Решение № 358 от 05.07.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 786/2024
- Вид
- Решение № 358
- Подписан
- 05.07.2024
- В сила
- 22.08.2024
- Състав
- Ивайло Асенов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "е" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 70, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 358 гр. Русе, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20244520200786 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Р. Р., чрез адв. А. Ж., депозирана против наказателно постановление № 23-4569-000512/27.03.2024г., издадено от Началник РУ Две могили при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „е“ ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че административнонаказващия орган е наложил абсолютния максимум на наказанията, предвидени в закона за извършеното нарушение, без да направи преценка на смекчаващите вината обстоятелства, каквото е липсата на предходни наказания налагани на жалбоподателя. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде изменено наказателното постановление, като на жалбоподателя бъдат наложени кумулативни наказания, в минималните предвидени в санкционната разпоредба размери.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения, релевира доводи, че в наказателното постановление не са изложени, каквито и да е мотиви, които са обусловили налагането на максималните размери на кумулативните наказания на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно. Развива съображения за безспорна установеност на извършеното нарушение. По отношение размера на наказанието счита същото за справедливо. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.
1
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № GA1008487/07.12.2023г. против жалбоподателя, за това, че на 07.12.2023г., в 14,20 часа, в село Кошов, ул. „Баба Тонка“ срещу дом № 3, с посока на движение към река Русенски лом“, като водач на лек автомобил Ситроен Ксара, с рег. № *****, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал, не е изпълнил задължението си да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи. Пробата за алкохол е била извършена с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № ARPM 0807, който е отчел 2,32 промила алкохол в издишания въздух.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти, актосъставителят е субсумирал същите като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „е“ ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление при същото фактическо описание и правна квалификация на нарушението, както приетите в АУАН и на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „е“ ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството по издаване на наказателно постановление гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства – показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Н. Я. Н., АУАН № GA 1008487/07.12.2023г., Справка за нарушител/водач, Констативен протокол за ПТП с пострадали № 1028/346 от 07.12.2023г. и Доклад за установени факти.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл.
305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство факти, включени в предмета на 2 доказване съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „е“ ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие, покриващо легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая, причинените на жалбоподателя увреждания – болки в лявата ръка, което е наложило и транспортирането му до УМБАЛ „Канев“ АД от екип на ЦСМП е възникнало в процеса на движението на моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя, поради и което е налице настъпило пътнотранспортно произшествие.
Жалбоподателят има качеството „Участник в пътнотранспортно произшествие“, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП, доколкото именно със своето поведение при управлението на МПС е станал причина за неговото настъпване. Именно с факта на пътнотранспортното произшествие, при което има пострадало лице, за жалбоподателя, в качеството му на участник в него са възникнали задълженията по чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП с пострадали хора, като същият е нарушил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „е“ ЗДвП да не консумира алкохолни напитки до пристигане на контролните органи.
3
Тези факти не се оспорват от жалбоподателя.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Въпреки, че в съзнанието на водача са били намерили отражение представи, че е участник в ПТП, при което има пострадало лице, същият е консумирал алкохолни напитки до пристигане на контролните органи.
По отношение на наказанията „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, наложени на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „е“ ЗДвП, доколкото в наказателното постановление не са изложени изобщо мотиви, обусловили налагането на санкциите в максималния предвиден в санкционната разпоредба размер на наказанията „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, то наказателното постановление в неговата санкционна част следва да бъде изменено, като размерът на наложените наказания „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, следва да бъдат намалени от 200,00 лева на минимално предвидения в закона размер на наказанието „Глоба“, а именно 50,00 лева, а наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, бъде намалено до минимално предвидения в закона размер на това наказание, а именно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
В този смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в наказателното постановление, при определяне размера на наложените административни наказания е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г., постановено по КАНД № 8/2019г Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД № 7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г. и др.
Отделно от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни при определяне на административното наказание, касаещи тежестта на нарушението, смекчаващите отговорността обстоятелства и имотното състояние на дееца, следва да бъде направен извод, че по отношение на нарушителя, следва да бъдат наложени именно минималните размери на предвидените в санкционната разпоредба кумулативни наказания. За да достигне до тези си изводи, на първо място съдът съобрази по-ниската тежест на извършеното нарушение, с оглед обстоятелството, че в резултат на настъпилото ПТП е пострадал единствено жалбоподателят. Като смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, съдът отчете липсата на предходни налагани на жалбоподателя наказания за извършени от него нарушения на правилата за движението по пътищата. Видно от представената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят е правоспособен водач от 24.03.1977г., като за целият период до настоящото нарушение, който е период е 46 години, същият е санкциониран само един единствен път през 2022г. за нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП, за което му е наложено административно наказани „Глоба“ в размер на 20 лева.
Това от своя страна обосновава и извод, че с оглед личността на дееца, целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН по отношение на жалбоподателя могат да бъдат постигнати в пълнота и с налагане на минималните предвидени в санкционната разпоредба на закона размери на наказанията „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, тъй като се касае за инцидентна и изолирана проява в живота на жалбоподателя, свързана с нарушение на правилата за движението по пътищата.
4
Разноски не са претендирани от страна на жалбоподателя, поради и което разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани, въпреки уважаването на жалбата, с която се иска единствено и само изменение на наказателното постановление.
С оглед уважаването на жалбата, предвид съдържащото се в същата единствено и само искане за изменение на наказанието, то разноски в полза на наказващия орган не следва да бъдат присъждани.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 2, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
23-4569000512/27.03.2024г., издадено от Началник РУ Две могили при ОДМВР - Русе, с което на Й. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес ****, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „е“ ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „ГЛОБА“ от 200,00 лева на 50,00 лева (петдесет лева) и намалява размера на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ от 6 (шест месеца) на 1 (един) месец.
Разпечатката съдържа 42 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16687ab0-95dd-497a-a3fb-b783d1b6c313