Определение № 422 от 04.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е

№ 422

04.03.2020г., гр. Пловдив ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ХРИСТО ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №479 по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

274 и сл. във връзка с чл.577, ал.1 от

ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК

*********, чрез пълномощника й юрк. И. Б., против Определение №1 от 10.01.2020г. на съдията по вписванията при

Районен съд- Асеновград, постановено по преписка №30/10.01.2020г., с което е отказал по искане на „Банка

ДСК“ ЕАД, ЕИК

*********, заличаване на основание чл.19, ал.1 от ПВ на договорна ипотека, вписана в Службата по вписванията- гр. Асеновград с нотариален акт №62, том 2, н.д.№2268/18.07.2008г., подновена с молба, вписана в СВ- Асеновград с вх. рег. №2725/03.07.2018г., акт 158, том 2, дело №1263/2008г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като се постанови извършване на поисканото нотариално действие-заличаване на вписаната договорна ипотека.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред съдията по вписванията е започнало по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, чрез пълномощника й юрк. И.

Б., с която е поискано на основание чл.19 от Правилника за вписванията във връзка с чл179, ал.2 от ЗЗД заличаване на договорна ипотека, вписана в

Службата по вписванията- гр. Асеновград с нотариален акт №62, том 2, н.д.№2268/18.07.2008г., подновена с молба, вписана в СВ- Асеновград с вх. рег. №2725/03.07.2018г., акт 158, том 2, дело №1263/2008г. върху следния недвижим имот, собственост на К.

М.

Ч.,

ЕГН **********, и М. А.

Ч.,

ЕГН **********- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Асеновград, представляващ жилище, апартамент.

За да откаже извършване на поисканото нотариално действие, съдията по вписванията е приел, че по преписката не са представени надлежни доказателства за внесена държавна такса в размер на 32,50 лв. по сметка на Агенцията по вписванията, тъй като е представено копие от платежно нареждане, което не е заверено от банка на задълженото лице или банка на получателя, а отделно от това не било ясно от кое лице е заверено самото копие и дали са му възложени официални удостоверителни функции.

Определението е неправилно.

Действително съгласно задължителните указания, дадени в т.6 на

Тълкувателно решение №7/2012 от 25.04.2013г. по т.д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това държавна такса.

В случая, видно от приложената преписка, към молбата за извършване на поисканото нотариално действие е представено копие от платежно нареждане за внасяне на сумата от 32,50 лв. по сметка на

Агенцията по вписванията, на което е изписано „вярно с оригинала“ и е налице подпис на заверилото го лице, който видимо не се различава от този на процесуалния представител на „Банка ДСК“ ЕАД юрк. И.

Б., положен върху молбата- съгласие за заличаване на договорната ипотека. При това положение изводът на съдията по вписванията, че не е внесена дължимата държавна такса за вписването, се явява произволен. В случай, че според съдията по вписванията представените от страната доказателства за внесена държавна такса пораждат съмнения дали същата действително е внесена, то той в съответствие с принципа на служебното начало по чл.7 от