Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 28.11.2019, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
1149/2019
Подписан
28.11.2019
В сила
28.11.2019

Цитирани разпоредби

  • чл. 160, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.162, ал.2, т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.168, т.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.171, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.171, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.172, ал.1, т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.173 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.221 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 225, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 268, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.168, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.225, ал.1, т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82, ал.1, б."а", ал.2, ал.3, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82, ал.1, б."а", ал.2, ал.3, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82, ал.1, б."а", ал.2, ал.3, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82 · Наказателен кодекс
  • чл.82, ал.3 · Наказателен кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 867

28.11.2019 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар: Мария

Койнова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 1149 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268, ал.1 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Н.М.М. ***, подадена чрез адв. С.Й.Й., против Решение №373/10.09.2019г., издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалба вх.

№С190026-000-0445267/28.08.2019г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково /вх. №94-00-5391/29.08.2019г. в гр. П./, подадена от Н.М.М. срещу Разпореждане с изх. №С190026-137-0007761/23.08.2019г., издадено от Я. Д. на длъжност публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в частта му, в която е отказано прекратяване на събирането поради изтекла погасителна давност на следните вземания: глоба в размер на 10.00 лв. по фиш №А1695064/24.09.2011г. на ОД на МВР

Хасково, глоба в размер на 150.00 лв. по НП №1924/31.08.2012г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. по НП №1825/14.09.2010г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. по НП №2849/27.10.2010г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП №3347/21.10.2011г. на Главна Дирекция Национална полиция, глоба в размер на 10.00 лв. по НП №2469/18.11.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП №2937/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. НП №2936/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП №7893/20.06.2011г. на ОД на МВР Пловдив, глоба в размер на 250.00 лв. по НП №389/22.07.2009г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 200.00 лв. по изпълнителен лист от 07.01.2011г. по НАХД №1333/2010г. на Районен съд – Хасково.

Жалбоподателят изразява несъгласия с мотивите на териториалния директор, който изложил аргументи за извършени от публичния изпълнител действия по принудително събиране, с които се прекъсва и спира давността, съответно за прилагане разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК, вземанията от наказателни постановления били публични вземания. Събирането на публични вземания, като процедура и давностни срокове било регламентирано в ДОПК. По отношение обаче на наказателните постановления била налице и норма в специалния закон – ЗАНН, която уреждала предпоставките за приложение на погасителната давност (давност за изпълнение на наложените административни наказания) – чл.82 от ЗАНН. Тази норма била специална по отношение на общата – чл.171 от ДОПК и затова относно наказателните постановления следвало да се прилага давността, регламентирана в ЗАНН. Именно ЗАНН, като законодателен акт, кодифициращ материята относно установяването на административното нарушение и налагане на съответното административно наказание, както и неговото изпълнение, бил специалният закон, който изключвал приложението на нормите на ДОПК, уреждащи включително и нормите на погасителната давност. Цитират се разпоредбите на чл.82, ал.1, б.“а“, ал.2, ал.3, ал.4 от ЗАНН и се твърди, че нормата на ал.4 изключвала приложението единствено и само на абсолютна погасителна давност, предмет на регламентация на предходната алинея – ал.3 на чл.82 ЗАНН и по никакъв начин не обосновавала извод, че при образувано изпълнително производство в срока по ал.1 на чл.82 ЗАНН, от тази дата насетне приложим е институтът на общата погасителна давност, уредена в чл.171 от ДОПК. Напротив, по аргумент от ал.2 на чл.82 ЗАНН (чието приложение не било изключено от разпоредбата на ал.4, която била категорична, че не се прилага единствено предходната алинея, а не целият текст на чл.82 от ЗАНН), от тази дата давността била прекъсната и започвала да тече нова давност, без съмнение се касаело за сроковете по ал.1 на чл.82 от ЗАНН.

Отделно от това, цитира приетото с Тълкувателно решение №2/12.04.2017г. на ВАС, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказание „глоба“ се прилага давностният срок по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН.

При очертаната правна уредба, съотнесена към конкретиката на настоящия казус, се моли да се приеме от настоящият съдебен състав че след постъпване на процесните вземания от наложени с НП глоби, за събиране в НАП на съответните дати давността е била прекъсната, като започнала да тече нова двегодишна давност. Тази давност била прекъсната впоследствие с присъединяването им към изпълнителното дело, от когато започнала да тече и нова двегодишна давност. Издадено било постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №1924/2009/000006/09.05.2013г., връчено на лицето на 13.05.2013г., с което давността още веднъж била прекъсната и започнала да тече нова двегодишна давност, която поради липса на други предприети действия по обезпечаване и събиране на задължението в този период, изтекла през 2015г. Без правно значение били предприетите след това действия – постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.

№С180026-022-0003132/30.01.2018г., защото към този момент вземанията, вече били погасени по давност. Като аргумент за последното твърдение се сочи, че прекъсване на давностен срок може да е налице само когато към момента на предприемане на действията по принудително изпълнение този срок не е бил изтекъл. В конкретната ситуация давностния срок са събиране на вземането, вече е бил изтекъл преди издаване на второто постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.01.2018г. Обръща се внимание и на обстоятелството, че не са налице твърдения от страна на административния орган ПНОМ от 30.01.2018г. да е връчено на длъжника и следователно той не е узнал за налагането им.

