Определение № 15419 от 17.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15419 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета А.а

Ина Ем. Костадинова като разгледа докладваното от Ивета А.а Въззивно частно гражданско дело № 20261100504532 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба на Л. Б. С., подадена чрез пълномощника адв. П.А. А. – САК, срещу определение, постановено в съдебно заседание на 05.02.2026 г. по гр. д. № 24631/2024 г. по описа на СРС, с което на основание чл. 70 ал. 2 ГПК е определена цена на предявения иск с правно основание чл. 17 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 124 ал. 1 пр. 2 ГПК в размер на 33 321,42 лв.

В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излага се, че съдът неправилно е определил цена на иска в размер на 33 321,42 лв., въпреки че по въпроса за цената на иска вече е налице произнасяне на СГС, съгласно което същата възлиза на 2 000 лв. Твърди се, че предявеният иск е свързан с процесния договор за продажба на наследство, чиято договорена цена е 2 000 лв., поради което именно тази сума следва да се приеме за цена на иска.

Поддържа се, че независимо дали искът е за нищожност, унищожаемост или за установяване на привидност на сделката, цената му следва да бъде определена съобразно стойността на договора за продажба на наследство.

В жалбата се сочи още, че искането за прогласяване на привидност на сделката по чл. 17 ал. 1 ЗЗД не води до промяна на цената на иска, нито до промяна на подсъдността и размера на дължимата държавна такса. Излагат се съображения, че едва след влизане в сила на съдебно решение, с което процесната сделка бъде обявена за привидна, би могло да възникне право на иск относно прикритата сделка. Поддържа се, че евентуален бъдещ иск за прогласяване нищожността на прикритата сделка – покупко-продажба на недвижим имот поради липса на предвидената от закона форма, би имал различна цена, определяна съобразно данъчната оценка на имота, посочена в договора за продажба на наследство в размер на 40 781,80 лв.

Според жалбоподателя именно тогава биха били относими правилата относно подсъдността, компетентния съд и размера на държавната такса, приложими към искове относно недвижими имоти. Наред с изложеното се поддържа, че определението е постановено при съществено процесуално нарушение, доколкото към датата на съдебното заседание е била налице нередовна процедура по призоваване на страните. Твърди се, че поради това съдът не е дал ход на делото и не е било проведено първо съдебно заседание по смисъла на закона. Излагат се доводи, че при липса на надлежно проведено съдебно заседание съдът не е могъл да извършва процесуални действия по съществото на производството, включително да обсъжда и определя цена на предявения иск и да постановява съдебни актове във връзка с този въпрос. В жалбата се поддържа още, че поради недаването ход на делото вследствие на нередовното призоваване не може да започне да тече срок за обжалване на определението от датата на проведеното заседание, тъй като същото не представлява редовно проведено съдебно заседание по смисъла на процесуалния закон.

1

С оглед изложеното се иска отмяна на определението, постановено в съдебно заседание на 05.02.2026 г., с което е определена цена на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 124, ал.

1, пр. 2 ГПК в размер на 33 321,42 лв., и постановяване на друго определение, с което цената на иска бъде определена в размер на 2 000 лв., както и присъждане на направените разноски по частното производство.

Насрещните страни по частната жалба – Х.Н.Б. и Л.Т.В. , редовно уведомени, не са подали отговори в законоустановения срок.

Софийски градски съд, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателката, намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване съгласно чл.

70, ал. 2 ГПК.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на Л. Б. С. срещу Л.Т.В. и Х.Н.Б. с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 17 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 124 ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство, сключен на 07.12.2020 г. между ответниците.

В исковата молба ищцата твърди, че на 07.12.2020 г. между Л.Т.В., в качеството му на продавач, и Х.Н.Б., в качеството му на купувач, е сключен договор за продажба на наследство, по силата на който В. е продал на Б. цялото си наследство, останало от С.Т.К., починала на 02.08.2016 г. Посочва се, че в договора изрично са упоменати 10/36 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „********, ведно с прилежащите избено помещение № 5 с площ от 6,50 кв.м., таванско помещение № 5 с площ от 8,50 кв.м. и 5,88 % идеални части от общите части на сградата.

Сочи се, че данъчната оценка на прехвърлените идеални части е 40 781,80 лв., а уговорената продажна цена на наследството е 2 000 лв.

В исковата молба се поддържа, че в наследствената маса на С.К. са включени и множество други недвижими имоти, които не са били изрично посочени в договора, сред които идеални части от магазин на *** в гр. Велико Търново, двуетажна сграда с магазини на партерния етаж на ул. ********, както и значителни по площ недвижими имоти в индустриалната зона на гр. Велико Търново с построени в тях промишлени сгради, включително свързани с дейността на пивоварна „Болярка“. Твърди се още, че договорът е вписан в Службата по вписванията – гр. София, но не и в Службата по вписванията – гр. Велико Търново. Ищцата излага, че наследствената маса включва също движими вещи, намиращи се в жилището на адрес гр.

София, ул. „********, банкови влогове, които впоследствие са били разпределени между наследниците, както и други права и задължения на наследодателя.

В исковата молба се поддържа, че договорът за продажба на наследство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, липса на съгласие, липса на основание и неспазване на предвидената от закона форма. Наред с това се твърди, че договорът е привиден по смисъла на чл.

