Акт от 29.08.2025, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

№……………... Гр.София, ………….г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.съдия Мирослав Стоянов при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 16 838 по описа за 2018година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД срещу решението под № 50383 от 17.10.2018г. , постановено по гр.дело № 56448/ 2017г., по описа на СРС, ГО, 156 състав, с което са отхвърлени, като неоснователни, обективно и субективно кумулативно съединените искове, предявени от "Т.С." ЕАД срещу В. Ф.П. /починал в хода на въззивното производство с правоприемници по чл.227 от ГПК : А.В.Ф. и Ф.В.П./ и Ф.В.П. , както следва: 1/ с правно основание чл.422, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.318,ал.2 от ТЗ, вр. с чл.200 от ЗЗД, вр. с чл.110,ал.2 от ЗС, с предмет- признаване за установено, че ответниците дължат разделно по

½ на „Т.С.“ ЕАД сумата от 5 147,33лв. , представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г. , /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно крайната дата на исковия период неправилно посочена като 04.11.2016г./ за апартамент № 194, находящ се в гр.

София, ж.к.********с аб.№ *****, както и сумата от

56,52лв.- припадаща се част от цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно крайната дата на исковия период неправилно посочена като 04.11.2016г./ и 2/ с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД, с предмет- признаване за установено, че ответниците дължат по равно по ½ на „Т.С.“ ЕАД сумата от 386,05лв.- мораторна лихва върху главницата- цена на топлинната енергия, натрупана за периода 30.11.2014г.- 04.11.2016г., както и сумата от 10,09лв.- мораторна лихва върху главницата- цена на услугата за дялово разпределение натрупана за периода 30.11.2014г.- 04.11.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 65303/2016г. по описа на СРС, 156 състав.

Решението се обжалва и в частта за разноските, които ответниците са осъдени да заплатят на ищеца съобразно изхода на спора по делото.

Въззивникът, „Т.С.” ЕАД поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Намира за неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че собствеността на ответниците върху процесния топлоснабден имот се установява от представения по делото нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху имота. Възразява, че за правоотношението между него и ответниците е ирелевантен фактът кой реално е ползал процесния имот през исковия период от време.

Въззиваемата страна, В.Ф.П. /починал в хода на въззивното производство с правоприемници по чл.227 от ГПК : А.В.Ф. и Ф.В.Ф./, депозира писмен отговор на жалбата на ищеца в срока по чл.263,ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение. Намира за правилен извода на първата инстанция, с който е прието, че представеният по делото нот.акт за ипотека не установява при условията на пълно и главно доказване правото на собственост върху процесния имот. Не заявява искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззиваемият Ф.В.Ф. в качеството му на ответна страна , участваща в процеса на самостоятелно основание , не депозира писмен отговор на жалбата на ищеца в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и не заявява становище по жалбата в хода на процеса.

Третото лице- помагач на ищеца, „Б.Б.“ ООД - не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение предявените по реда на чл.422 ,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове за главниците и лихвите са отхвърлени изцяло като неоснователни. Неоснователността на исковите претенции е мотивирана от първата инстанция с недоказаното от страна на ищеца качество на ответниците на потребители на топлинна енергия /ТЕ/ , поради недоказано притежание на право на собственост или вещно право на ползване от ответниците върху процесния топлоснабден имот.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК. Допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, произтичаща от неправилно посочена крайна дата на исковия период за главниците – неправилно указана като 04.11.2016г., вместо вярната , приета в мотивите и съответстваща на посочената в исковата молба и заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2016г., не се отразява на допустимостта на решението. Тя подлежи на изправяне от първата инстанция по реда на чл.247 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира за неправилен и необоснован извода на първата инстанция, с който е прието, че по делото не е доказано съществуването на договорно правоотношение между страните в рамките на исковия период от време. Настоящият съдебен състав приема за доказано по делото обстоятелството, че ответниците имат качеството на „битови клиенти“ на