По отношение на вземането за глоба в размер на 200 лв. по изпълнителен лист от 07.01.2011г. по НАХД №1333/2010г. на Районен съд – Хасково, с дата на влизане на съдебното решение в сила – 12.11.2010г., се моли съдът да приеме че приложима е изпълнителската давност по чл.82 от НК, който изключвал приложението на общия режим на погасителната давност по ДОПК, в какъвто смисъл била и разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК. Като неправилно се сочи прилагането от приходната администрация на общите правила за давността по чл.171 и сл. от ДОПК, зачитайки по – дългата погасителна давност от 5 години и квалифицирайки налагането на обезпечителни мерки, като основание за спиране на давността по чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, вместо като основание за прекъсване на давността по чл.82, ал.3 от НК. Погасителната давност по отношение на процесното публично вземане за глоба започнала да тече от влизане в сила на съдебния акт на 12.11.2010г., прекъсната с постъпване в НАП на 14.01.2011г. и от този момент започнала да тече нова 2 годишна давност. Тази давност била прекъсната с присъединяването към изпълнителното дело на 13.05.2011г., от когато започнала да тече и нова двегодишна давност. Издадено било постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №1924/2009/000006/09.05.2013г., връчено на лицето на 13.05.2013г., след което започнала да тече нова двегодишна давност, която поради липса на други предприети действия по обезпечаване и събиране на задължението в този период изтекла през 2015г. Без правно значение били предприетите след това действия – постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С180026-022-0003132/30.01.2018г., защото към този момент вземането вече било погасено по давност. Можело да се прекъсне само давностен срок, който към момента на предприемане на действията по принудително изпълнение не бил изтекъл. В случая давността по чл. 82, ал1 от ЗАНН била изтекла преди издаване на второто постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.01.2018г., като заслужавал да се отбележи и факта, че дори не се твърдяло същото да било връчено на длъжника и следователно той не бил узнал за налагането им. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП -

Пловдив, в представено чрез процесуален представител писмено становище моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществената юрисконсултска защита.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че срещу жалбоподателят, са били издадени фиш №А1695064/24.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, НП №1924/31.08.2012г. на ОД на МВР Хасково, НП №1825/14.09.2010г. на ОД на МВР Хасково, НП №2849/27.10.2010г. на ОД на МВР Хасково, НП

№3347/21.10.2011г. на Главна Дирекция Национална полиция, НП №2469/18.11.2011г. на ОД на МВР Хасково, НП №2937/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, НП №2936/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, НП

№7893/20.06.2011г. на ОД на МВР Пловдив, НП №389/22.07.2009г. на ОД на МВР Хасково, с които са му наложени съответните глоби, както и че същите са влезли в сила. Не се спори, че е налице издаден и изпълнителен лист от 07.01.2011г. по НАХД №1333/2010г. на Районен съд – Хасково, както и че решението по делото, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. е влязло в сила на 12.11.2010г.

Със Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх. №1924/2009/000003/04.04.2012, адресирано до Н.М.М.

(получено на 09.04.2012г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300 00BG38 S), /л.27/ лицето е уведомено, че е образувано изпълнително дело за неплатени публични вземания в ТД на НАП гр. Пловдив, офис гр. Хасково, под №1924/2009, като задължението с лихвите и разноските до 04.04.2012г. е: по Наказателно постановление №804/2009 на ТМУ Свиленград на Митническа администрация Главница:

0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихв. част: 232.50 лв.; по Наказателно постановление №801/2009 на ТМУ Свиленград на Митническа администрация Главница:

0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихв. част: 1000.00 лв.; по Наказателно постановление №517/2009 на Митница Свиленград на Митническа администрация Главница: 0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихв. част: 1165.50 лв.; по Наказателно постановление №1256/2009 на Митница Свиленград на Митническа администрация Главница: 0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихв. част: 1795.00 лв.; по Изпълнителен лист № НАХД№1333/2010 на РС – Хасково на Съдилища Главница: 5.00 лв., Лихва: 0.72 лв., Нелихв. част:

200.00 лв. или общо задължение: Главница: 5.00 лв., Лихва: 0.72 лв., Нелихв. част: 4393.00 лв.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) Изх. № 1924/2009/000006/09.05.2013г., за събиране на изискуеми публични вземания както следва глоба в размер на 10.00 лв. по фиш №А1695064/24.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 150.00 лв. по НП №1924/31.08.2012г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. по НП №1825/14.09.2010г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. по НП №2849/27.10.2010г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП №3347/21.10.2011г. на Главна Дирекция Национална полиция, глоба в размер на 10.00 лв. по НП №2469/18.11.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП №2937/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 10.00 лв. НП №2936/09.09.2011г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 400.00 лв. по НП №7893/20.06.2011г. на ОД на МВР Пловдив, глоба в размер на 250.00 лв. по НП №389/22.07.2009г. на ОД на МВР Хасково, глоба в размер на 200.00 лв. по изпълнителен лист от 07.01.2011г. по НАХД №1333/2010г. на Районен съд – Хасково, е бил наложен запор върху движими вещи на Н.М.М. – два броя леки автомобили. Видно от приложеното известие за доставяне (л. 58), ПНОМ е било получено от М. на 13.05.2013г.

На 20.08.2014г., видно от съобщение за доставяне

/л.36/, на жалбоподателя е съобщено за Разпореждане за присъединяване с изх.

№1924/2009/000011/15.08.2014 /л.34/ по ИД №1924/2009 по описа на ТД гр. Пловдив офис Хасково. С това разпореждане към ИД №1924/2009 се присъединяват и процесните вземания.