Решение № 44 от 01.04.2021, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Гражданско дело 915/2020
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 01.04.2021
- Състав
- РОСИЦА СТОЯНОВА НЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. Нова Загора , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
РОСИЦА С. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело № 20202220100915 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК и чл.341 и следващите от ГПК.
Постъпила е искова молба от ищците О. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, Х. Б.
С. с ЕГН ********** и адрес: ***, Х. Б. С. с ЕГН ********** и адрес: ***, Х. Б. С. с ЕГН ********** и адрес: ***, Д. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, З. А. Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, В. И. О. с ЕГН ********** и адрес: *** всичките чрез пълномощника им адв.Е.Д. М. от АК - Сливен, преупълномощен и от адв.Емил Мънев от АК - Сливен за ищеца О. Б. Н. със съдебен адрес: *** чрез адв.Е.М. от АК - Сливен, тел. **********, и ищцата Ш.
В. Б. с ЕГН ********** и адрес: *** чрез пълномощника адв.И.В. И. от АК - Бургас със съдебен адрес: *** против ответниците С. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: *** и Ф. Х. Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, с която е предявен иск за отмяна на Нотариален акт № 73, том 4, дело № 428/06.12.2019 г. на СВп при PC - Котел.
В исковата молба се посочва, че на 05.12.2019 г. ответниците с Нотариален акт № 73, том 4, дело № 428/06.12.2019 г. на СВ при PC - Котел установили пред Нотариус Красимир Панайотов с район на действие PC - Котел, че са собственици по давностно владение на следния недвижим имот:
Дворно място с площ от 3236 кв.м, съставляващо ПИ с пл. № 173, за който са отредени УПИ 4, 5 и 9-173 с неуредени сметки по регулация в кв. 18 по плана на ***, одобрени със заповед № 556/17.10.1983 г., при граници: улица, ПИ № 172, ПИ № 174 и ПИ № 180, ведно с построените в имота: 1. Паянтова жилищна сграда на един етаж, състоящ се от 33 кв.м, състояща се от полуземен етаж и избено помещение с площ от 22 кв.м по вътрешни размери и първи етаж, състоящ се от две стаи и салон, 2. Паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 65 кв.м, състояща се от полуземен етаж от две 1 стаи и салон и първи етаж, състоящ се от кухня, салон, входно антре и две стаи и 3.
Паянтова стопанска сграда със застроена площ от 14 кв.м и застроен обем от 32 куб.м.
Ищците твърдят, че този недвижим имот всъщност е собственост на наследниците на Б. С. Н. и Б. С. Н., които се явявли наследодатели на ищците и първия ответник.
Посочват, че при издаване на нотариалния акт, ответниците не са разполагали с документ за собственост, тъй като такъв нямало, а била направена обстоятелствена проверка.
Сочат, че вторият ответник Ф. Х. Н. е съпруга на първия.
Разясняват, че в нотариалното производството по издаване на констативния нотариален акт се доказвало давностното владение чрез трима свидетели, съгласно чл.587, ал.2 от ГПК, но акта на Нотариуса нямал сила на пресъдено нещо и доказването в нотариалното производство нямало доказателствена сила при оспорване от заинтересована страна по съдебен ред.
Твърдят, че свидетелите в нотариалното производство са потвърдили неистина за съществуването на факта на давностното владение, следователно ответниците не били собственици на наследствения имот, а първия ответник съсобственик на имот - само до размера на наследствения си дял, докато втория ответник въобще не бил собственик на имота.
Посочва се също, че в имота имало обособени две жилища в двете находящи се в дворното място жилищни сгради, в който след смъртта на наследодателите, останали да живеят двама от наследниците, ведно със семействата си: ищеца О. Б. Н. и ответника С. Б.
Н.. Останалите наследници не живеели в имота.
Ищеца О. Б. Н. живеел в имота от раждането си и никога не бил живял на друго място. Той извършвал периодични ремонти и подобрения в имота, в едната жилищна сграда, в която се установил, заедно със семейството си. Грижел се за поддръжка на жилището си постоянно - това, което ответниците били потвърдили пред нотариуса, че придобиват по давностно владение.