ТЕ по смисъла на параграф 2“а“ от ДР на Закона за енергетиката / в сила от 17.07.2012г., съгласно изм. с ДВ, бр.54/2012г./ и нормата на чл.153,ал.1 от ЗЕ. Неправилно с обжалваното решение съдът е приел, че не е доказано притежанието на правото на собственост от ответниците върху процесния топлоснабден имот. От ответниците не е оспорено твърдението на ищеца , че са собственици на процесния топлоснабден имот, а възражението им за липса на облигационно правоотношение с ищеца е обосновано с липсата на заявление – декларация за откриване на партида на тяхно име при ищцовото дружество. Нещо повече, собствеността на ответника В.Ф. /починал в хода на процеса с правоприемници по чл.227 от ГПК – А.Ф. и Ф.П./ и ответника Ф.П. в качеството му на страна на самостоятелно основание върху процесния имот, притежавана при равни квоти – по 1/2, /съгласно необорената презумпция на чл.30,ал.2 от ЗС/, се установява от представения по делото нот.акт № 61, том7 по нот.дело

1188/ 2007г., с който от ответниците е учредена договорна ипотека върху процесния топлоснабден имот в полза на третото лице- „Стопанска и инвестиционна банка“ АД. Нотариалният акт представлява официален писмен документ по чл.179,ал.1 от ГПК, който се ползва с формалната и материална доказателствена сила за отразените в него изявления от страните, направени пред нотариуса, както и за извършената от нотариуса проверка на документите, установяващи правото на собственост на ответниците върху процесния имот- предмет на учредената от тях договорна ипотека. Ето защо, неправилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на доказателства за собственост на ответниците върху процесния топлоснабден имот, обуславящ качеството им на клиенти на ТЕ по смисъла на законовите дефиниции, дадени с цитираните по-горе в мотивите правни норми. След смъртта на ответника В.Ф. , в резултат на настъпилото в хода на процеса правоприемство ответникът Ф.Ф. се легитимира като собственик на общо

¾ ид.ч. от процесния имот /1/4 ид.ч. по наследяване по закон от В.Ф. +

½ ид.ч. притежавана от него на самостоятелно основание/, а ответницата А.Ф. в качеството й на наследник по закон на В.Ф. притежава ¼ ид.ч. от процесния имот. Всеки от ответниците отговаря до размера на дела от процесния топлоснабден имот в рамките на общото задължение за цената на ТЕ и услугата за дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, каквито са Общите условия, публикувани от 12.03.2014г., публикувани във в-к 24 часа“ – броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19 минути“.

В случая съдът съобразява и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили правото си да възразят по горепосочения начин срещу Общите условия, поради което съдът намира, че са ги приели.

С оглед изложените мотиви съдът приема, че за исковия период от време между ищеца и ответниците е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, като ирелевантен е фактът относно наличието или липса на заявление-декларация за откриване на партида за имота на тяхно име при ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139 – чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от

06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи е отразена разликата между старите и новите показания. От тези документи, представени по делото и изготвеното въз основа на тях заключение на съдебно-техническата експертиза се установява стойността на действително доставената ТЕ за имота на ответниците за процесния период от време в размер на 5 092,02лв. До този размер исковата претенция за главницата- цена на ТЕ се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата над тази сума- до пълния предявен размер от 5 147,33лв. Неоснователно е възражението на ответниците за неправилно извършено дялово разпределение, поради неправилен отчет. От представените по делото доказателства / четирите констативни протокола от 15.06.2015г. и от 27.06.2015г. и съответно от 13.06.2015г. и 18.06.2015г., касаещи исковия период от време и посочените в тях имоти, между които и процесният имот – ап.№ 194/ е видно, че от ответниците не е осигурен достъп за индивидуален отчет на уредите за индивидуално разпределение в имота им и водомера за топла вода, поради което и съгласно заключението на СТЕ, количеството ТЕ по трите компонента /за отопление, сградна инсталация и БГВ/ е определено по максимален специфичен разход по методиката на т.6.7, вр. с т.6.5 от Приложението към чл.61 , ал.1 от Наредбата от 2007г. /отм./, Указанието в титулната част на четирите протоколи /л.74 от делото на СРС/ , с които е удостоверена липсата на осигурен достъп от ответниците за отчет, относно ап.196 и името Р.М., съгласно изричното отразяване касаят данните и името на отговорника за в ЕС за отчитането на уредите в ЕС/, поради което неоснователно е възражението на ответниците за ирелевантност на тези документи, основано на твърдението, че те касаят друг имот.