Определение № 430 от 30.07.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600566 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл. 249, ал. 3, във вр. чл.

248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест с вх. № 7987/23.07.2026 г.от К. Н. прокурор в РП - С., ТО – И., срещу Протоколно определение № 398 на Районен съд - И. по НОХД № 109/2026 г., с което с което съдът прекратил съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като приел че в хода на досъдебното производство били допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите С. С., Й. С. и С. А.. С оглед на това първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство по делото и е върнал го е на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения.

В протеста се навеждат подробни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. На първо място, представителят на държавното обвинение оспорва извода на първоинстанционния съд за това, че на подсъдимия С. С. е повдигнато обвинение за престъпление, извършено в условието на домашно насилие, извършено чрез физическо и психическо насилие, без обаче в обстоятелствената част на обвинителния акт да е посочено в какво се изразяват същите, както и в какъв период от време са били упражнявани спрямо пострадалата, тъй като в повдигнатото обвинение по чл. 144, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК на подсъдимия С. С. изрично е посочено с какви точно действия същият е осъществил състава на престъплението. Счита, че упражняването на физическо и/или психическо насилие като част от квалифициращият признак на извършване на деянието в условията на домашно насилие са очертани в разпоредбата на чл. 93, т. 31 от НК, както и че изрично са посочени и действията, с които са осъществени въпросните 1 физическо и психическо насилие.

На следващо място, представителят на РП – С. оспорва изводите на първоинстанционния съд, че налице противоречие между обстоятелствената част в обвинителния акт и в диспозитива му, изразено в това какво действие на подсъдимия С. С. са предотвратили полицейските служители - закана с престъпление или друго деяние, както и че не са изложени факти и обстоятелства, по какъв начин всеки един от подсъдимите е „употребил сила с цел да принуди орган на властта - старши полицай Д.С.“ и също че липсват твърдения относно това какви действия са предприели подсъдимите Й. С. и С.

А. с цел да попречат на полицейските служители да предотвратят на основание чл. 67 от ЗМВР престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК, а били изложени единствено фактически твърдения за употреба на сила спрямо полицаите досежно опита им да задържат С. С. на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Навеждат се доводите, че въздействието следва да мотивира съответния представител на обществеността или орган на властта към извършване, респ. неизвършване на определено поведение във връзка със служебните му задължения, като по същество това му поведение се изразява в нарушение на службата му. Представителят на РП С., ТО И. счита, че разпоредбата на чл. 269 от НК е банкетна и в повдигнатото обвинение следва да бъде посочена разпоредбата от съответния нормативен акт, в който са уредени служебните задължения на органа на властта или представителя на обществеността, като в тази връзка в повдигнатите обвинения на тримата подсъдими изрично са посочени, както служебните правомощията на пол. служители, а именно да предотвратят и пресекат на основание чл. 67 от ЗМВР.

На следващо място, твърди, че в никакъв случай не е налице противоречие между повдигнатите обвинения на тримата подсъдими и обстоятелствената част на обвинителния акт, а обратното в обвинителния акт са изложени подробни фактически твърдения за техните действия, които дори поясняват в какво се изразява тяхното съставомерно поведение. Счита за несъстоятелни аргумента в обжалваното определение за липса на факти и обстоятелствена кой подсъдим и по какъв начин е употребил сила с цел да принуди полицейския служител Д. С., защото именно в тази насока изрично е посочено в обвинителния акт, както и твърдението, че са изложени фактически твърдения са употреба на сила спрямо полицаите досежно опита им да задържат С. С. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но не и такива с цел да ги принудят да пропуснат нещо по служба, а именно да предотвратят и пресекат на основание чл. 67 ЗМВР престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 3 НК.

Излагат се доводи, че по никакъв начин не са нарушени разпоредбите на чл. 249, ал. 4 от НПК, и че обвинителният титул отговаря на всички формални изисквания на закона и е съобразен с критериите за изчерпателност, пълнота и яснота на обвинението, регламентирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. С тези аргументи, представителят на държавното обвинение, моли съда да отмени изцяло протоколно определение от 10.06.2026 г. по НОХД № 109/2025 г. по описа на РС - И., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата, и да върне делото на РС - И. с указание за продължаване на съдопроизводствените 2 действия.