Сочи се, че всички ищци са заплащали данъка за наследствения си дял от имота и не са предавали владението си на ответниците.
Твърди се също, че на 26.01.1995 г. и 15.04.1996 г. ищците предоставили ползването на техните идеални части на ищеца О. Б. Н., като сключили неформален договор за продажба на дяловете си и издали разписка, че тези дялове са заплатени от ищеца О. Б. Н..
По този начин ищеца О. Б. Н. имал право да владее и ползва наследствените дялове на имота на всички ищци, а ответника С. Б. Н. имал право да ползва само собствените си дялове.
Тъй като ищеца О. Б. Н. се явявал държател, спрямо останалите ищци от 26.01.1995 г. и е живял в имота от момента на раждането си, без да е живял на друго място, не бил прекъсвал владението на имота никога, то било съвсем невъзможно ответниците в режим на СИО и давностно владение, да придобият съсобствените идеални части на ищците, при условие, че не било прекъсвано владението и не е налице хипотезата на чл.79 от ЗС.
Невъзможно било също, съсобственици придобили недвижим имот на едно и също 2 правно основание, да придобият дела на други съсобственици по давностно владение, тъй като те се явявали винаги държатели, особено когато придобивното основание е наследяване.
Собствеността се разпределяла на дялове по наследяване между ищците и ответниците.
Ищците молят съда, след като се убеди от доказателствата по делото в горните твърдения, да установи, че ответниците не са придобили по давностно владение гореописания наследствен имот и да отмени Нотариален акт № 73, том 4, дело № 428/06.12.2019 г. на СВ при СлРС, по отношение на ищците за следните идеални части:
1. О. Б. Н. - 1/9 идеална част;
2. Х. Б. С. - 1/9 идеална част;
3. Х. Б. С. - 1/9 идеална част;
4. Х. Б. С. - 1/9 идеална част;
5. Д. Б. Н. - 1/9 идеална част;
6. З. А. Х. - 1/45 идеална част;
7. В. И. О. - 1/40 идеална част;
8. Ш. В. Б. - 1/40 идеална част;
Молят съда, да им присъди сторените разноски по настоящото дело.
Представили са и молят съда са приеме писмени доказателства по опис.
Молят съда, да допусне до разпит четирима свидетели в режим на довеждане, с които ще докажат всички изложени твърдения, а конкретно: срокът на владението на имота от ищците, извършвани ремонти и подобрения в имота от ищеца О.Н., къде са живели наследниците след смъртта на наследодателите, има ли прекъсване на владението от страна на ищеца О.Н. лично и в качеството си на държател на останалите ищци.
Отправили са към съда доказателствени искания да издаде съдебно удостоверение на името но адв.Е.М., с което да се снабдят с друго такова от Община Котел, Служба ГРАО, от което е видно откога ищеца О. Б. Н. живее на адреса на процесния имот: ***, съдебно удостоверение на името на адв.Е.М., в качеството му на пълномощник на ищците, с което да се снабдят от Община Котел, Служба МДТ с данъчна оценка на недвижимия имот, тъй като ответниците променили партидата на имота, като декларирали, че го придобиват изцяло по давностно владение и общинската служба не искала да издаде данъчна оценка на „несобственик“.
Молят съда, да задължи Нотариус Красимир Панайотов № 667 в НК и район на действие PC – Котел, да представи копие от нотариално дело № 247/2019 г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците С. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: *** и Ф.
Х. Н. с ЕГН ********** и адрес: *** са депозирали пред съда отговор на исковата молба, с който сочат, че предявения иск е недопустим и неоснователен.
3
Ответниците заявяват, че са съпруг и съпруга, живеят заедно и са едно семейство.
Посочват, че са запознати с предявения иск, с който ищците претендират съда да установи, че ответниците не са придобили по давностно владение процесния наследствен имот и да отмени придобития от тях Нотариален акт № 73, том 4, дело 428/06.12.2019 г. на СВ - Котел.
