Определение № 761 от 03.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 761 гр. Варна, 03.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500601 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д. Н. Н. от гр. Варна, чрез адв. М. Г. от АК-Варна, насочена против определение № 629/01.08.25г. по в. гр. д. № 351/25г. на ОС-Добрич, с което е била оставена без разглеждане негова жалба вх. № 139263/02.04.2025 г. (по регистър на ЧСИ Л.Т., рег. № 737), в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20249300400895, по описа на ЧСИ А.Р., рег. № 930, с район на действие Окръжен съд - Шумен, преобразувано като изпълнително дело № 20257370400399 по описа на ЧСИ Л.Т., срещу разпореждане без дата и номер на ЧСИ А.Р., с което се вдигат възбраните, наложени по изпълнително дело № 20249300400895, като производството по делото пред ДОС е било прекратено.

Счита се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като с вдигането на възбраната на практика се преустановява изпълнението по посочения от взискателя способ и това представлява отказ от изпълнение, поради което попада в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и действието на ЧСИ подлежи на обжалване. Вписаната възбрана е абсолютна процесуална предпоставка за изпълнение, съобразно нормата на чл. 483, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Поради това с вдигането на възбраната на практика ЧСИ отказва да довърши започналото и поискано изпълнително действие и подлежи на съдебен контрол. В тази връзка се оспорват изводите на съда, че за взискателя е налице друг процесуален ред за защита – да отправи искане до ЧСИ да продължи изпълнението върху посочените имоти. Това обаче съгласно цитираната норма на чл. 483, ал. 1, изр. 1 от ГПК ще бъде процесуално недопустимо, защото при вдигната възбрана и наличието на вписан отказ от наследството, вписването на нова възбрана ще е в по-късен момент и то върху имоти, които няма вече да са собствени на длъжника. Освен това наличието на друг способ за защита не налага извод за недопустимост на обжалване на 1 посоченото действие на ЧСИ. Поради това се претендира отмяна на определението и връщане на делото на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна В. А. К. от гр. Шумен е депозирала отговор на частната жалба, с който се счита, че същата е недопустима, но изложените съображения са за неоснователността й. Споделя се извода на ДОС, че вдигането на възбрана върху недвижими имоти не попада сред обжалваемите действия на съдебния изпълнител и същото не представлява отказ за извършването на изпълнение, нито спиране на изпълнението. Изложени са и съображения относно законосъобразността на обжалваното действие.

Допълнено е, че жалбоподателят е оспорил по исков ред отказа от наследство на В. К. и по това дело е било допуснато обезпечение на иска чрез наложена възбрана, но независимо от това се счита, че отказът от наследство до отмяната му произвежда действие. Претендира се да бъде потвърдено обжалваното определение.

Насрещната страна Н. Б. К. не е депозирал отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт, редовна е, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20249300400895 по описа на ЧСИ А.Р., рег. № 930, с район на действие ОС-Шумен е било образувано на 19.11.24г. по молба на взискателя Д. Н. Н., въз основа на представен изпълнителен лист № 5430/15.11.2024г., издаден от ВРС по ч. гр. дело № 9463/2024г., с който Н. Б. К. и В. А. К. са били осъдени да заплатят солидарно на молителя Д. Н. парични суми, представляващи главница, възнаградителна лихва и неустойка по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 20.02.2019г.

Въз основа на отправеното от взискателя искане за извършване от ЧСИ на справки в съответните регистри и при установяване на имущество и вземания на длъжниците, да бъдат наложени запор и възбрана, на 22.11.2024 г. е била вписана възбрана върху правото на собственост в обем от по ½ идеални части от два недвижими имота на В. К. – лозе от 1 дка в землището на с.

Гешаново, общ. Добрич и апартамент в гр. Добрич (л. 79 от изпълнителното дело). На 06.12.2024 г. е била вписана възбрана и върху 5/12 ид. ч. от недвижим имот, собственост на В. К., находящ се в село Гешаново, община Добрич, представляващо дворно място с площ от 2 710 кв. м., ведно с изградената в него къща (л. 115 от изпълнителното дело).

С молба от 22.01.2025 г. длъжникът В. К. е представила удостоверения от РС-Добрич , издадени по ч. гр. д. № 91/25г. и ч. гр. д. № 92/25г., удостоверяващи вписването въз основа на определения от 17.01.25г. в особената книга на съда на откази от наследството от родителите й Нуца Радева Ханзърова и Атанас Димитров Ханзъров. Посочено е, че 2 удостоверенията се представят с оглед на принудителните действия, които се предприемат по изпълнителното дело (л. 170 - л. 172 от изп. д.).

На 17.02.2025 г. длъжникът В. К. е подала заявление до ДСИ по изпълнителното дело, с искане да бъдат вдигнати възбраните на наследствените й имоти по делото. Върху заявлението е изписано ръкописно разпореждане за вдигане на възбраните след внасяне на държавни такси (л. 268 от изп. д.) .

