Решение № 4958 от 02.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10618/2023
- Вид
- Решение № 4958
- Подписан
- 02.11.2023
- В сила
- 17.04.2024
- Състав
- ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 10391 от 21.08.2023 · ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 404, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4958 гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110210618 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „М. С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. Б., против наказателно постановление № 29-2300027/15.06.2023 г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда” за нарушение на разпоредбата на чл. 89, т. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
В жалбата се твърди наличието на допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, доколкото в наказателното постановление не са описани видът и материалът на случайните опори по смисъла на чл. 89, т. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Твърди се, че такива действително е имало, но са били съобразени с паспорта на скелето, издаден от производителя, и са били положени за неговото нивелиране и устойчивост. Поддържа се, че нарушението е отстранено веднага и не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, при което е маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ. По изложените съображения е направено искане НП да бъде отменено, алтернативно да бъде приложен привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 КТ, като имуществената санкция бъде изменена в размерите от 100 лв. до 300 лв.
1
За проведеното на 24.10.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Главният директор на ГД „Инспектиране на труда“ се представлява от юрк. В., а „М. С.” ЕООД - от адв. Н..
В дадения ход по същество адв. Н. поддържа съображенията, изложени в жалбата, досежно незаконосъобразността на НП, и застъпва маловажност на случая по смисъла на чл.
415в, ал. 1 КТ. Прави искане НП да бъде отменено или алтернативно изменено с намаляване на размера на имуществената санкция съобразно предвиденото в чл. 415в, ал. 1 КТ, и в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените разноски.
Юрк. В. оспорва доводите на жалбоподателя и пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Намира нарушението за доказано и изключва приложимостта на маловажния случай. Моли в полза на ИА „ГИТ“ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 26.04.2023 г. около 12:15 ч. свидетелките М. С. и П. М., инспектори в ГД „Инспектиране на труда“ на ИА „ГИТ“, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект - „Жилищна сграда с подземни и надземни гаражи и магазини“, находяща се в гр. София, ж.к. „***“. В хода на проверката установили извършването на строително-монтажни работи на обекта от „М. С.“ ЕООД, чрез подизпълнител „А. Е.“ ЕООД. Констатирали, че работник на „А. Е.“ ЕООД изпълнявал строително-монтажни работи на скеле, чиито стъпки били поставени върху случайни опори, състоящи се от отпадъчни строителни материали и части от греди, които не били оразмерени за целта, по който начин не била осигурена устойчивост на скелето. Поради това на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 КТ на място бил съставен и връчен акт за спиране на скелето, с изключение на дейностите, свързани с обезопасяването му.
Проверката продължила по документи на 04.05.2023 г., когато „М. С.“ ЕООД представило в ИА „ГИТ“ протокол от 02.05.2023 г. за демонтаж на процесното скеле.
Независимо от това, на 05.05.2023 г. свид. С., в присъствието на двама свидетели и упълномощен представител на дружеството, съставила срещу „М. С.“ ЕООД АУАН № 292300027/05.05.2023 г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушение по чл. 89, т. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. АУАН бил предявен и връчен на упълномощения представител на дружеството. В законоустановения срок постъпило писмено възражение.