Ответникът С. Б. Н. потвърждава, че той и ищците по делото са наследници на техните родители - баща: Б. С. Н., починал на 11.09.1987 год. и майка Боянка С. Н., починала на 08.01.1989 год. Разяснява, че имотът бил наследствен и неговата съпруга, нямала никакво отношение към това.
Твърди, че в определен момент разговарял с братята и сестрите си - сега ищци по делото и се споразумяли, те да му продадат, своите идеални части от бащиния им имот.
Съгласно договореността между нас, на 15.04.1996 г. била подписана декларация от страна на ищците Х. Б. С., ЕГН **********, *** че е получил от ответника сумата от 10000.00 лв., посочва, че Х. Б. С., ЕГН **********, *** получил от него сумата от 10000.00 лв., Х. Б. С., ЕГН **********, *** получил от него сумата 10000.00 лв., О. Б. Н., ЕГН **********, *** получил от него сумата 7500.00 лв., А.Б. С., ЕГН 5601175761, *** получил сумата 11000 лв.
Същите декларирали, че горепосочените суми, изплатени от С. Б. Н., жител на *** на 15.04.1996 г. представлявали суми, уговорени между тях за наследствените им дялови за по-голямата наследствена къща и дворното място на родителите им. Следвали подписите на Х., Х., Халил, О и А., а декларацията била нотариално заверена в Кметство ***.
Сочи се, че с нотариално заверена разписка на 18.01.1996 г. в кметство *** били уредени имуществено-правните отношения и със другите двама наследници на родителите му, а именно: М. Б. О. ЕГН ***, *** б.ж. на с.Ябланово - починала на 06.05.2014 г. и Д. Б. Н., ЕГН **********, ***. В разписката се посочвало, че тези двама наследници на Бекир С. Н., б.ж. на *** удостоверяват с подписите си, че са получили по 5000 лв. от С. Б.
Н., *** за наследствената къща и дворното място на родителите им в землището на ***.
Посочвало се, че са съгласни да живее в наследствената къщата на баща им и да обработва дворното място.
Ответникът С. Б. Н. посочва, че от представените от него доказателства е видно, че е изплатил и придобил, чрез компенсиране с парични суми и с тяхно съгласие идеалните части на всички наследници на процесния недвижим имот - ищците по настоящото дело.
Изтъква, че дори е обезпечил и заплатил, и идеалната част от имота и на брат си О.Н., който живеел в него и не желаел да го напусне, въпреки, че е компенсирал делът му и бил получил обезщетение - парична сума в размер на 7500 лв., а сега бил ищец по делото.
Сочи, че от представената от О. Б. Н. - ищец по делото разписка (една, а не две както се твърдяло в исковата молба) било видно, че същият е предоставил и заплатил дяловете на М. Б. О. Х. Б. С., Х. Б. С., А.Б. С., Х. Б. С., Д.Б. С., сумата по 2500 лв. на всеки един от тях за наследствените им дялове за къща и дворно място на баща им Бекир С. Н..
Ответникът разяснява, че в разписката не фигурирало и било зачеркнато неговото име от което било видно, че не е обезщетен за притежавания от него дял в идеални части от бащиния наследствен имот, както това Осман бил направил с другите наследници, докато 4 обратно С. Б. Н. го обезпечил за неговия дял с парична сума от 7500 лева. Това означавало, че брат му О.Н., който живеел в една от постройките и ползвал част от двора, владеел моята идеална част от имота без правно основание.
С.Н. твърди, че той самият също е живял в имота от момента на раждането си и не е живял на друго място, не е прекъсвал връзката си с имота, с неговото владение и стопанисване, както и че е извършил редица ремонти - направил нов покрив, нова ламперия, нови прозорци, прекарал път до имота.
Посочва, че след смъртта на родителите в имота продължил да живее той със съпругата си - другия ответник по делото. Стопанисвал и се грижел за имота, тъй като останалите братя и сестри, живеели на други места и имали собствени жилища и имоти.
Твърди, че брат му Осман го помолил да ползва, една от жилищните сгради и той се съгласил на това, с уговорката, да напусне имота, когато го помоли. Другите ищци по делото никога не са владели и стопанисвали въпросния имот.