Решение № 157 от 01.08.2024, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Павликени, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело № 20234140100525 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ищецът М. Х. Х., ЕГН ********** от ***излага, че на ***.2018 г. сключил с ответното дружество Договор за заем ***2018 г., по силата на който получил сумата от 500 лв., като общата сума за погасяване била 560,34 лв. с еднократна административна такса от 25 лв., платим на 9 месечните вноски в размер на по 62,26 лева с ГПР 50 %, при фиксиран годишен лихвен процент от 28,08 %. Твърди, че към договора бил сключен и Договор за допълнителни услуги, съгласно който ответното Дружество се задължило да му предостави пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ за срок от 9 месеца при вноска от 5,50 лв., платима заедно с вноската по кредита на 27-мо число и включващ Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на „***“ , Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М.

К.“ АД, Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема и Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. Към договора била налице и Застраховка Защита Пакет „ПРЕМУИМ Живот“ за същия срок- 9 месеца при вноска от 33,00 лева. Развива доводи, че договорът за заем е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържал по ясен и разбираем за потребителя начин посочване на всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, а и бил заблуждаващ, защото потребителят имал задължение да заплати възнаграждение за 1 допълнителни услуги и застраховка, които представлявали скрита възнаградителна лихва и следвало да се включи към ГПР. Развива се доводи, че с уговорката за възнаграждение за допълнителни услуги се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като пакетът от допълнителни услуги представлявал разходи по кредита, които следвало да бъдат включени в ГПР, но това не било сторено, за да не се надвиши законоустановеният размер на този процент. Цитира разпоредби от правото на Европейския съюз и практика на СЕС във връзка с ГПР. Ищцата посочва, че не е заплащал суми по договора за кредит. По изложените съображения по реда на настоящото производство търси постановяването на решение, с което да прогласи за нищожен Договор за заем СгеdiНоme № ***.2018 г. Претендира разноски.

Ответникът „М. к.“ АД не е подал отговор на исковата молба. В хода на делото спори иска. Сочи, че дори договорът за допълнителни услуги да бъде счетен за недействителен, договорът за заем не е такъв. Дори ГПР да е над 50%, счита, че е налице частична недействителност и договорът е валиден до 50 %. Моли за отхвърляне на иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно, че ищецът на ***.2018 г. сключил с ответното дружество процесния договор, по силата на който е получил сумата от 500 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 28,08 % и посочен ГПР от 50 %; че към договора е сключен и договор за допълнителни услуги, по силата на който ищцата следва да заплати възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 49.50 лв. и застраховка в размер на 297 лв., които не са били включени в посочения в договора ГПР.

Не се спори и че по договора не е налично изпълнение от страна на ищеца.

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие на закона.

Основанието на този иск е нарушаване на императивна материалноправна норма. В случая искът е основателен. В договора не е ясно посочен за потребителя действителния размер на годишния процент на разходите. Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело ***, ГПК отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПК като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия 2 разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПК представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя. От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – т. 90 от цитираното решение по дело ***, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело *** П. к.

Б., че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело *** изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

Тъкмо такава е процесната хипотеза. В договора за заем е посочен ГПР от 50 %, но тази стойност е изчислена при главница от 500 лв., получена от потребителя и възнаградителна лихва от 60,34 лв. В действителност обаче потребителят е длъжен да връща, съгласно погасителния план, на части и разсрочена такса от пакет допълнителни услуги и застраховка. Тези допълнителни услуги, които между другото няма доказателства потребителят изобщо да е ползвал, са посочени в договор за допълнителни услуги към процесния договор за заем, с който е неразривно свързан, както по датата на сключване и по препращане, така и поради факта, че самият ответник е посочил в погасителния план, приложен по делото, че плащанията са по „договора за заем“, а не по договор за допълнителни услуги.

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват такива, винаги води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПК. Предявеният иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.

На практика договорът е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – заобикаляне на закона, тъй като с договора се цели постигането на забранен от закона резултат – възможност за реалното уговаряне на ГПК над 50 %, против забраната на чл. 19, ал. 1 ЗПК. От факта, че ГПР в процесния договор е посочен в размер от 50 %, т.е.

3 максималния размер, а допълнителните услуги са посочени другаде и съдът прави извода именно за това, че търговецът кредитодател е целял такова заобикаляне на императивна правна норма, а потребителят е знаел за това, но такъв иск не е предявен.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът, който е сторил разноски от 50 лв. за държавна такса.

Адвокат А. Д., ***АК го представлява безплатно и претендира възнаграждение от ответника по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на безплатно представителство от адвокат по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело *** г. на СЕС минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни, нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи.

Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото. Като съобрази горното, съдът намира, че следва да определи възнаграждение от 400 лв.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. с чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК нищожността на Договор за заем ***2018 г. - по предявения от М. Х. Х., ЕГН ********** от **** против "М. К." АД, ЕИК *** иск.

ОСЪЖДА "М. К." АД, ЕИК *** да заплати на М. Х. Х., ЕГН ********** от *** сумата от 50 лв., представляваща сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА "М. К." АД, ЕИК *** да заплати на адв. А. З. Д., ***АК със съдебен адрес ***, електронна поща *** сумата от 400 лв., възнаграждение за безплатно представителство на М. Х. Х., ЕГН **********.

4

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред ВТОС.

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

5