17 ал. 1 ЗЗД, като прикрива договор за покупко-продажба на недвижим имот. Излагат се съображения, че действителната воля на страните не е била насочена към прехвърляне на наследство като съвкупност от права и задължения, а единствено към прехвърляне на идеални части от конкретен недвижим имот в гр. София. Според ищцата чрез използването на договора за продажба на наследство страните са целели да избегнат приложението на чл. 33 ЗС и правата на останалите съсобственици, както и да постигнат други благоприятни за тях правни и данъчни последици. Поддържа се още, че е налице значителна нееквивалентност между престациите по договора, доколкото продажната цена от 2 000 лв. е несъразмерна на стойността на наследственото имущество. Твърди се също, че евентуалните задължения на наследството са били погасени по давност, банковите влогове са били разпределени между наследниците, а купувачът не е приел наследството на С.К..

Ищцата сочи, че е узнала за процесния договор по повод на гр. д. № 97/2024 г. по описа на Великотърновски районен съд, по което Х. Б. е предявил срещу нея искове по чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК, претендирайки права върху 90/1872 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „********, ведно с построените в него сгради.

Твърди се, че в това производство Б. е основал претенциите си именно на придобити права по процесния договор за продажба на наследство.

2

С уточнителна молба с вх. № 163274/20.05.2024 г. ищцата е конкретизирала петитума на исковата си претенция съобразно дадените от съда указания. С последваща уточнителна молба с вх.

№ 171769/27.05.2024 г. е посочила, че правният интерес от предявяването на исковете произтича от обстоятелството, че ответникът Х. Б. претендира права върху недвижими имоти в гр. Велико Търново, които според ищцата са нейна собственост, а именно 90/1872 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** и построените в него сгради, за които тя се легитимира като собственик въз основа на придобивна давност и нотариален акт.

В същата уточнителна молба ищцата изрично е заявила, че макар да счита и прикритата сделка – покупко-продажба на недвижим имот – за нищожна, с настоящото производство претендира единствено прогласяване нищожността на договора за продажба на наследство, като е посочила, че е предявила отделен иск за разкриване на прикритата сделка.

С определение № 1098/09.01.2025 г., постановено по гр. д. № 24631/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 125 състав, съдът е приел, че предявеният от Л. Б. С. иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство от 07.12.2020 г. е с цена 33 231,42 лв., определена въз основа на данъчната оценка на прехвърлените 10/36 идеални части от недвижим имот. Приел е, че съгласно чл. 69 ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК цената на иска следва да се определи по данъчната оценка на имота, поради което същата надхвърля 25 000 лв. и делото е родово подсъдно на СГС. Поради това съдът е прекратил производството пред СРС и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд.

С определение по в.ч.гр.д. № 5264/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-А състав, съдът е отменил определение № 1098/09.01.2025 г., постановено по гр. д. № 24631/2024 г. по описа на СРС, 125 състав, с което производството е било прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СГС.

Съдът е приел, че предявените искове са за нищожност на договор за продажба на наследство по чл.

212 ЗЗД, чиято цена е равна на уговорената в договора продажна цена от 2 000 лв., а не на данъчната оценка на включените в наследството недвижими имоти. Посочено е, че договорът за продажба на наследство има за предмет имуществена съвкупност от права и задължения, а не отделен недвижим имот, поради което цената на иска не се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. При тези съображения съдът е приел, че делото е родово подсъдно на районен съд и е върнал делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 05.02.2026 г., след обсъждане на въпроса за цената на предявените искове, съдът е приел, че освен иска по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство с цена 2 000 лв., е предявен и отделен иск с правно основание чл. 17 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 124 ал. 1 пр. 2 ГПК за установяване на прикрита сделка, представляваща продажба на 10/36 идеални части от недвижим имот. Съдът е счел, че цената на този иск следва да се определи съобразно актуалната данъчна оценка на имота, като е определил на основание чл. 70 ал. 2 ГПК цена на иска в размер на 33 231,42 лв., приемайки, че спорът е относно вещни права върху недвижим имот с цена над 25 000 лв.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По делото са предявени обективно съединени искове: за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство от 07.12.2020 г. и установителен иск по чл. 17 ал. 1 ЗЗД за разкриване на симулация, с твърдение, че договорът за продажба на наследство прикрива договор за покупко-продажба на 10/36 идеални части от недвижим имот.

От съдържанието на исковата молба и последващите уточнителни молби се установява, че наред с иска за нищожност на договора за продажба на наследство е въведено и самостоятелно искане за установяване на привидността на този договор и разкриване на прикритата сделка — покупко-продажба на 10/36 идеални части от недвижим имот. Именно този втори иск е предмет на определянето на цена по реда на чл. 70 ГПК.

Основният спор, предмет на настоящото производство, е свързан с начина на определяне на цената на втория предявен иск – този за установяване на прикрита сделка с предмет вещни права върху недвижим имот. Доводите на жалбоподателката, че цената на този иск следва да е цената по привидния договор (2000 лв.), са в разрез както със закона, така и с константната съдебна практика.

Съгласно разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 4 изр. 2 ГПК, по искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху имот, цената на иска се определя по правилата на т. 2, а именно – данъчната оценка на вещното право. В случая от представеното удостоверение за данъчна оценка се установява, че данъчната оценка на целия недвижим имот възлиза на 119 633,10 лв. Тъй като предмет на иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е 3 установяване на прикрита сделка относно 10/36 идеални части от този имот, цената на иска следва да се определи съобразно стойността на процесната идеална част, а именно: 119 633,10 лв. × 10/36 = 33 231,42 лв. Поради това районният съд правилно е приел, че цената на иска следва да се формира въз основа на данъчната оценка на процесното вещно право. Неправилен е единствено посоченият цифров размер, доколкото при данъчна оценка на целия имот 119 633,10 лв. стойността на 10/36 идеални части възлиза на 33 231,42 лв., а не на 33 321,42 лв. В тази част обжалваното определение следва да бъде отменено, а в останалата — потвърдено.