Решение № 88 от 17.09.2018, Районен съд - Пещера

Р

Е Ш Е Н И Е № 88 гр. Пещера 17.09.2018 г.

В И М ЕТ О Н А Н А Р О

Д А

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен състав в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: АТАНАСКА

ПАВЛОВА

При секретаря Е. М., като разгледа докладваното дело от съдия Павлова АНД № 156 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №18-0315-000264/21.05.2018г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, от жалбоподателя Д.Т.Ш., ЕГН ********** ***, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не се явява и адв. В.. В подадената до съда жалба твърдят материално правна и процесуално правна порочност на постановлението и искат неговата отмяна.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище, в което са изложени подробно и доводи в подкрепа на тезата, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правят доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен на 08.05.2018г. в гр. Пещера, от актосъставителя К.Ч.-мл. автоконтрольор при РУ Пещера, Акт за установяване на административно нарушение

Серия Д № 0264238 за това, че като водач на лек автомобил – Рено Лагуна, рег.№*** на 08.05.2018г. в 09:45 часа в гр. Пещера,ул.“Михаил Такев“, до бензиностанция „ДАФ Транс“ в качеството си на притежател/ собственик/ управлява МПС –л.а. регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение, движейки се по път отворен за обществено ползване като не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Посочено е че е нарушена разпоредбата на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ.

Актът е съставен в присъствието на нарушителя, като същият го е подписал „имам възражения“. В тридневния срок от връчването също не е депозирал възражения.

Актосъставителя е посочил и че изземва като доказателства - Свидетелство за управление на МПС и Свидителство за регистрация на МПС.

Въз основана акта е съставено и обжалваното наказателно постановление №18-0315-000264/21.05.2018г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, с което на Д.Т.Ш., ЕГН ********** ***, му е наложена имуществена санкция в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ.

В обстоятелствената част на постановлението е възпроизведено дословно посоченото в акта нарушение, като е посочено и нарушената норма на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ. Нарушителят е санкциониран с посочена норма по чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от Кодекса за застраховане/КЗ/.

По делото е разпитан актосъставителя

–св. К. Ч., който установи, същата фактическа обстановка изложена в акта.

Съдът кредитира показанията на св. Ч.,полицейски служител, тъй като същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства-АУАН Серия Д № 0264238 / 08.05.2018г., а и не откри мотив същите да са предубедени и заинтересовани.

Малките неточности в показанията му съдът отдава на времето, което е минало от датата на установяване на нарушението, както и че същият ежедневно съставя актове и извършва проверки. Поради което съдът кредитира показанията му като логични и безпротиворечиви.

При пълен и всестранен анализ на събраните гласни и писмени доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи :

Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Жалбоподателят е привлечен към административно наказателна отговорност за това, че като собственик на лек автомобил, регистриран на територията на Р България и който не е спрян от движение, не е притежавал валиден договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност/ ЗЗГО/ за автомобилисти.

Фактическите констатации за липса на сключен към момента на проверката валиден договор за задължителна застраховка се установяват от показанията на свидетеля Ч. и приетите по делото писмени доказателства.

Посоченото нарушение субсумира състава на нормата на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ.

Жалбоподателят е санкциониран с имуществена санкция в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ. Съдът намира, че наказващият орган погрешно е посочил „имуществена санкция“ вместо „глоба“ тъй като словесното описание на нарушението, обвързано от материалноправната забраняваща норма и кореспондиращата му санкционна такава, посочена в чл. 638, ал.1,т.1, са в корелативна връзка и не буди никакво съмнение какво всъщност наказание е искал да наложи наказващия орган. Ето защо в случая се касае за техническа грешка, която по никакъв начин не пречи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е привлечен към административно наказателна отговорност и да реализира и организира правото си на защита. Още повече че по точка втора на чл. 638 ал.1 от КЗ е предвиден имуществена санция за нарушител юридическо лице или едноличен търговец, като санцията вече е 2 000 лева. Ето защо безспорно се касае за техническа грешка.

Но съдът намира, че това нарушение не е от категорията на съществените, съгласно чл. 57 от ЗАНН.Предвид на което жалбоподателят е знаел за какво нарушение е санкциониран и каква е наложената му санкция, което не е нарушило неговото право на защита и организирането на такава.

Съдът намира за неоснователно и следващото възражението на жалбоподателя, че е налице разлика в описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП. Изложената в Акта фактология беше потвърдена от актосъставителя и претите по делото писмени доказателства, като същата е правилно пренесена и в самото наказателно постановление.

Съдът осъществявайки контрол за законосъобразността на НП по отношение приложимостта на санкционната разпоредба, се води от съдържащите се в него ясни и точни констатации описващи състава на нарушението, което в конкретния случай е по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и изисква налагане на санкцията по същия специален закон.

Това нарушение е обявено за наказуемо съгласно чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ и ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя, като лице, което не е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка по "Гражданска отговорност". Като в случая АНО е пояснили какво е ЗЗГО чрез посочването на чл. 461,т.1 от КЗ, което дори напротив внася още по –голяма яснота за това – какво всъщност не е изпълнил жалбоподателя.

От друга страна съдът не възприема доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че случаят е маловажен.

Твърдението му не е подкрепено от каквито и да било доказателства. Изложени са твърдения, че нарушението било за първи път, ниската степен на обществена опасност и липсата на вредни последици. Описателната част на материалната норма визира бездействие на собственика на процесното МПС по отношение на задължението му в това си качество да сключи договор за ЗЗГО за процесния автомобил. И това бездействие правилно е прието като форма на изпълнително деяние на нарушението по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като жалбоподателят е собственик и не е сключил договор за ЗЗГО. Още с проекта на новия КЗ изключително активно в публичното пространство се постави въпроса за задължението за сключване на договор за ЗЗГО.Въпреки масовите протести и резонния характер на възраженията, разпоредбата се запази и прие в предложения вариант - при който без значение е дали и какъв период от периода на застраховката реално се ползва и управлява автомобила, се понася административно наказателната отговорност.

Законодателят не изисква автомобилът да е бил управляван, т.е. да е бил в движение.

Собствениците на автомобили носят административно наказателна отговорност за несключване на ЗЗГО, дори и когато автомобила е в покой. Ако управляват автомобила те носят отговорност и за това, че управляват автомобила без сключена валидна ЗЗГО. Предвид на което Съдът намира, че случаят не е маловажен.

При определяне вида и размера на санкцията административнонаказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.

27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, като е преценил тежестта на нарушението, което е извършено и за първи път. Въз основа на установените факти съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон, както и че събраните в административнонаказателното производство доказателства установяват по категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил административно нарушение по 483, ал.1, т.1 КЗ, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по административен ред от наказващия орган.

Въз основа на изложеното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0315-000264/21.05.2018г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, с което на Д.Т.Ш., ЕГН ********** ***, му е наложена имуществена санкция в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред

Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: