Решение № 414 от 05.12.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. гр.Несебър, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №

20242150100343 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 3088/03.04.2024 г., пояснена с молба вх. № 3815/24.04.2024 г. от М. В. Т., ЕГН **********, чрез адв. П. М. от БАК, съдебен адрес: гр. ***, срещу Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, с искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствени вещи – апартамент с площ от 105,14 кв.м., съставляващ СОС с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, и гараж в сграда с площ от 16 кв.м., съставляващ СОС с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, за периода от 30.03.2023 г. до 01.04.2024 г. /по 200 лева месечно/; както и сумата от 150,08 лева, представляваща сбор от лихва за забава върху всяка дължима месечна сума за обезщетение от датата на падежа до 01.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са братя и съсобственици на посочените апартамент и гараж при квоти 5/6 ид.ч. за ответника и 1/6 ид.ч. за ищеца. Имотите били придобити по наследство от починалия баща на страните /за 1/6 ид.ч. за всеки/ и по договор за издръжка и гледане /за 4/6 ид.ч. за ответника/. След смъртта на родителите на страните се сочи, че ответникът ползва сам и двата имота и отказва да допусне ищеца в тях. Предвид това с нотариална покана, получена от ответника на 30.03.2023 г., ищецът заявил желание да му бъде предоставено ползване, съобразни притежаваната собственост, а при евентуалност – да му бъде заплащано месечно обезщетение. Въпреки проведени срещи и разговори страните не постигнали съгласие по въпроса, ответникът продължил еднолично да ползва имотите и да препятства ищеца да реализира правата си, като не му изплащал обезщетение за лишаване от ползване. Предвид изложеното за ищеца възникнал интерес от настоящото 1 съдебно производство.

В предоставения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 4721/23.05.2024 г. от ответника, с който е дадено становище за допустимост, но неоснователност на претенциите. Не се оспорва, че страните са братя и съсобственици на процесните имоти в заявените с исковата молба квоти. Излагат се насрещни твърдения, че ответникът се нанесъл в апартамента на родителите им през 2021 г., за да гледа общата им майка, като не е сменял патроните на вратите, съответно – ищецът разполагал от преди 2021 г. с ключове за имотите. Отделно се сочи, че ответникът не е ползвал никога гаража, ползвал само хола на апартамента и никога не се противопоставял ищецът да ползва имотите съобразно правата си. Потвърждава, че на 30.03.2023 г. получил нотариална покана от ищеца за указване на достъп, във връзка с която му направил предложение да ползва самостоятелно гаража, обособен като търговски обект, но ищецът заявил, че разполага с ключове, но няма да ползва имотите, отказал, тъй като живеел в гр. Бургас и искал единствено месечен наем от 400 лева. Заявява, че в исковия период канил брат си да се ползва от имотите и поконкретно да отдава под наем гаража, но той не проявил инициатива. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на претенциите.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с адв. М. – упълномощен представител.

Моли се за уважаване на предявените искове, които се поддържат, като основателни и доказани. По отношение на размера им моли да се съобрази заключението на изслушаната по делото експертиза. Претендира съдебни разноски по списък.

Ответникът се явява лично в проведените по делото открити съдебни заседания и се представлява от адв. Ж. И. от БАК. Поддържа дадения отговор на исковата молба, моли за отхвърляне на претенциите като недоказани по подробни съображения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при което във връзка с главните искове в тежест на ищеца е разпределено доказването на следните обстоятелства: че общите вещи са използвани в посоченият период лично и само от ответника, по начин препятстващ другия собственик да ги ползва съобразно правата си; размера на ползването от което е бил лишен в парично изражение/интерес; както и факта, че писмено е поискал от ответника да се ползва от имотите/да му се заплаща обезщетение за ползата, от която е лишен/ и датите на това писмено поискване. За получаване на претендираните лихви, на ищеца е указано да докаже размера на претенциите си за главници и изискуемостта им, както и размера на търсените лихви. При условията на насрещно доказване, на ответника е разпределено доказването на направените възражения.

С приетия без възражения доклад по делото, съдът е отделил за безспорни следните обстоятелства: че страните са братя, че са съсобственици на процесните СОС с ид. № *** и СОС с ид. № *** по КККР на гр. Несебър при квоти 5/6 ид.ч. за ответника и 1/6 ид.ч. за ищеца; че ищецът е отправил до ответника нотариална покана за указване на достъп до 2 имотите, която ответникът получил на 30.03.2023 г. Същите се установяват и от приложените към исковата молба нотариални актове, обективиращи договори за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, съдебно решение по гр.д. № 1952/2019 г. по описа на БОС, удостоверения за наследниците на починалите съпрузи В. и П.

В.и, както и нотариална покана /л. 5-12 от делото/.

Видно от приетата по делото нотариална покана рег. № 1781, Том 1, Акт 129/09.03.2023 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева с рег. № 110 на НК, удостоверена като връчена на Т. В. Т. на 30.03.2023 г. /л. 9/, ищецът е поканил ответника в 7-дневен срок да му предаде ключове от процесните имоти, както и да му осигури достъп и възможност за ползването им, съобразно притежаваните от него права, евентуално и при отказ – да му заплаща обезщетение за двата имота в размер на 400 лева.

