Решение № 1117 от 08.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1117 гр. Бургас, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120101651 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на П. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н. ***, против Община Созопол, административен адрес: гр. С., ***, представлявана от кмета Т. Я., с която е предявен иск с правно основание чл. 225, ал.3 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12154 лева, представляваща обезщетение за недопускането му до работа след възстановяването му със съдебно решение, за периода от 01.02.2024г. до 28.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

По твърдения на ищеца в исковата молба, с влязлото в сила решение от 01.08.1995г. по гр.д. № 3915/1994г. по описа на БРС, потвърдено с решение на БОС по гр.д. № 1411/1995г., е отменена като незаконосъобразна Заповед № 610/26.10.1994 год. на и.д. Кмет на Община - Созопол, с която ищецът е уволнен от длъжността „***” в Община - Созопол и същият е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност. След влизане в сила на съдебното решение, в срока по чл.345, ал.1 от КТ ищецът се явил в Община Созопол за да заеме длъжността си, на която е възстановен, но не бил допуснат на работното си място за изпълнение на трудовите си функции.

1

Отказът на работодателя да допусне ищеца до работа бил мотивиран със закриване на длъжността от щатното разписание на Общината. Сочи се, че въпреки множеството заведени от ищеца съдебни производства за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.3 КТ за различни периоди от време, исковете по които са уважени, към настоящия момент ответникът продължава да не изпълнява съдебното решение за възстановяването на ищеца на длъжност, поради което и дължи съответното обезщетение за периода 01.02.2024г. до 28.02.2025г., което е в размер на 12154 лева. По тези съображения се моли за уважаване иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв. А., е депозирал отговор на исковата молба, в който застъпва становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва се наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 225, ал. 3 от КТ на ответника - работодател, доколкото се твърди, че макар в процесния период ищецът действително да не е полагал труд при друг работодател по трудово правоотношение, то същият е реализирал доходи от търговска дейност като съдружник в „Лекарствена лига - Търговия и инвестиции” ООД, които доходи компенсират вземането му по исковата претенция и поради която търговска дейност той не би могъл да осъществява работата, която е заемал, ако бъде възстановен. Застъпва се, че не е налице противоправно поведение на ответника - работодател, както и вреди, които да са в причинна връзка с недопусканото на ищеца до работа.

Предявеният иск е с правно основание чл.225, ал.3 от КТ.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила решение от 01.08.1995 г., постановено по гражданско дело № 3915 по описа на Бургаски районен съд за 1994 г. е отменена като незаконосъобразна Заповед № 610 от 26.10.1994 г. на временно изпълняващия длъжността Кмет на Община Созопол, с която на основание чл.190, т.1, 2, 3 и 4 от КТ на ищеца П. Г. К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неспазване на чл.193, ал.1 от КТ. С посочения съдебен акт ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - *** при Община Созопол. След влизане в сила на решението, в срока по чл. 345 от КТ, ищецът 2 се е явил в Община Созопол за заемане на длъжността на която е бил възстановен, но не е бил допуснат до работното място за изпълнение на трудовите му функции, въпреки че е представил писмено заявление за това от 26.03.1996 г. Посочения факт е установен със сила на пресъдено нещо по иск между същите страни за осъждането на работодателя да заплати обезщетение на К. на основание чл.225, ал.3 от КТ - за недопускане на работа, с решение № 25 от 17.03.2005 г., постановено по въззивно търговско дело №129 по описа на Апелативен съд - Бургас, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 94,34 лева на посоченото основание за периода от 28.03.1996 г. до 01.04.1997 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска на 26.04.1996 г. до окончателното й плащане. Посочения съдебен акт е постановен, след като с решение № 1132 от 28.09.2004 г. на ВКС, постановено по гражданско дело № 2166/2002 г., е отменено решение от 15.02.2002 г. По гражданско дело №63/2001 г. на Бургаски апелативен съд.

Между страните са водени множество граждански дела, постановените решения по които са представени по делото, по които ищецът е претендирал обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ за времето на недопускането му до работата, на която е възстановен от съда, като обезщетения са присъдени за предходни периоди. Последната претенция касае периода от 01.11.2022г. до 31.01.2024г.

По настоящото дело се претендира обезщетение за последващ период - от 01.02.2024г. до 28.02.2025 г.

Не е спорно между страните, че ищецът не е работил по друг трудов договор за процесния период. Спорен по делото е въпросът дали от 2005 г. ищецът осъществява търговска дейност и реализира доходи от нея, поради което не би могъл да осъществява работата, която е заемал, ако бъде възстановен, както че и работодателят не дължи обезщетение за вреди.

Не е спорно между страните, а и се установява се от представените по делото доказателства, че ищецът е съдружник в „Лекарствена лига - търговия и инвестиции“ ООД.

