Определение № 14125 от 15.10.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14125 гр. Варна, 15.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова като разгледа докладваното от Моника Жекова Частно гражданско дело № 20253110111321 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на молба с рег. вх.

№86086/14.10.2025 г., депозирана във Варненски районен съд от молителката В. С. Н., ЕГН:

**********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 229, вх. 3, ет. 3, ал. 75, в качеството си на законен наследник (майка) на С. Н. Н., ЕГН: **********, починал вследствие настъпила трудова злополука на 30.06.2025г. в гр. Шумен, чрез адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г. Г. Р., със съдебен адрес в гр. София, п.к.1000, ***, сграда „Перформ Бизнес, Център“, ет. 3 и ел.адрес: [email protected] против: „ Атлант Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „6 - ти септември“, с ИСКАНЕ за обезпечение на бъдещ осъдителен иск.

Отправеното до съда искане е : на осн.чл. 390, ал.1 от ГПК да бъде допуснато, (без внасяне на парична гаранция), обезпечение на бъдещ иск предявим от В. С. Н., ЕГН:

**********, срещу„ Атлант Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6 - ти септември“, относно предявяване на субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на В. С. Н., ЕГН: ********** СУМАТА от 100 000,00 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка на основание чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно ЗАПОР върху вземанията (банковите сметки) в размер на една втора от заявения иск от 200 000.00 лв. спрямо „Атлант Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: **********, във всички банки, в следните банкови институции, а именно: “Уникредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536;“Обединена Българска Банка” АД, ЕИК 000694959;“Първа Инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393;“Общинска банка” АД, ЕИК 121086224;"Централна Кооперативна Банка" АД, ЕИК: 831447150;“Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616;“Юробанк България” АД, ЕИК 000694749;“Алианц Банк България” АД, ЕИК 128001319;“Банка Пиреос България” АД, ЕИК 831633691;“Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023;“Българо-американска кредитна банка” ЕАД, ЕИК 121246419;“ПроКредит Банк” (България)” ЕАД, ЕИК 130598160;“Търговска Банка Д” АД, ЕИК 121884560;“Токуда Банк” АД, ЕИК 813155318;“Инвестбанк” АД, ЕИК 831663282;“Българска банка за развитие” АД, ЕИК 121856059;“Интернешънъл Асет Банк” АД, ЕИК 000694329;“Тексим Банк” АД, ЕИК 040534040

В сезиращата РС Варна молба молителката, чрез процесуалните си представители е отправила искането си с правно осн. чл.390,ал. 1 ГПК изразяващо се в налагане на запор върху банковите сметки на ответната страна поради следните сочени мотиви : Между починалия С. Н. Н. и Атлант Инжерениг ЕООД – работодател бил сключен трудов договор , по силата на който С. Н. бил назначен на длъжност монтажник 1 метални конструкции , код по НКПД 72142007, при работодателя . На 30.06.2025 г. сочи молителката, че С. Н., по време на работа паднал от покрива на новостроящ се цех в Алкомет в гр.Шумен от височина на около 20 метра и загинал на място от получените множество анатомични увреждания, несъвместими с живота .

На следващо място молителката твърди,че по см.на чл. 60, ал.1 КСО горепосочения инцидент представлява трудова злополука, като извежда извод, че са налице основанията на чл.200 ,ал.1 КТ за реализиране отговорността на работодателя спрямо наследниците на пострадалия, което от своя страна давало правото на молителката да претендира обезщетение за претърпените във връзка със смъртта на своя наследодател неимуществени вреди .

Извън изложеното по-горе , в сезиращата съда молба , молителката е посочила че ще предяви осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ вр.чл. 86 ЗЗД против бъдещия ответник , навела е твърдения за допстимост и основателност на иска и необходимост от обезпечение на бъдещия осъдителен иск който ще предяви с цена от 200 000.00 лв. до една втора от бъдещата претенция а именно 100 000.00 лв.

В подкрепа на искането си молителката е представила заверено за вярност с оригинала копие на пълномощно от 09.09.2025 г. /л.5 /, заверено за вярност с оригинала копие от препис – извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 0708/02.07.2025 г. от Община Шумен, заверено за вярност с оригинала копие на СМЕ за оглед и аутопсия на труп № 40/ 2025 г. изготвена от д-р Вл.Владов – Началник ОСМ при МБАЛ - Шумен по досъдебно производство № 21/ 2025 г. по описа на ОСлО – Шумен/ 8 – 10/ , заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за раждане /л. 11/ и заверено за вярност с оригинала копие на Трудов договор № 22 / дата 20.03.2025 г. /л. 12/.

СЪДЪТ, след преценка на твърденията на молителя съобразно представените с молбата писмени доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното :

Съгласно ТР № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК,с докладчик съдията Светла Цачева : предпоставките за допускане на обезпечението са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда.

Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства ( чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД, т. е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно ( чл. 391, ал. 3 ГПК).

Молбата е подадена от активно процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощени процесуални представители-–адвокати от АК София, пред родово компетентния районен съд по постоянния адрес на бъдещата ищца, съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1, предл. първо ГПК, което обосновава извода на настоящия съдебен състав , че РС -Варна е надлежно сезиран от молителката с искането да бъде допуснато обезпечение на бъдещи предявими от ищцата осъдителни искове с правно основание чл.200 , ал.1 КТ , поради което и именно РС Варна следва да се произнесе (към момента,в настоящото производство) по така формулираното искане.