По делото бе приобщен представен от страните договор за разпределение на ползването на съсобствените процесни имоти от 11.06.2024 г. /л. 36 от делото/, съгласно който спорът им е разрешен по взаимно съгласие и за бъдещия период след датата на постигнатото споразумение.

Във връзка с установяване размера на главните претенции бе приета без възражения на страните съдебно-техническа експертиза вх. № 8006/28.08.2024 г., изготвена от вещото лице И. В., чиито изводи съдът цени с доверие, като компетентно и безпристрастно дадени.

Вещото лице, след обследване на самостоятелните обекти на място и прилагане на специални знания в областта на оценката на недвижимо имущество и сравнителен анализ на пазара е определило, че средно месечният наем за апартамент с ид. № *** по КККР на гр.

Несебър за периода 01.04.2023 г. – 31.12.2023 г. възлиза на сумата от 542 лева, а за периода от 01.01.2024 г. – 01.04.2024 г. – на сумата от 570 лева. По отношение на гараж с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, експертът заключава, че средно месечният наем за периода 01.04.2023 г. – 31.12.2023 г. възлиза на сумата от 90 лева, а за периода от 01.01.2024 г. – 01.04.2024 г. – на сумата от 100 лева.

От показанията на ангажираната от ищеца свидетелка П.К. се установява, че същата е познавала родителите на страните от началото на 70-те години, като в качеството си на медицинско лице е поставяла инжекции на майка им в период на един месец през 2022 г. в дома – процесното жилище. Свидетелката посочва, че живее в непосредствена близост до процесните имоти и често преминава покрай тях, като след смъртта на родителите на страните няколко пъти е виждала ответника на прозореца на апартамента. Спомня си, че в началото на 2023 г. случайно присъствала на разправия между страните, при което чула ответникът да казва на ищеца „Няма да ти дам ключове“. Заявява, че ищецът е споделил, че към датата на съдебно заседание от 05.09.2024 г. е получил ключ за гаража и вече го ползва.

В показанията си пред съда, воденият от ищеца свидетел С.С. – дългогодишен познат на страните - заявява, че процесното жилище е било обитавано от родителите им до смъртта им. Посочва, че е жител на гр. Несебър и след смъртта им често е преминавал покрай адреса, като е виждал дрехи на терасата, както и ответника. Излага спомени, че през лятото на 2023 г. случайно е присъствал на разговор между братята, при който ответникът бил на 3 терасата на апартамента, а ищецът – пред сградата. Свидетелят останал с впечатлението от разговора, че ищецът иска да ползва част от имота, а ответникът му отговорил, че няма как да получи достъп до жилището и гаража. Заявява, че от ищеца знае, че ползва понастоящем гараж – от май или юни месец 2024 г.

От своя страна, водената от ответника свидетелка Ч.М. – негова фактическа съжителка – заявява пред съда, че в процесният период ответникът е ползвал само част от апартамента, без гаража. Твърди, че две от спалните в жилището са необитаеми и се ползват като склад за вещите на родителите на страните. Спомня си, че ответникът е получил писмо от ищеца във връзка с ползването на имотите, като по този повод двамата провели среща в процесното жилище. Свидетелката твърди, че била в друга стая, но чувала как ответникът предлага на ищеца да ползва стаи в апартамента и гаража, на което ищецът заявил, че иска пари. Завява, че в периода от поканата до получаване на исковата молба ответникът е приканвал ищец да ползва жилището, но ищецът не е предприемал действия в тази посока. Излага спомени, че ответникът след поканата е ходил на среща с адвокат на ищеца в гр. Бургас, като не знае дали е носил ключ на същата. Посочва, че от ответника знае, че ищецът имал ключове за апартамента преди завеждане на делото.

Водената от ответника свидетелка И. П. – приятелка на св. М. – си спомня за случай през пролетта на 2023 г., когато посетила процесното жилище като гост на св. М..

Ответникът и двете свидетелки – М. и П. се качвали по стълбите, когато се разминали с един човек и свидетелката чула отвеника да извиква „Кога ще си ползваш стаите, гаража?“.

Впоследствие, св. М. разказала на св. П., че мъжът бил брат на ответника и за отношенията им.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените искове за частично основателни по следните съображения:

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите съсобственици да ползват вещта, съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик, съобразно неговите вещни права.

По делото е безспорно установено, че страните са съсобственици на процесните имоти апартамент с площ от 105,14 кв.м., съставляващ СОС с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, и гараж в сграда с площ от 16 кв.м., съставляващ СОС с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, като ищецът притежава 1/6 идеална част от тях по наследство от своя баща, а ответникът 4/6 идеални части – по наследство от баща си и по договор за прехвърляне на имоти срещу издръжка и гледане от 02.02.2021 г. от своята майка-прехвърлител.

Безспорно бе установено също, че ответникът е ползвал процесното жилище приживе на своята майка и след смъртта в исковия период, като е разполагал и с ключове за гаража, 4 независимо от действителното фактическо ползване. От своя страна ищецът ангажира доказателства относно факта, че писмено е поискал от ответника да му бъде предоставен безпрепятствен достъп до съсобствените обекти с изявление, получено от последния на 30.03.2024 г., което не е спорно между страните.