Представено е писмо от Кмета на Община Созопол до ищеца, в което е посочено, че са запознати с решението на съда за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и изразяват готовност то да бъде изпълнено, но ищецът не може да бъде възстановен на длъжността ***, тъй като с решение на Общинския съвет от 17.03.1995 г. е приета нова структура на общинската 3 администрация и ново щатно разписание, в което липсва управление „Просвета и култура“ и длъжност ***.

Представено е писмо от Кмета на Община Созопол от 12.11.2013г. по повод заявление на ищеца да бъде допуснат да изпълнява работата, в което е посочено какви документи следва да бъдат представени.

Съгласно чл. 225, ал. 3 от КТ, когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

За ангажиране отговорността на работодателя за незаконно недопускане на работа е напълно достатъчно служителят и един единствен път да е посетил предприятието и да е изявил готовност да престира труд по трудовото правоотношение /така в Решение № 518 от 08.07.2010 г. по гр. дело № 374/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о. на ВКС, и Решение № 298/28.04.2010 г. по гр. дело № 3972/2008 г. по описа на ВКС/. По делото безспорно се установява, че ищецът се е явил за заемане на длъжността, на която е възстановен, но работодателят е отказал да го допусне, като до приключване на съдебното дирене в настоящото производство ищецът не е допускан да заеме длъжността, на която е възстановен.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че е налице недопускане до работа на ищеца, възстановен на заемана преди уволнението длъжност с влязло в сила съдебно решение. Влязлото в сила решение за отмяна на уволнението възстановява трудовото правоотношение занапред във вида, в който то е съществувало към момента на незаконното уволнение, и ако междувременно длъжността е съкратена и работникът не може реално да я изпълнява занапред, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на това основание (чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ), а ако длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение, е приложимо основанието за прекратяване по чл. 325, т. 12 КТ. От друга страна, в случай че е налице несъвместимост по чл.107а, ал. 1 от КТ, поради участието на ищеца в търговско дружество, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.330, ал. 2, т. 8 от 4

КТ. В настоящия случай обаче, въпреки изрично указаната на ответника доказателствена тежест, доказателства за наличието на тази предпоставка не се представиха, нито за упражнено право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. След като Община Созопол не е прекратила трудовото правоотношение, същото продължава да съществува и като не изпълнява съдебното решение за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, ответникът действа недобросъвестно и дължи обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ.

С решение № 73/17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2017 г., IV г. о., постановено между същите страни и за същия спор, но за различен период, е прието, че отговорността за недопускането на работника/служителя на работа е регламентирана в разпоредбите на чл. 213, ал. 1 и 2 и в чл. 225, ал. 3 от КТ, и те не предвиждат намаляване на отговорността, изразяващо се в приспадане на разликата между обезщетението в нормативно предвидения размер и получен доход от друга осъществена от работника/служителя през периода на недопускането дейност, включително дейност като самоосигуряващо се лице, като например съдружник в търговско дружество, какъвто е и ищецът.

Доходът от такава дейност не следва да бъде приспадан, тъй като тя също би могла да бъде съвместявана с дейността по трудово правоотношение.

Ето защо дори и ищецът да получава доходи в качеството си на съдружник в търговско дружество, това не води до недължимост на обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ, поради което искът е доказан по своето основание. В допълнение следва да се посочи, че по делото не беше проведено доказване на получени от ищеца доходи, тъй като представеното удостоверение от НАП за декларираните от дружеството приходи в размер на 8651,05 лв., не съставлява доказателство за такива.

Следва да се посочи, че възражението на ответника, че ищецът е в пенсионна възраст не е въведено в срок с отговора на исковата молба и не следва да бъде обсъждано.

При това положение настоящият състав приема, че искът е доказан по основание.

Съгласно Тълкувателно решение 2/2013г. на ОСГК на ВКС обезщетението по чл.225, ал.3 от КТ се определя на базата на последното месечно трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение, като същото не 5 може да бъде по - малко от размера на установената за страната минимална работна заплата. В случая е безспорно, че последното получено брутно трудово възнаграждение е в размер на 9,21 лева /деноминирани/. Поради това размерът на обезщетението следва да бъде определен съобразно размера на минималната работна заплата за страната за процесния период, който е 933 лева за 2024г. /ПМС № 193 от 12.10.2023г./ и 1077 лева за 2025г. /ПМС № 359 от 23.10.2024г./. За процесния период от 01.02.2024г. до 28.02.2025г. размерът на обезщетението възлиза на 12417 лева. По изложените съображения искът за периода от 01.02.2024г. до 28.02.2025г. е изцяло основателен и следва да се уважи в претендирания от ищеца размер от 6214,24 евро, с левова равностойност от 12154 лева, като сумата се присъди заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 06.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно - деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 евро, с левова равностойност 1200 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящият съдебен състав счита за изцяло неоснователно, както с оглед на фактическата и правната сложност на делото, материалния интерес и броя проведени заседания. Следва да се посочи и че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е дори в по-висок размер - 1800 лева.