Решение № 386 от 16.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Пазарджик, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20245200100653 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК.

Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 179/07.05.2025 г., с което ответника Община Пазарджик е осъден на основание чл.49 ЗЗД, да заплати на С. Д. М. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на инцидента – 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 197,37 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея от същия инцидент имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковете на ищцата, за разликата над присъдените 40 000 лв. до претендираните 50 000 лева - обезщетение неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата както и за разликата над присъдените 2197,37 лв. до претендираните 2286,04 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ИМ – 02.10.2024 г. до окончателното изплащане.

Против така постановеното решение са постъпили въззивно жалба от ответника Община Пазарджик, както и насрещна въззивна жалба от ищцата.

След изпращане на делото на въззивния съд, образуваното в.гр.д. № 442/2025 г. по описа на ПАС е било прекратено с Определение № 338/22.08.2025 г., а делото върнато на първостепенния съд за евентуално приложение на процедурата по реда на чл.247 и чл.250 от ГПК по повод произнасяне във връзка с акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди.

По въпроса за поправката на решението:

След проверка се констатира, че в диспозитива на така постановеното решение, е била допусната очевидна фактическа грешка.

Видно от мотивите на посоченото решение (стр.21, абзаци 4-ти и 5-ти) е, че по 1 отношение претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението, съдът е приел, че същата се дължи, считано от датата на подаване на ИМ 02.10.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, т.е. - не от посочената в ИМ дата на настъпване на инцидента 21.02.2022 г., а от датата 02.10.2024 г. В диспозитива на съдебния акт, с който е уважена претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди обаче е посочено, че същата се дължи от датата на ИМ, но въпреки това не е посочена коректната дата – 02.10.2024 г., а е посочена датата на инцидента - 21.02.2022 г. Касае се за допусната очевидна фактическа грешка.

Затова и предвид на изложеното следва да се приеме, че в разглежданата хипотеза е налице несъответствие между волята на съда в мотивите и нейното външно изражение в диспозитива на съдебния акт, което следва да бъде отстранено по реда предвиден за това в разпоредбата на чл.247 ГПК, като се поправи цитираното решение в посочения по-горе смисъл.

По въпроса за допълване на решението :

Съобразно практиката на ВКС (обективирана в Решение № 95 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2009 г., I г. о. и др.) една от хипотезите, в които се приема, че съдебното решение е непълно е именно, когато съдът не се е произнесъл в диспозитива по целия спорен предмет - например когато няма решение за част от спорното право, по един от съединените искове, както и по допълнителните искания за присъждане на плодове, лихви, разноски и т.н.

Констатира се, че претенцията за имуществени вреди, с която е бил сезиран съдът действително инкорпорира искане за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 21.02.2022 г. до окончателното им изплащане, т.е. в случая не е предявен отделен акцесорен иск за мораторна лихва, а същата е била претендирана от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението. Както се посочи и по-горе, в мотивите си съдът е приел, че момента, от който се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди е датата на подаване на ИМ – 02.10.2024 г. Въпреки това в диспозитива на решението съдът не се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по отношение на периода 21.02.2022 г.– 01.10.2024 г., за който следва да се приеме, че претенциите за законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, се явяват неоснователни. Изложеното налага въпросната непълнота да бъде преодоляна по реда на чл.250 ГПК, чрез допълване на решението в посочения по-горе смисъл, чрез отхвърляне на претенцията за законна лихва върху присъдената главница за периода 21.02.2022 г.– 01.10.2024 г., като неоснователна.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.247, ал.3 ГПК и чл.250, ал.3 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:

І. ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА

ГРЕШКА в Решение № 179/07.05.2025 г., постановено по гр.д. № 653/2024 г. по описа на ПзОС, в следния смисъл :

В края на ПЪРВИЯ АБЗАЦ на диспозитива,

ВМЕСТО:

„…както и сумата от 2 197,37 лв. (две хиляди сто деветдесет и седем 2 лева и тридесет и седем ст.), представляваща обезщетение за претърпени от нея от същия инцидент имуществени вреди под формата на претърпяна загуба – направени разходи за лечението й, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата….“

ДА СЕ ЧЕТЕ:

„…както и сумата от 2 197,37 лв. (две хиляди сто деветдесет и седем лева и тридесет и седем ст.), представляваща обезщетение за претърпени от нея от същия инцидент имуществени вреди под формата на претърпяна загуба – направени разходи за лечението й, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 02.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата….“

ІІ. ДОПЪЛВА на основание чл.250 ГПК втория абзац на Решение № 179/07.05.2025 г., постановено по гр.д. № 653/2024 г. по описа на ПзОС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди за периода 21.02.2022 г. 01.10.2024 г., като неоснователна.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен съд.

Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните решения.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3