредитор е увеличен с допълнителни такси,лихви и разноски.В заповедното производство е депозирал възражение ,в което е посочил че е платил на първоначалния си кредитор суми,които покривали задължението му за главница ,преди и 2 след продажбата на задълженията. Моли съда да отхвърли предявените искове.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, чл.240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ клон България и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, размерът на дължимата съгласно договора и незаплатена договорна лихва ; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Като безспорно на основание чл. 153 ГПК не подлежи на доказване обстоятелството, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № EMLN-16153924 , на 21.06.2018г., с посоченото от ищеца съдържание, както и че сумата от 6000 лв. реално е предадена на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3