Решение № 1237 от 23.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. София, 23.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АН.я Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от АН.я Ст. Янева Търговско дело № 20231100900587 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП и чл.

95 ЗАПСП.

В исковата молба и уточнителните молби от 10.04.2023 г. и 19,05,2023 г. ищецът К. Н. Х. твърди, че бил режисьор и оператор на видеоклип със заглавие „100 години Миньор /20.04.2019/“, с продължителност от 1:40 минути /приложен на флаш-памет, представена към исковата молба/. След обработка и монтаж на заснетите от него кадри публикувал посоченото произведение на 22.04.2019 г. в интернет - в Youtube канал „Ultras Hammers”, на който той бил администратор. На 23.04.2020 г. в официалния канал в Youtube на телевизия „ФЕН ТВ“, чиито собственик и разпространител бил ответникът - „КЮ МЮЗИК МЕДИЯ ГРУП" ООД, бил публикуван видеоклип на песен със заглавие „Necu da zivim bez tebe“, в изпълнение на Р.П. и М.И., наличен и понастоящем в платформата. В него били използвани части /отделни кадри единични и последователни/ от посочения видеоклип /след монтаж и обработка/ и от суровия материал към него /заснетите кадри преди монтажа и обработката им/. Били преработени чрез монтирането им във видеоклипа на песента и синхронизирането им с музикалното произведение чрез поставяне 1 на допълнителни елементи в тях, включително знака на „ФЕН ТВ“.

Ответникът използвал и разпространявал кадрите от обработения видеоклип и суровия материал към него без разрешението на ищеца, без да било посочено неговото име като техен автор и без да било заплатено авторско възнаграждение за ползване на произведенията. В резултат на това му били причинени вреди, изразяващи се в пропускане на възможността да увеличи имуществото си с дължимото възнаграждение за използване на неговите авторски произведения. Твърди, че претърпял и неимуществени вреди под формата на болки и страдания. Предвид изложеното моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът извършва нарушение на авторските му права върху описаните видеоклипове /суровия материал и този след монтажа и обработката/ чрез възпроизвеждането, преработката и синхронизацията им, разпространението им сред неограничен кръг лица чрез публикуването на части от тях като част от съдържанието на видеоклип към песен със заглавие „Necu da zivim bez tebe", в изпълнение на Р.П. и М.И. в Youtube канал на телевизия „ФЕН ТВ“, да осъди ответника да му заплати 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат на нарушението за периода 23.04.2020 г. – 27.03.2023 г., заедно със законната лихва от предявяването на иска до погасяването, както и да постанови разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. Претендира разноски.

Ответникът „КЮ МЮЗИК МЕДИЯ ГРУП" ООД оспорва исковете.

Поддържа, че не участвал в създаването на видеоклипа към песента. Същият бил създаден от „ДИЗПАЗОН РЕКЪРДС“ ООД по възлагане от СДРУЖЕНИЕ „ФУТРБОЛЕН КЛУН МОНЬОР - ПЕРНИК“. Бил изработен въз основа на заснети на 28.07.2019 г. кадри от представяне на жИ. на музикалното произведение - като част от програмата на организиран от Сдружението концерт по повод 100-годинина от основаването на футболния клуб, както и въз основа на предоставени от Сдружението заснети кадри на футболната агитка на клуба. Публикувал видеоклипа в Youtube канала на телевизия „ФЕН ТВ“ въз основа на договор, сключен с продуцента на музикалното произведение. Оспорва ищецът да бил носител на авторски права върху видеоклипа и суровия материал. В допълнение, подадено след като на 2 ответника са връчени преписите от уточнителните молби, оспорва в съдържанието на видеоклипа да били включени кадри от заснетия от ищеца суров материал – такъв не бил представен по делото. Оспорва да са настъпили вреди и техния размер. Ето защо моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Третите лица помагачи на ответника не вземат становище по допустимостта и основателността на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първият въпрос, който следва да бъде разгледан, касае предмета на делото – спорното субективно материално право, чиято защита се търси посредством предявените искове. Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ той се въвежда в процеса по правило само от ищеца с изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво се състои искането. Както в исковата молба, така и в уточнителните молби към нея /описани по-горе/ по ясен и недвусмислен начин ищецът е заявил, че ответникът е нарушил авторските му права върху видеоклип със заглавие „100 години Миньор /20.04.2019/“, с продължителност от 1:40 минути /приложен на флаш-памет, представена към исковата молба, индивидуализиран и чрез разпечатка от публикацията му в Youtube/, както и на суровия материал към него. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4, пр. 2 ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, включително и аудио-визуални произведения. Следователно предмет на настоящото дело са искове за защита на авторските права на ищеца именно върху индивидуализираните в исковата молба и уточненията към нея обекти. След изпълнение на указанията, дадени с разпорежданията по чл. 129, ал. 2 ГПК, исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. След уточнението не е допустимо по пътя на чл. 129, ал. 2 ГПК да се въвеждат твърдения за нарушения на обект на авторско право, различен от предявения.

С определението по чл. 140 ГПК на основание чл. 145 ГПК съдът е дал указания на ищеца поясни фактите, на които основава претенцията си, като 3 посочи: „т.нар. файл в суров вид кога е бил създаден, къде и на кого е бил предаден, като в същия срок ангажира доказателства за това. Да се уточни в същия срок с писмена молба с препис за ответника какви точно са нарушенията на ответника, представляващи ползване на кадри от аудиовизуалното произведение на ищеца К. Н. Х. в суровия вид на произведението - „100 ГОДИНИ МИНЬОР [20.04.2019]“ в музикалния клип към песента „Necu da zivim bez tebe" на Р.П. и М.И.. Да се посочи времетраенето на съответните кадри и на коя минута и секунда от „суровия“ файл, респ. видеоклипа са.“

С молба от 13.12.2023 г, ищецът заявява, че суровият материал бил заснет на 27.07.2019 г. /след датата на публикуване на процесния видеоклип „100 ГОДИНИ МИНЬОР [20.04.2019]“/; че произведението било публикувано на 15.08.2019 г. в социалната мрежа Фейсбук, в страницата на UltrasHammers.

