Решение № 208 от 04.10.2022, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. , 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20221220100029 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от М. Л. А. от с.Д= Д., обл. Благоевград против „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.София.

Иска се да бъде обявен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********** от ........... г., сключен между страните за недействителен, както и да бъде осъден ответникада върне на ищцата сума в размер на 100 лева, надплатена над главницата. Алтернативно (всъщност евентуално), в случай, че не бъде признат договора за недействителен, се иска да бъде обявено сключеното споразумение за закупуване на допълнителен пакет услуги за недействително, поради надвишаване на годишния процент на разходите и да бъде осъден ответника да върне на ищцата 50 лева, платена по закупения пакет допълнителни услуги.

След направено изменение на иска, същият е предявен по следният начин: „Моля да обявите Договор за потребителски кредит № ********** , сключен между страните на ............ г. за недействителен, като сумата надплатена над изтеглената главница, а именно: в размер на .........../, да бъде 1 върната от ответника на доверителката ми, като правя изменение на предявения в условията на евентуалност иск като моля, ако не бъде признат договора за недействителен, да се обяви сключеното споразумение за закупуването на допълнителен пакет услуги за нищожно, поради надвишаване пределите на годишния процент на разходите и ответникът да бъде осъден да върне на доверителя ми сумата в размер на ......... лева, плащани по пакет „Допълнителни услуги“.

Твърди се от ищеца, че на .......... г. между нея и ответника е сключен договор за потребителски кредит с номер на договора **********. По силата на договора й е отпуснат кредит в размер от 2 000 лева, при ГПР 49.89% и договорна лихва в размер на 41.17%, като лихвеният процент на ден е в размер на 0,11%. Кредитът следвало да се изплати на 36 вноски от по 168.00 лева и съответно подлежащата на плащане от ищцата сума е 6048.00 лева.

Ищцата счита, че на осн. чл. 22 ЗПК, процесния договор е недействителен, тъй като не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото договорът за кредит, Общите условия към него, Погасителния план и Декларацията за обработване и съхранение на лични данни съдържат текстова част, с различен по размер шрифт, видно и с просто око. Твърди, че Анекс № 2 към договора е със шрифт многократно по-малък от законоустановения минимум. Счита, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка от месечните погасителни вноски. Също така счита, че условията на пакетът допълнителни услуги има за цел да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, слагаща предел на Годишния процент на разходите, а съгласно чл. 21 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Сумата за закупуване на пакет допълнителни услуги в размер на 2534.76 надхвърля размерана предоставената главница, предвид което намира, че на основание чл.19, ал. 4 от ЗПК, във връзка с чл. 21 ЗПК, клаузата от процесния договор, обуславяваща закупуването на пакта допълнителни услуги, следва да бъде обявена за нищожна. Поради изложеното предявява настоящите искове.

Правната квалификация на предявеният иск е по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД във вр. с чл. 23 във вр. с чл.22 от ЗПК, 2 чл.10, чл.11, ал.1, т.9 отЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, при условията на евентуалност - чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ответника изразява становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявения иск. Твърдят, че страните са били в договорни отношения по силата на договор за потребителски кредит № **********, от дата .............г., а не от ......... г. От съдържанието на ДПК и Общите условия на кредитора за физически лица може да се направи извод, че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договори и е сключен в предписаната от закона форма, включително за размер и вид шрифт.

Неоснователни са твърденията за незаконосъобразност на договора на осн. чл.22 ЗПК. Договорът не противоречи на закона и са спазени изскванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Посочени са размера на ГЛП и ГПР, размера на общата дължима сума, изготвен е и предоставен на ищеца погасителен план.

Ясно е недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент, как е изчислен ГПР. Лихвеният процент е фиксиран, а не референтен и не е предвидена възможност за промяната му. Неоснователни са и твърденията, че предоставения пакет допълнителни услуги има за цел да заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че противоречи на добрите нрави. Първата услуга „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, към момента на подписване на договора вече е била предоставена на кредитополучателя. Искането за кредит е подадено от ищеца на 23.11.2018 г., одобрено е в рамките на деня, договорът е сключен и заема е предоставен на ищеца същия ден. Ищцата се е възползвала и от предоставена й услуга „Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски“, като с Анекс № 1, Анекс № 2 и Анекс № 3, сключени към договора за заем, са отложени вноски с № 8,9 и 10, вноска № 13, както и вноски № 15 и 16.

Ищцата се е възползвала и от допълнителната услуга „Възможност за намаляване на определен брой вноски“, като по силата на Анекс № 2 към договора за кредит вноските с номера от 25-та до 28-ма вноска включително са били намалени до размер от 35.21 лева, с което е постигнато съгласие между страните намалените вноски да се заплатят на договорения падеж, а остатъкът на същите до пълния им размер - в края на погасителния план.

