Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 10.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1583/2024
Вид
Решение № 32
Подписан
10.01.2025
В сила
10.01.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, мл.с. Христо Руменов Митев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.39, ал.1 · Конституция на Република България
  • чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501583 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 40589/21.05.2024г., подадена от Д.

И. П., ЕГН ********** срещу решение № 1477/26.04.2024г., постановено по гр.д. № 13194/2022г. на РС-Варна, 4 0 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. И. П., ЕГН ********** срещу Г. К. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за разликата от 2000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева, която включва разликата от 1000 лева до 5000 лева за претендираното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди на 12.05.2022г., изразяващи се в изпитан психически стрес и страдание, в резултат на нанесени й от ответника обиди по време на посещение му в дома й с репортер на предаването „Съдебен спор“,и разликата от 1000 до 5000 лева за претендираното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди на 03.09.2022г., изразяващи се в изпитан психически стрес и уронване на доброто име на ищцата в обществото в резултат на участието на ответника при излъчването на предаването „Съдебен спор“ и излъчване на запис от посещението в дома й.

Във въззивната жалба е наведени оплакване, че присъденото обезщетение не репатрира понесените от въззивника вреди в техния пълен размер. Счита, че следва да се съобрази грубото незачитане на правата и достойнството на личността и обиждането и оклеветяването й по публичен 1 начин, както и правото й на семейство, на лично достойнство и на добро име.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г. К. Г., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорва се становището на въззивника, че съдът не е дооценил претърпените вреди, като се твърди, че изобщо липсват такива.

Счита, че не са доказани нито вреди, нито причинната им връзка с поведението на въззиваемия. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени, направените във връзка с разглеждането й разноски.

Постъпила е още и въззивна жалба вх.№ 40841/21.05.2024г., подадена от Г. К. Г., ЕГН ********** срещу Решение № 1477/26.04.2024г., постановено по гр.д. № 13194/2022г. на РС-Варна, 4 0 състав, в частта, с която е осъден на основание чл.45 от ЗЗД Г. К. Г., ЕГН ********** да заплати на Д. И. П., ЕГН **********, адрес: ***** сумата от общо 2000 лева, от която: 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата на 12.05.2022г. неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан психически стрес и страдание, в резултат на нанесени й от ответника обиди по време на посещение му в дома й с репортер на предаването „Съдебен спор“, ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева от датата на увреждането - 12.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, и 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата на 03.09.2022г. неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан психически стрес и уронване на доброто име на ищцата в обществото в резултат на участието на ответника при излъчването на предаването „Съдебен спор“ и излъчване на запис от посещението в дома й, ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева от датата на увреждането - 03.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са наведения оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и поради необоснованост. Излага се, че съдът е обсъдил в цялост всички изложени от ответника доводи и обстоятелства. Сочи се, че показанията на св. М. С. са обсъдени, без да се подлагат на критичен анализ в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства, както и че цялостното противоречиво обсъждане на доказателствата е довело до погрешни фактически и правни изводи. Оспорва и изводите на съда, че изразите, употребени от него по адрес на Д. П., не са само негативни оценки, като твърди, че не са изречени с цел да я унижи пред обществото, а в резултат на афект, предизвикан от нейното поведение., както и от данните, които е получил от различни източници. Счита, че не може да се приеме, че е налице увреждане, а в условията на евентуалност, че следва да се приложи чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва се още изводът на съда, че юом предаването „Съдебен спор“ е излъчено в национален ефир, то ищцата е чула изречените от ответника изрази 2 и ги е възприела лично. Счита за недоказано обстоятелството, че записът на предаването е направен именно на 12.05.2022г. Сочи, че показанията на св. П. са дадени от заинтересовано лице по смисъла на чл.172 от ГПК, предвид, че преди е била управител в едно от дружествата, в което участие има и ищцата, както и с оглед близките им отношения. Излага още, че намека, изказан от водещата на „Съдебен спор“, че страните имат отношения надхвърлящи служебната дейност, не може да му се вмени във вина. Сочи, че предаването не е заснето в дома на ищцата без нейното съгласие, както е приел съда, а на стълбището пред входната врата, където не е необходимо съгласие на някой от собствениците. Също така подчертава, че излъчването на предаването е било по волята на екипа на предаването, а не на ответника. Твърди допуснато от съда процесуално нарушение, с което е отказано допускането на още един свидетел на страната на ответника. В този смисъл на основание чл.266, ал.3 от ГПК отправя отново доказателствено искане за допускане на разпит на още един свидетел по отношение на датата на която е направен записът на репортажа и обстоятелствата във връзка със заснемането на същия, включително отправените реплики. Моли обжалваното решение в осъдителната му част да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на жалбата от страна на Д. И. П., ЕГН: **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорват се всички твърдения в нея, като се сочи, че същите не отговарят на събраните по делото доказателства. Излага се, че правилно съдът е кредитирал показанията на св. М. С., която е единственият очевидец на станалото. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в частта, с която искът е уважен, както и за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Въззивните жалби са редовни, подадени са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

3

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Д. И.

