Решение № 1599 от 26.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1599 гр. Бургас, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20262120101145 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Д. Р. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление в гр. С.

Твърди се, че на 26.04.2024 г. между страните е сключен договор за кредит за сумата от 300 лв., която кредитополучателя- ищец е усвоил и се е задължил да върне на 4 месечни вноски, с ГПР 49,72%, при лихвен процент от 40,56%. Съгласно чл.9, кредитополучателя следвало да заплати допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 61,60 лв. и „Динамично плащане“ в размер на 92,16 лв.

Сочи се, че ищецът е заплатил сумата от 300 лв.- главница, допълнителни услуги в размер на 78,06 лв., лихва в размер на 6,45 лв., както и обезщетение за предсрочно погасяване от 1,32 лв.

Заявява се, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не били посочени условията на прилагането на лихвения процент, както и не било посочено дали лихвения процент е променлив или фиксиран за целия срок на договора. Наред с това липсвало отбелязване какъв е общият размер на възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита.

Навежда се и, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не било посочено какво се включва в годишния процент на разходите, както и влиза ли и възнаграждението за допълнителни услуги, с което се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК.

1

В условията на евентуалност се считат клаузите за допълнителните услуги за нищожни поради противоречието им с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, както и поради това, че са сключени при неспазване изискванията на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 вр. чл. 22 от ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП. Сочи се наличие на нееквивалентност на насрещните престации с цел извличане изгода на кредитора. Наред с това сумите по клаузата за динамично плащане не били включени в ГПР, а следвало, и по този начин се въвеждал потребителя в заблуждение относно стойността на разходите по кредита. Заявява се и обстоятелството, че в противоречие на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, кредиторът изисквал заплащането на допълнителните услуги, които били свързани с усвояване и управление на кредита.

С тези аргументи се претендира прогласяване нищожност на договора, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 43,88 евро, представляваща недължимо платена по недействителен договор, ведно със законната лихва, евентуално сумата от 39,91 евро- недължимо платени допълнителни услуги, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

В хода на производството бе направено и прието изменение на предявената осъдителна претенция, като същата беше намалена до сумата от 43,42 евро.

В срокът по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответното дружество, с който не се оспорва сключването на договора. Сочи се, че същият е действителен, като съдържащ индивидуално уговорени клаузи. Наред с това е посочен ГПР, който обхваща само възнаградителната лихва, като е налице яснота каква сума ще се заплаща месечно и какъв е общия размер на задължението. Навеждат се пространни доводи, че договора не съдържа неравноправни клаузи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правното основание на предявеният установителен иск е чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а на осъдителния такъв- чл.55, ал.1 ЗЗД.

Не се спори по делото, че на 26.04.2024 г. между страните е сключен договор за кредит с номер **** за сумата от 300 лв., получена от ищцата. От представеният екземпляр се установява, че са уговорени следните параметри: срок на погасяване- 4 месеца, годишен лихвен процент- 40,56%, ГПР- 49,72 %.

Видно от чл.9, ал.1 и ал.2 от договора, сочи се, че кредитополучателят изрично бил заявил желание за бързо разглеждане на искането за кредит, при условията на т.7.3 от Общите условия, за което следвало да заплати възнаграждение в размер на 61,60 лв. В ал.2 е заложено желание и за ползване на динамично плащане от страна на ищеца при условията на т.7.4 от Общите условия, срещу възнаграждение в размер на 92,16 лв.

От страна на ответното дружество се заявява, че в ГПР на разходите влиза единствено възнаградителната лихва, съответно двете възнаграждения по чл.9 не са част от процента 2 разходи.

С оглед на така посоченото по- горе, съдът намира следното:

Касае се за договор за потребителски кредит, почиващ на уредбата в Закона за потребителските кредити /ЗПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК сочи какво включва годишния процент на разходите по кредита, а именно общите разходи по кредита за потребителя- настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ал.2 сочи, че ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, а ал.3 визира, че при изчисляването му не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съобразно нормата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на изрично цитирани разпоредби, измежду които и чл.11, ал.1, т.9 и т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен, при което за потребителя възниква задължение да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая в процесния договор за потребителски кредит е посочено, че ГПР е в размер на 49,72%. Не се спори по делото, че възнагражденията за двете допълнителни услуги по чл.9, ал.1 и ал.2 от договора, не са включени при формирането на ГПР, като според ответника- и не следва да се включват, което становище съдът не споделя. По делото не се 3 ангажираха доказателства, че бързото разглеждане на искането и динамичното плащане не са задължително условие за отпускането на кредита. Следва да се посочи, че въпросните услуги се предоставят при условия, визирани в общите условия, които не са приложени по делото. Непредоставянето на самото искане, отправено от ищеца, за отпускане на кредита, стандартният европейски формуляр, в който се намира преддоговорната информация, води до извода за недоказаност на твърдението, че услугите действително са били предоставени след изрично заявено желание на кредитополучателя, който е изразил волята си, извършвайки информиран избор дали да се възползва от тези услуги и ако се възползва какво следва да плати за това. Видно е и не е спорно, че възнагражденията са включени в общата дължима сума по договора и в тази връзка съставляват разход по кредита, и следва да участват при формирането на ГПР.

Вземайки предвид, че ответникът изрично сочи, че в ГПР влиза само възнаградителната лихва, се налага извода, че договора е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19 от ЗПК, което го прави недействителен. Като не са включени в ГПР потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи, което съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговорените възнаграждения по съществото си имат за цел да увеличат размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се заобикаля и императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Таксата за бързо разглеждане на искането, както и динамичното плащане не се доказва да съответстват на някакви допълнителни услуги, предоставени на заемателя, а пряко касаят действия по разглеждане на искането на заемателя, поради което се явяват такива във връзка с усвояването на кредита.

Законът допуска събиране на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. подобни. След като е предвидено, че тези възнаграждения се дължат само при сключване на договора, ведно с вноските по погасителния план, то се налага извод, че те не се изискват от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит, и същите се явяват такси, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не са за отделни, допълнителни услуги по вече сключен договор за кредит и в тази връзка противоречат и на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Отделно от това и сумите се явяват прекомерни, тъй като сборът им се равнява на повече от половината от сумата на отпуснатия кредит.

Както бе посочено по- горе ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на 4 договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От изложеното следва, че в ГПР задължително трябва да са описани всички разходи, които потребителят трябва да заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени само процентните стойности на ГПР в договора, поради което не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Поставянето на кредитополучателят- потребител в неравностойно положение спрямо кредитора, поради липса на данни колко е конкретният размер на оскъпяването му по кредита, се явява в директно противоречие с чл.3, §1- в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора и чл. 4, касателно преценката за неравноправни клаузи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На потребителя трябва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.