Решение № 124 от 02.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пазарджик, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220102665 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявен установителен иск по чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за съществуване на част от вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, включващо: 751.44 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда 14.07.2021г., до плащането /при издадена заповед за 1171.24 лв. главница и 49.06 лв. договорна лихва/.

Ищецът „Е*с“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. С*, твърди, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2024 г. и приложение №1 към него е придобил от цедента „*“ ЕООД негово вземане към ответника Т. И. Р. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. *, като длъжникът е уведомен за цесията с уведомление по чл.99, ал.3 ГПК. Твърди, че вземането произтича от договор за кредит L 315219 от 05.02.2023 г., по който цедентът е предоставил на ответника финансова услуга от разстояние – потребителски кредит в размер на 1675.94 лв., срещу фиксирана възнаградителна лихва от 20% и ГПР 56.31 %. Общата дължима сума по кредита е в размер на 2345.14 лв., която ответникът се задължил да заплати в срок 07.08.2024 г. на 18 месечни погасителни вноски по 130.24 лв.

1

Ищецът твърди, че ответникът е заплатил част от вноските в размер на 924.50 лв. Претендира останалата непогасена част от главницата на кредита на 751.44 лв. Не претендира договорната лихва. Твърди, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д.

№1777/2025 г., срещу която длъжника е подал възражение по чл.414 ГПК.

Иска от съда да установи съществуването на посочената част от вземането по заповедта за изпълнение. Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът признал иска в първото съдебно заседание и не е поддържал оспорването, направено с писмения отговор.

Пълномощникът на ищеца е поискал прекратяване на съдебното следствие и постановяване на решение при признание на иска.

Съдът като съобрази становищата на страните, вида на търсената защита и естеството на засегнатото материално право, намира, че са налице условията на 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Съгласно цитираната разпоредба, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

В случая признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, а ответникът не е ограничен да се разпорежда с него. При това положение съдът следва да зачете признанието и да постанови съответно на него решение, като уважи изцяло предявения установителен иск, без да излага допълнителни мотиви за това.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати съдебните разноски на ищеца в размер на 25 лв. - държавна такса. Ищецът претендира и 360 лв. адвокатско възнаграждение, но не е представил доказателства за сключен договор за адвокатска защита и за изплащане на възнаграждението, поради което тези разноски не следва да се присъждат.

Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, съразмерно с претендираната с исковата молба част от вземането по заповедта за 2 изпълнение. Разноските са в общ размер на 265 лв., но от тях следва да се присъдят 163.18 лв.

Всички суми следва да се присъдят в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране на суми от лева в евро, въведен с чл.11, ал.2 ЗВЕРБ.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът Т. И. Р. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. * дължи на ищеца „Е*с“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. С*, сумата от 384.21 лв. – главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 29.04.2025 г. до плащането, което произтича от Договор за кредит L 315219 от 05.02.2023 г., сключен между „*“ ЕООД и ответника Т. И. Р., за което вземане е издадена заповед №965/30.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №1777/2025 г., по описа на РС- Пазарджик.

ОСЪЖДА ответника Т. И. Р. да заплати на ищеца „Е*с“ ЕООД съдебни разноски в настоящото производство в размер на 12.78 евро и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1777/202 5 г. по описа на РС-Пазарджик в размер на 83.43 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3