Неоснователни са и твърденията, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, защото не всеки потребител, сключил договор за 3 потребителски кредит, е пожелал закупуването на допълнителни услуги. А в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит и не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поради това не следва да се включват в ГПР, тъй като биха заблудили потребителя относно разхода по кредита. Предвид горното считат за неоснователни твърденията на ищеца, че с постигнатото споразумение за предоставяне на допълнителни услуги се прикриват разходи, които по своето същество следва да са включени в ГПР. Освен това, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законоводопустимия, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит. Кредиторът е изпълнил всички задължения по договора за кредит, докато кредитополучателят - ищец съвсем открито показва недобросъвестното си поведение по отношение на своевременното и точно изпълнение на задълженията си по договора за кредит.

Относно предявения осъдителен иск считат, че е в доказателствена тежест на ищеца да установи, че е платил претендиралата сума, а в доказателствена тежест на ответника е доказването на съществуване на основание да получи и да задържи извършеното плащане. Считат, че не е налице обедняване на ищеца в претендирания размер, след като не се доказа извършените плащания от ищеца ли са платени.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.19, ал.1 ЗПК във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, чл.19, ал.6 от ЗПК, чл.103 и чл.104 от ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се от представените доказателства, че на ......... г. между ищеца, като кредитополучател и ответника "Профи Кредит България" ЕООД, като кредитодател, е възникнало облигационно правоотношение по договор 4 за потребителски кредит Профи кредит стандарт № **********. Въз основа на договора ответника се задължил да предостави на М. А. сумата от 2000 лв.

Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 41.17% и годишен процент на разходите 49.89 %. Така длъжникът се задължила да върне главницата, ведно с възнаградителна лихва в срок от 36 месеца или в общ размер на 3513.24 лв., на месечни вноски в размер на 97.59 лв., платими на 15-то число от месеца.

На същата дата между страните се сключило и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, въз основа на който длъжникът можела да се възползва от приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, от възможността да отложи плащане на вноски или да намали размера на месечните вноски, да промени датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Дължимото от А. възнаграждение по пакета за предоставяне на допълнителни услуги било уговорено в размер на ......... лева и с размер на погасителната вноска от 70.41 лева. Така общото задължение по договора, включително задължението по пакета за допълнителни услуги било договорено в размер на 6048.002 лева, с общ размер на вноската от 168.00 лева. Възнаграждението следвало да се заплати на 36 равни месечни вноски, ведно с вноските по договора за кредит.

На .......... г. между страните бил сключен Анекс № 1 към договора за кредит, с който било отложено плащането на вноска с № 8, ГЛП се запазва, а ГПР се определя в размер на 47.21%. Към анекса е приложен погасителен план, съгласно който вноска с № 2 не се дължи на определената с първия погасителен план дата, но срока на изплащане на договора се удължава до 15.01.2022 г.

На ........... г. между страните бил сключен Анекс № 2 към процесния договор за кредит, с който било отложено плащането на вноски № 9, 10. С анекса отново се запазва размера на ГЛП, а ГПР се определя в размер на 42.64%. Към анекса е приложен нов погасителен план, с последна погасителна вноска дължима на 15.03.2022 г.

На ........... г. между страните бил сключен Анекс № 3 към процесния договор за кредит, с който било отложено плащането на вноска с № 13, ГЛП се запазва, а ГПР се определя в размер на 40.87%. Към анекса е приложен погасителен план, съгласно който вноска с № 13 не се дължи на определената 5 с първия погасителен план дата, но срока на изплащане на договора се удължава до 15.04.2022 г.

На 26.03.2020 г. между страните бил сключен Анекс № 4 към процесния договор за кредит, с който било отложено плащането на вноски № 15, 16. С анекса отново се запазва размера на ГЛП, а ГПР се определя в размер на 37.9%. Към анекса е приложен нов погасителен план, с последна погасителна вноска дължима на 15.06.2022 г.

На ............ г. между страните бил сключен Анекс № 5 към процесния договор за кредит, с който било намален размера на вноски № 25, 26, 27, 28.

С анекса отново се запазва размера на ГЛП, а ГПР се определя в размер на 36.4%. Към анекса е приложен нов погасителен план, с последна погасителна вноска дължима на ......... г.

Приложени са по делото общи условия на "Профи Кредит България" ЕООД, в чл.15 от които са описани допълнителните услуги, които може да ползва кредитополучателя и условията за ползването им.

По делото са представени платежни нареждания, съгласно които на ......... г. ответното дружество изплатило по посочени банкови сметки обща сума в размер на ........ лв.