Решение № 778 от 21.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. Пазарджик, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220201295 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АНГ. ИВ. Р. от с.С., обл.Пазарджик, ЕГН ********** против НП № 20-0340-001464 от 29.10.2020 год. на началника на РУМВР-Септември, с което на са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева; за нарушение на 100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева; за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се3 свеждат до наличие на 1 материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и излага подробни съображения за отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. Изпратено е писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което се иска потвърждаване на обжалваното НП без да са изложени, каквито и да било съображения в тази насока. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна и се иска присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП затова, че на 24.10.2020 г., около 20,30 часа в с. С., на ул. „П.“, в посока на движение към Кметството на селото, находящо се на ул. „П.“ № 71, е управлявал лек автомобил „...“ с рег. № ..., собственост на К.С.В., като при извършената му проверка не представил СУМПС и КТ, както и СРМПС на управлявания автомобил. Установено било, че управляваното МПС не било представено на ГТП, както и че на водачът управлявал с НП № 20-5310-000271, което било влязло в сила и не било заплатено в законоустановения срок.

С оглед на така установеното от св. Е.П. - мл. автоконтрольор в РУСептември, против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл.№ 351394/24.10.2020 г. за извършени нарушения на чл.100 ал.1, т.1 и т.2, чл.147 ал.1 и чл.190 ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя, който вписал в него, че имал възражения.

Въз основа на съставения АУАН на 29.10.2020 г. било издадено 2 атакуваното НП. То било връчено лично на санкционираното лице на 01.11.2020 г. Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда по пощата на 06.11.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена.

При това положени евъззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.59 ал. ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на свидетелите Е.П., Ф. ДВ., Д. КР., Е.Р., И.Н., Т.К. /всички до тук дадени пред друг състав на съда, при предходно разглеждане на делото /АНД № 1718/20г. по описа на ПзРС/ и приобщени към доказателствения материал по настоящото дело чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАЯНН/, както и от тези на св. Л.П.. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства, посредством показанията на горепосочените свидетели, тъй като ги намери за хронологично точни и като цяло достоверни. Съдът не даде вяра на показанията на св. К.Т., за което съображения щ есе изложат по-долу.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна, поради следното:

На първо място настоящият съдебен състав намира, че при започване на АНП със съставянето на акта за установяване на административно нарушение е било допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, драстично накърняващо правото на защита до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване. Стана ясно от показанията на актосъставителя П., че той не е бил очевидец на извършване на нарушението. Такива не са били и неговите колеги – свидетелите Ф. ДВ. и Д. КР., които са били изпратени в с.С. по сигнал за възникнал скандал и са пристигнали на мястото на събитията преди актосъставителя, а след това са го извикали за съдействие, т.к. им бил оказано то присъстващи на място лица, че жалбоподателят, преди възникване на скандала е управлявал процесното МПС, с което бил пристигнал. Според показанията на актосъставителя П., свидетели очевидци на главния факт /управлението на процесното МПС от страна на жалбоподателя през въпросната вечер/ били лицата К.Т. и Л.П., с които той бил разговарял лично 3 на място и които потвърдили фактът на шофирането от страна на наказания след това.

В същото време, видно е от съставения АУАН, че в него като свидетел е вписано лицето Иван Сотиров – колега на актосъставителя, за който е отразено, че е свидетел на съставянето на акта. Принципна постановка е обстоятелството, че всяко АНП започва със съставянето на акт, като с това действие се поставя началото на процеса и се повдига обвинение за извършено административно нарушение. При това положение още в този момент привлеченият към административнонаказателна отговорност трябва да е наясно за кои обстоятелства е свидетел лицето, вписано като свидетел при съставянето на акта, за да може ако желае да организира защитата си, като например оспорва годността на свидетеля, респ. достоверността на неговите възприятия и т.н.

С оглед на казаното до тук, при съставянето на акта е било нарушено драстично изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави в присъствието на свидетели-очевидци или на самото извършване на нарушението, или на неговото установяване. Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта.

В конкретния казус се установи безспорно, че нито актосъставителят, нито неговите колеги полицейски служители са били очевидци на евентуалното извършване на констатираното от П. нарушение. Такива са били само и единствено посочените от последния– К.Т. и Л.П.. При това положение актосъставителят и свидетел по делото Е.П. е имал задължението да състави акта в присъствието на очевидците или поне на единия от тях и да го/ги впише като свидетел/ли в него. Вместо това обаче П. е вписал като свидетел друг свой колега – Иван Сотиров, без обаче да са били налице условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН, доколкото не е била налице невъзможност актът да бъде съставен в 4 присъствието на свидетели-очевидци. Не е била налице хипотезата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, т.к. не е било невъзможно очевидците да присъстват по време на съставянето на акта и да бъдат вписани в него, респ. да го подпишат като такива, още повече, че те са били на място, когато е бил съставен и самия акт.

Казано с други думи, не са съществували никакви пречки от непреодолим характер, така че очевидците да бъдат поканени, за да присъстват при съставянето на акта и да го подпишат. Нормата на чл.40 ал.3 от ЗАНН императивно разписва две хипотези, в които е допустимо актът да се състави не в присъствието на свидетели на извършване или установяване на нарушението. П.та от тях се изразява в изначална липса на свидетелиочевидци, каквато не е налице в настоящото АНП, а втората – при невъзможност да се състави акта в тяхно отсъствие. Едва ли може да има съмнение, че под „невъзможност“ следва да се разбира обективна, трайна и непреодолима невъзможност, например смърт, тежко заболяване на свидетелочевидец, напускане на пределите на страната или населеното място за дълго време и др. подобни. Такава невъзможност обаче, както се изясни по-горе, не е била налице в настоящото АНП.

Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.

При наличие на очевидци на нарушението в акта за установяване на административно нарушение не следва да се посочват за свидетели други лица, присъствали само при съставянето му, защото това затруднява дейността на административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на обективната истина /Виж Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС на Р България/. В същия смисъл има и достатъчно съдебна практика на районни и административни съдилища в страната. Само за пример биха могли да се цитират решение по АНД № 290/20г. на ПзРС, решение по АНД № 5

2203/19г. на ПзРС, решение по АНД № 1940/18г. на ПзРС, потвърдено с решение по КАНД № 359/19г. на ПзАС и др.

Дори гореописаното процесуално нарушение хипотетично да бъде игнорирано, то е налице и друго основание за отмяна на НП. То се свежда до това, че в хода на производството не бе доказано категорично, още по-малко до изискваната от закона степен на несъмненост, че през процесната вече жалбоподателят Р. е имал качеството на водач на МПС по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДП.

Както вече се посочи и по-горе в показанията си полицейските служители П., Д. и К. заявяват, че те лично не са възприели Р. да е управлявал автомобила. Това им било заявено от присъстващите на място лица, участвали в развилия се преди това инцидент и в частност от свидетелите К.Т. и Л.П.. Не може да се повярва безрезервно на заявеното от св. К., че капакът на процесния автомобил бил топъл, с което се създава внушение, че преди проверката е бил управляван. Такъв факт на първо място не споделя актосъставителят П.. Дори напротив - той сочи, че не е проверявал капака на автомобила. Това сочи и св.Д., който е пристигнал на мястото заедно с К.. Той говори в множествено число и заявява: „Огледахме автомобила, но не сме пипали капака дали и топъл“. Отделно от това полицейските служители са пристигнали на място около 20-30 минути след телефонното повикване, а преди него се е развил словесен спор между жалбоподателя, кмета на селото и други лица от компанията на последния, които са бил в заведение на центъра. Било е в края на мес. октомври, вечерно време, т.е. времето не е било топло, при което капакът над двигателя няма как да е бил топъл, т.к. очаквано ще изстине от пониските температури. Топъл би могъл да бъде евентуално само самият двигател на автомобила, но при положение, че е бил каран продължително време преди това. По делото обаче стана ясно, че преди да отиде на центъра, жалбоподателят е бил в селото, в дома на св. И.Н., където се черпели. При това положение дори наистина Р. да се е придвижил с процесното МПС, то двигателят му едва ли ще загрее до такава степен /предвид малките разстояния в населеното място/, че да остане топъл за дълго време, а не само той, но и капакът над него да остане топъл до пристигането на полицейските служители.

Разпечатката съдържа 26 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/165fc9b3-5c63-4756-88d0-8cfcf8649bbe