Към молбата представя възпроизведен на хартиен носител препис от страницата във Фейсбук, от който е видна публикацията на видеоклипа, както и флаш-памет, на която твърди да се съдържала „най-пълната версия на обработените кадри“. Именно този видеоклип иска да бъде приет по делото.

В същата молба моли съда да измени проекта за доклад в частта относно „посочената дата „20.04.2019 г.“.

В откритото съдебно заседание от 18.12.2024 г. процесуалният представител на ищеца заявява, че предмет на исковете била защита на авторски права върху произведението, публикувано на 15.08.2019 г. и на суровия материал към него.

На първо място следва да се посочи, че видеоклип „100 ГОДИНИ МИНЬОР [20.04.2019]“ и видеоклип „100 ГОДИНИ МИНЬОР [15.08.2019]“ са две различни по съдържание аудиовизуални произведения. Това следва от:

1/ прегледа и съпоставката на съдържанието на видеоклип „100 ГОДИНИ МИНЬОР [20.04.2019]“ /на флаш-памет към исковата молба/ с това на видеоклип „100 ГОДИНИ МИНЬОР [15.08.2019]“ /на флаш-памет към молбата от 13.12.2023 г.; 2/ съпоставката на възпроизведените на хартиен носител електронни документи - този на л. 36 от делото, представляващ публикация на клипа „100 ГОДИНИ МИНЬОР [20.04.2019]“ в платформата Youtube, с този на л. 135, представляващ публикация на клипа „100годишнина Миньор Перник“ в социалната мрежа Facebook от 15.08.2019 г. на 4 страницата на UltrasHammers; 3/ от твърденията на ищеца, въведени с молбата от 13.12.2023 г., че видеоклипът, публикуван на 15.08.2023 г., бил изцяло заснет на 27.07.2019 г. – след публикуването на видеоклипа, описан в исковата молба, от което следва, че на практика невъзможно е да имат едно и също съдържание, доколкото вторият се твърди да е изцяло заснет след публикуването на първия. Предвид липсата на твърдения по-късно създаденият клип да е въз основа на кадри, от които е съставен и по-рано създаденият, както и предвид съдържанието и на двата, няма никакво съмнение че съдържанието на кадрите в тях е напълно различно.

След като двете произведения са различни /второто не е производно на първото или коригиран негов вариант/, то всяко от тях е отделен, самостоятелен обект на авторски права. Ето защо с молбата от 13.12.2023 г. не се отстранява допусната в исковата молба фактическа неточност относно датата на публикуване на произведението, а се въвеждат твърдения за обект на авторско право, различен от индивидуализирания в исковата молба, като обаче се сочи и че именно това бил „окончателният вариант“ на видеоклипа.

От горното следва, че с твърденията в молбата от 13.12.2023 г. и представените към нея доказателства ищецът, без да прави искане по чл. 214, ал. 1 ГПК, се домогва да промени претенциите си за защита на авторските права върху видеоклип „100 ГОДИНИ МИНЬОР [20.04.2019]“ с претенции за защита на авторските права върху видеоклипа, публикуван на 15.08.2019 г.

Подобно процесуално действие обаче /при редовна искова молба, каквато има в процесния случай/ не е в състояние да породи целения от ищеца процесуалноправен резултат – преминаване към искове за защита на авторските права върху видеоклипа, публикуван на 15.08.2019 г. и суровия материал към него. На първо място, липсва ясно и конкретно искане по чл.

214 ГПК, по което съдът да се произнесе. Второ /но по-съществено/, дори и да се приеме, че има искане за изменение на исковете /макар и нередовно/, то такова не е допустимо. Това е така, защото чл. 214, ал. 1 ГПК не допуска по пътя на изменението на иска да се предяви нов. С промяна в твърденията за обекта на авторските права на практика се изменя не само основанието на исковете, а изцяло предметът на делото, каквото законът не допуска /виж ТР № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4 /2014 г. на ВКС, ОСГК/.

Ето защо при разглеждане основателността на предявените претенции, 5 съдът следа да се произнесе по въпроса има ли нарушение на авторските права на ищеца върху видеоклип „100 ГОДИНИ МИНЬОР [20.04.2019]“ и суровия материал, въз основа на който е създаден, а не върху правата на ищеца върху видеоклипа, описан в молбата от 13.12.2023 г. и представен към нея и суровия материал.

За основателността на всеки от предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че кадри от произведението „100 ГОДИНИ МИНЬОР [20.04.2019]“ и/или суровия материал, въз основа на който е създадено, са възпроизведени, преработени и синхронизирани като част от съдържанието на видеоклип към песен със заглавие „Necu da zivim bez tebe", в изпълнение на Р.П. и М.И..

Такива доказателства по делото не са ангажирани. Ищецът не е представил нито суровия материал, въз основа на който е създал произведението, нито самия видеоклип. Както беше посочено по-горе, с молбата от 13.12.2023 г.

/домогвайки се да измени предмета на делото/ ищецът представя доказателства /флаш-памет, съдържаща различен от процесния видеоклип/, от които не може да се установи нарушение на авторските му права върху процесните произведения. Ето защо няма нито едно доказателство по делото, от което да се установят горните факти.