П., ЕГН ********** срещу Г. К. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, както следва: иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди на 12.05.2022г., изразяващи се в изпитан психически стрес и страдание, в резултат на нанесени й от ответника обиди по време на посещението му в дома й с репортер на предаването „Съдебен спор“ и иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди на 03.09.2022г., изразяващи се в изпитан психически стрес и уронване на доброто й име в обществото в резултат на участието на ответника при излъчване на предаването „Съдебен спор“ и излъчване на запис от посещението в дома й.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съдружници в дружеството „БХС К - 9 Партнърс“ ООД, ЕИК 148053241, а ищцата е и едноличен собственик на дружеството „Геймс плас БГ“ ЕООД, ЕИК 103890533. Ответникът се занимавал с развъждане и обучаване на кучета, като имал трайни финансови затруднения, а кучетата живеели при извънредно мизерни условия. При тези обстоятелства през 2015г. по покана на ответника ищцата посетила обекта, в който той извършвал своята дейност и впоследствие станала негов съдружник, предвид желанието й да подпомогне обекта за да не измират кучетата и да се подобрят условията им на живот.

Ищцата периодично захранвала сметката на дружеството и извършвала разплащания по фактури за храна, покривала загуби, както и поемала ежедневните разходи по отглеждането на кучетата и облагородяване на обекта. Благодарение на направените подобрения по обекта от страна на ищцата същият получил и необходимата регистрация. В края на 2020г. между страните настъпил конфликт, по време на който се стигнало и до упражняване на физическо насилие от Г. Г. върху ищцата. Вследствие на този конфликт и на агресията на ответника към ищцата, Д. П. решила да цедира вземанията си от „БХС К -9 Партнърс" ООД на „Геймс плас БГ“ ЕООД и да инициира съдебна процедура, която завършила с влязло в сила решение №304/10.02.2022 г. по описа на ВРС.

Ищцата излага още, че на 12.05.2022г., около 11 ч., ответникът с репортера на предаването на Нова телевизия „Съдебен спор“ Ж.И. и екипа му, отишъл пред вратата на дома на ищцата, находящ се в гр. Варна, ******, с което предизвикал огромен шок и силен стрес на ищцата. Репортерът започнал да й задава въпроси с микрофон, а ответникът размахвал някакви фотокопия и я обиждал с думите „дърта комунистическа лисица“, „лицемерка мръсна долна“, „пачавра“ и др., като отправял към нея и псувни, които впоследствие било изрязани от записа. Клеветял я с думите „тласка фирмата към фалит“, „фалшифицира документи“, „прибира парите“, „взема по 500 евро на куче“ и др. По време на посещението на ответника и репортера в дома на ищцата се намирали съпругът й и нейна приятелка, които станали свидетели на отправените обиди, псувни и клевети. Ищцата на няколко пъти 4 затваряла вратата, опитала се да изкаже становището си пред ответника и телевизионния екип, приканвала ги да си тръгнат, но те не го направили.

Вследствие на това посещение ищцата получила високо кръвно налягане, наложило се да използва медикаменти и да лежи цял ден. Ситуацията се влошила след като на 03.09.2022г. било излъчено предаването „Съдебен спор“ по Нова телевизия, като в студиото на предаването Г. Г. продължил да отправя неоснователни обвинения и клевети срещу ищцата, включително че изнася бездомни кучета за чужбина, за което взема по 500 евро на куче. Действията на ответника категорично засегнали доброто име на ищцата и авторитета и в обществото. В резултат на същите у ищцата се появили безпокойство, тревожност, чувство за безсилие и неудовлетвореност, особено предвид че изложеното е станало обществено достояние чрез телевизията. Освен върху самата ищцата, всичко се отразило и на взаимоотношенията й с лица от семейния и приятелския й кръг. Съседите, с които ищцата живеела в един блок от 40 години, започнали да странят от нея, както и хората, с които разхождала кучетата си. Хората започнали да я гледат с любопитство и да й задават неудобни въпроси. Отношенията на ищцата със съпруга й също се влошили, като същият променил отношението си към нея поради възникнали съмнения от негова страна за характера на връзката й с ответника.