С молба от 10.03.25г. взискателят Н. е изразил становище пред ЧСИ, че въпреки представените удостоверения от длъжника К. за отказ от наследството на родителите си, същите са нищожни, тъй като наследството е било прието от наследника В. К. с конклудентни действия, посредством извършени разпоредителни сделки с наследствено имущество. Поради това е изразил становище, че изпълнителното дело не следва да се прекратява, нито пък възбраните следва да бъдат вдигнати. С молбата е отправено искане за прехвърляне на делото при ЧСИ Л. Тасева, рег. № 737, гр. Добрич, което е сторено на 11.03.25г. и е образувано изп. д. № 399/25г. при посочения ЧСИ (л.

285).

С молба от 13.03.2025г. длъжникът В. К. е отправила ново искане по новообразуваното пред ЧСИ Тасева изпълнително дело за вдигане на наложените по делото възбрани, сочейки, че е внесла вече държавната такса за заличаване на възбраните (л. 286 от изп. д.). Разпоредено е било от ЧСИ Л.

Тасева длъжникът да се уведоми, че разпореждане за вдигане на възбраните вече е постановено по делото, както и че обезпеченията ще бъдат вдигнати след влизането му в сила.

Н а 18.03.25г. на взискателя Н. е било връчено изпратеното от ЧСИ Л.

Тасева съобщение, с което същият е уведомен, че преди прехвърлянето на изпълнителното дело при нея, е било постановено вдигане на наложената по делото възбрана върху недвижимите имоти на длъжника В. К.. Посочено е от ЧСИ, че разпореждането, с което се преустановява посочен от взискателя изпълнителен способ, съставлява отказ от изпълнение и подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяването.

Въз основа на горната фактическа обстановка се налага извод за неоснователност на подадената частна жалба. Както е посочено в мотивите към т. 8 от ТР № 2/26.06.15г., постановено по т. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, с приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Така според приложимия ГПК действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат проверявани по жалба срещу тяхната незаконосъобразност, са конкретно и изчерпателно определени в нормите на чл. 435, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5, чл. 462, чл. 503, ал. 2, чл. 521, ал.3 и 3 чл. 527, ал.4 от ГПК.

Съобразно нормата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие. Според мотивите на т. 1 от цитираното по-горе ТР, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект.

Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване.

Поради това и ВКС е посочил, че на обжалване от длъжника по реда на чл.

435, ал. 2, т. 2 от ГПК подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Именно поради това следва да се приеме, че и разпореждането за вдигане на възбраната все още не е отказ да се извърши искано изпълнително действие, което да е допустим предмет на обжалване от страна на взискателя. Последният може да поиска от съдебния изпълнител, въпреки постановеното разпореждане и поради незаличените в случая възбрани, да извърши осребряване на възбранените имоти и едва евентуално постановен отказ от ЧСИ в тази насока, може да бъде обжалван по реда на чл.

435, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат поради липсата на отправено такова искане от ответниците по частната жалба.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 629/01.08.25г. по в. гр. д. № 351/25г. на ОС-Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 761 гр. Варна, 03.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500601 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д. Н. Н. от гр. Варна, чрез адв. М. Г. от АК-Варна, насочена против определение № 629/01.08.25г. по в. гр. д. № 351/25г. на ОС-Добрич, с което е била оставена без разглеждане негова жалба вх. № 139263/02.04.2025 г. (по регистър на ЧСИ Л.Т., рег. № 737), в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20249300400895, по описа на ЧСИ А.Р., рег. № 930, с район на действие Окръжен съд - Шумен, преобразувано като изпълнително дело № 20257370400399 по описа на ЧСИ Л.Т., срещу разпореждане без дата и номер на ЧСИ А.Р., с което се вдигат възбраните, наложени по изпълнително дело № 20249300400895, като производството по делото пред ДОС е било прекратено.

Счита се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като с вдигането на възбраната на практика се преустановява изпълнението по посочения от взискателя способ и това представлява отказ от изпълнение, поради което попада в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и действието на ЧСИ подлежи на обжалване. Вписаната възбрана е абсолютна процесуална предпоставка за изпълнение, съобразно нормата на чл. 483, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Поради това с вдигането на възбраната на практика ЧСИ отказва да довърши започналото и поискано изпълнително действие и подлежи на съдебен контрол. В тази връзка се оспорват изводите на съда, че за взискателя е налице друг процесуален ред за защита – да отправи искане до ЧСИ да продължи изпълнението върху посочените имоти. Това обаче съгласно цитираната норма на чл. 483, ал. 1, изр. 1 от ГПК ще бъде процесуално недопустимо, защото при вдигната възбрана и наличието на вписан отказ от наследството, вписването на нова възбрана ще е в по-късен момент и то върху имоти, които няма вече да са собствени на длъжника. Освен това наличието на друг способ за защита не налага извод за недопустимост на обжалване на 1 посоченото действие на ЧСИ. Поради това се претендира отмяна на определението и връщане на делото на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна В. А. К. от гр. Шумен е депозирала отговор на частната жалба, с който се счита, че същата е недопустима, но изложените съображения са за неоснователността й. Споделя се извода на ДОС, че вдигането на възбрана върху недвижими имоти не попада сред обжалваемите действия на съдебния изпълнител и същото не представлява отказ за извършването на изпълнение, нито спиране на изпълнението. Изложени са и съображения относно законосъобразността на обжалваното действие.