Според чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечението на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

Според ал. 2 от същата разпоредба съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая, искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Следователно основателността на молбата за обезпечение на иска е 2 обусловена от следните кумулативни условия, а именно: бъдещият иск да е допустим и вероятно основателен и/или да бъде предоставена гаранция, да е налице обезпечителна нужда и посочената обезпечителна мярка да е адекватна на нуждата от обезпечаване.

Допустимостта на иска, от своя страна, предполага наличието на всички процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск, сред които и редовност на исковата молба.В конкретния случай бъдещите осъдителни искове с правно осн. чл.200, ал.1 КТ и акцесорното искане с правно осн. чл. 86 , ал.1 ЗЗД са нередовни и само поради това молбата следва да бъде оставена без уважение.

Безспорно, според настоящия съдебен състав, молителката на база представените по делото доказателства има качество на наследник на своя син и е активно процесуално легитимирана да търси отговорността на работодателя - бъдещ ответник именно по реда на чл.200 КТ . Спор няма в съдебната практика, че чрез иска по чл.200 КТ се реализира отговорността на работодателя при смърт на работник или служител, както и че тази отговорност се основава на трудово правоотношение между предприятието и починалия, което определя спора по чл. 200 от КТ като трудов. Това правило е относимо и към наследниците на починал работник и служител, като обезщетението за вреди от смърт е предвидено именно за тях. Съобразно разпоредбата на чл. 357 КТ, спорът за вреди вследствие на трудова злополука е трудов спор, който в конкретния случай е свързан с изпълнението на трудовото правоотношение и конкретно с изпълнение задължението на работодателя да осигурява запазване здравето и живота на работника или служителя при осъществяване на трудовите им задължения. С оглед правното му естество , подсъдността се определя съобразно разпоредбата на чл.114 ГПК. Във връзка с така маркираното по-горе, към момента, за настоящия съдебен състав остава неясно пред кой Районен съд ищцата ще предяви иска си по чл.200, ал.1 КТ - пред РС Пловдив, където е седалището на ответника работодател или пред РС Шумен , където се твърди ( но не се представят доказателства) че е настъпила трудовата злополука. ( въпросът за правилното определяне на подсъдността в аналогични хипотези е намерил израз в Определение № 505/2.7.2014 г. на ВКС, четвърто г.о., ГК, с докладчик съдията Веска Райчева по гр.д.№ 3916/2014 г., Определение № 1246/14.03.2025 г. постановено от ВКС , Трето г.о., ГК, с докладчик съдията Бисера Максимова по ч. гр.д. № 20258003100754 по описа за 2025 г. и др.).Освен ,че липсват твърдения пред кой Районен съд ищцата ще предяви бъдещия си осъдителен иск, към момента , по начина по който е посочен в титулната част на исковата молба бъдещия ответник, обосновава извод за нередовност на исковата молба, поради неуточнена пасивна процесуална легитимация. Видно е от молбата на молителката, че ответникът е индивидуализиран с ЕИК от 10, а не 9 цифри, като в единственото приложено към молбата на молителката писмено доказателство- заверено копие на трудов договор за ответника има данни , че е регистриран по БУЛСТАТ. От извършената от настоящия съдебен състав справка в ТР се установява, че ответникът има ЕИК , който се различава съществено от изписания в молбата. Тези макар и на пръв поглед формални неточности в сезиращата молба всъщност обосноват извод за нередовност на бъдещия иск , т.к. не отговоря на изискванията на чл.127, ал.1 т.1 и т.2 ГПК . Не на последно място липсват в сезиращата молба фактически твърдения по см. на чл.127, ал.1 т.4 ГПК относно мястото на което работника обичайно е полагал труд, на територията на кой Районен съд е седалището на ответника, с какъв акт и призната ли е злополуката за трудова по КСО , въобще какви неимуществени вреди е претърпяла и търпи молителката от смъртта на своя син , липсва и искане по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК - т.е. налице е нередовност на исковата молба , която молителката ще предяви . Посочените нередовности не може да бъдат отстранени в настоящото обезпечителното производство, предвид обстоятелството, че съдът не разполага с правомощия да дава подобни указания на молителя, а е длъжен да прецени допустимостта и вероятната основателност на бъдещите претенции така, както са формулирани в молбата по чл. 390 ГПК, и незабавно да се произнесе по нея (арг. от чл. 395, ал. 2 ГПК). С оглед изложеното за липса на достатъчно и ясни твърдения, относно правопораждащите факти на бъдещия иск и непълно индивидуализиране на бъдещия ответник следва да се приеме, че не са налице изискуемите предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК, поради което 3 молбата следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, Варненският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата с рег. вх. № 86086/14.10.2025 г., депозирана в Районен съд Варна от молителката В. С. Н., ЕГН: **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 229, вх. 3, ет. 3, ал. 75, в качеството си на законен наследник (майка) на С.

Н. Н., ЕГН: **********, починал вследствие настъпила трудова злополука на 30.06.2025г. в гр. Шумен, чрез адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г. Г. Р., със съдебен адрес в гр.