2
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация съобразно чл. 89, т. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. , главният директор на ГД „Инспектиране на труда“ издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ наложил на „М. С.“ ЕООД имуществена санкция в размер 1 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите М. С. и П. М., писмени протокол № ПР2315171/05.05.2023 г. за извършена проверка; акт за спиране на СМР от 26.04.2023 г.; възражение срещу АУАН; протокол за демонтаж от 02.05.2023 г.; договор за изпълнение на строителни и монтажни работи; заповед № З-0861/17.10.2022 г.; пълномощно; заповед № ЧР-916/17.06.2014 г.; заповед № ЧР-486/16.06.2023 г.; длъжностни характеристики; установителен протокол, и веществени - снимков материал, изготвен в хода на проверката.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените от инспекторите констатации, в това число относно заварените на строителната площадка конкретни фактически положения, а именно наличието на изградено скеле, чиито стъпки били поставени върху случайни опори, състоящи се от отпадъчни строителни материали и части от греди, които не били оразмерени за целта, се установяват посредством показанията на свидетелките С. и М., писмените доказателства - протокол за извършена проверка, акт за спиране на СМР от 26.04.2023 г. и установителен протокол, както и от изготвения на място снимков материал. Докозателствената съвкупност е еднопосочна и по същество не се оспорва от жалбоподателя, който е удостоверил премахването на процесното скеле, представяйки на контролните органи протокол за демонтаж от 02.05.2023 г. Твърдението в жалбата, че опорите са били съобразени с паспорта на скелето, категорично се опровергава от снимковия материал и установителния протокол.
Материалната и териториална компетентност на свид. С. по съставяне на процесния АУАН, и компетентността на главния директора на ГД „Инспектиране на труда“ по издаване на атакуваното наказателно постановление, следват съгласно заеманите длъжностни качества, по силата на закона, Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ и представените от въззиваемата страна доказателства - заповед № З-0861/17.10.2022 г., заповед № ЧР-916/17.06.2014 г., заповед № ЧР-486/16.06.2023 г. и длъжностни характеристики.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, след извършване от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган на надлежна проверка по случая, при спазване на установения ред, и в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл.
3
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
И двата акта отговарят на изискванията съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат подробно описание на нарушението, включително датата и мястото на извършването му, и доказателствата, въз основа на които се установява, а обстоятелствата при извършването му са ясно и пълно описани и конкретизирани.
Посочването на вида и материала на отделните строителни елементи, използвани като подпори за скелето, не е необходимо. Налице е съответствие между фактическото описание на нарушението и правната квалификация, при което съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице или да са опорочили съставените АУАН и НП до степен, налагаща отмяната на санкционния акт на формално основание.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно.
Въз основа доказателствата по делото се установи, че на 26.04.2023 г., на строителен обект, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, били извършвани СМР от работници на „А. Е.“ ЕООД, подизпълнител на „М. С.“ ЕООД, като работник на „А. Е.“ ЕООД бил заварен от органите на ГД „Инспектиране на труда“ да изпълнява строително-монтажни работи на скеле, чиито стъпки били поставени върху случайни опори, състоящи се от отпадъчни строителни материали и части от греди, които не били оразмерени за целта, по който начин не била осигурена устойчивост на скелето.
Отговорността на дружеството-жалбоподател правилно и законосъобразно е ангажирана в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, доколкото е допуснало поставянето на стъпките на процесното скеле върху случайни опори, които не били оразмерени за целта, с което не е била осигурена устойчивост на скелето, с което от обективна страна е осъществило състава на нарушението по чл. 89, т. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
Отговорността на юридическите лица е безвиновна, поради което и субективната съставомерност на нарушението се презумира и не подлежи на изследване.
Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв.
В процесната хипотеза наложената на „М. С.” ЕООД имуществена санкция е индивидуализирана в минимално предвидения размер от 1 500 лв., в който се явява справедлива и обоснована, предвид липсата на данни за предходно осъществени от дружеството аналогични нарушения, и доколкото процесното нарушение е било отстранено в кратък срок след констатирането му.
Независимо от последното обаче, съдът не намери основания за приложение разпоредбата на чл. 415в КТ, регламентираща маловажните случаи на административни 4 нарушения, тъй като отстраняването на нарушението, макар и в кратък срок, не се е случило веднага след установяването му, каквото е изискването на закона. С оглед на това възраженията в съответната насока не следва да бъдат споделени.
При така установеното от фактическа и правна страна съдебният състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „ГИТ“, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
Разпечатката съдържа 41 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1662d2f2-6d7e-4a64-ba80-7f05943c305b