Съдът, след като се запозна с изложеното в частния протест и след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт в съответствие с правомощията му по чл. 345 от НПК, намира от правна страна следното:

Въззивният съд установи, че депозираният частния протест е допустим, тъй като е подаден от процесуално легитимирано да стори това лице – представителят на РП – С., ТО – И., в определения в разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК срок. Разгледан по същество, същият е основателен по следните съображения:

Съдебното производство по НОХД № 109/2026 г. по описа на РС – И. е образувано въз основа на внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу С. Й.ов С. за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 269, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, срещу С. Р. А. за престъпление по чл. 269, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и Й. Л. С. за престъпление по чл. 269, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Производството по така посоченото дело е било разглеждано три пъти в разпоредително заседание, като при последното проведено разпоредително заседание след изявленията на страните, е констатирано от съдиятадокладчик, че са налице отстраними съществени процесуални нарушения, поточно че са нарушени процесуалните права на подсъдимите С. С., Й. С. и С. А. да разберат за какви деяния са обвинени и предадени на съд, като се е произнесъл с протоколно Определение № 398 на Районен съд - И. по НОХД № 109/2026 г.

На първо място, първоинстанционният съд е счел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени конкретни фактически твърдения в какво се твърди от държавното обвинение, че се състои упражняване на психическо насилие спрямо пострадалата от подсъдимия С. Й.ов С. на 23.11.2024 г. около 22:00 ч., както и в какво се състои физическо и психическо насилие и 22,30 ч. РС – И. е приел, че е налице противоречие между изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива му, какво действие на подсъдимия С. С. са предотвратили полицейските служители - закана с престъпление или друго деяние. На следващо място, първоинстанционният съд е намерил, че не са изложени факти и обстоятелства по какъв начин всеки един от подсъдимите е употребил сила с цел да принуди орган на властта –старши полицай Д.С. да пропуснат нещо по служба, а именно да предотврати и пресече на основание чл. 67 от ЗМВР престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК, доколкото е посочено, че тя първо се е обадила по телефона, за да повика подкрепление, след което се е опитала да освободи мл. автоконтрольор А. М. от захвата на подсъдимия С. С..

Също така е счел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, не са изложени конкретни фактически твърдения, какви действия са били извършени от подсъдимите Й. Л. С. и С. Р. А., квалифицирани, като употреба на сила спрямо полицаите Малковски и С. досежно първата част на обвинението - с цел да принуди орган на властта да пропусне нещо по служба, 3 а именно да предотврати и пресече на основание чл. 67 ЗМВР престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК.

Предназначението на обвинителния акт, съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита в съдебната фаза. Когато в съдържанието на обвинителния акт не са отразени правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то винаги е налице допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.

Във връзка с горното, настоящият състав намира, че възражението на представителят на РП – С., относно обстоятелството, че в обвинителния акт има достатъчно данни защо престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е извършено в условията на домашно насилие, е основателно. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на ОА има достатъчно данни за това в какво се изразява домашното насилие, съобразно нормата на чл. 93, т. 31 от НК, именно психическо насилие – „Ще те еба в боклука, ще ти дам една С. Б. или викай полиция, или като си отидат гостите ще те смажа“ при първото деяние по чл. 26, ал. 1 НК, и физическо насилие хванал я с ръце за врата и започнал да я души, така и с думи „Ще ти еба майката боклук, ще ти избия зъбите, ще те смачкам“ при второто деяние от продължаваното престъпление. Описаните, в чл. 93, т. 31 от НК, хипотези на домашно насилие са алтернативни, като всяка от тях, обуславя наличието на квалифициращия признак „в условията на домашно насилие“, като в случая представителят на обвинението, ясно е очертал действията, думите и времевият отрязък на деянието, от което може да се направи извод за това, че конкретното деяние се твърди, че е извършено при тези условия. На следващо място следва да се посочи, че в обвинителния акт всъщност има данни за времевия отрязък, в който въпросното деяние се е случило- около 22:00 ч. и след това около 22:30 ч. За пълнота въззивният съд следва да отбележи и факта, че деянието по чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК, не следва да е предшествано от други подобни случаи, достатъчно е действията на обвиняемото лице да са били такива, че могат да породят основателен страх за живота на пострадалото лице или неговите близки. В случая в обвинителния акт са налице достатъчно данни за това с какви действия и думи подсъдимият С. е въздействал върху пострадалата Камберова.

Въззивната инстанция не може да сподели изводите на първоинстанционният съд, относно това, че е налице противоречие между изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива му, какво действие на подсъдимия С. С. са предотвратили полицейските служители закана с престъпление или друго деяние. Налице е синхрон между описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, като от тях става ясно, че деянието по чл. чл. 269 НК е описано, 4 във връзка с действията на служителите на реда, които са се опитвали да предотвратят второто по ред деяние на подсъдимия С. по чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК. Настоящият състав не открива противоречие между повдигнатите обвинения на тримата подсъдими и обстоятелствената част на обвинителния акт. Обратното в обвинителния акт са изложени подробни фактически твърдения за действията им, които дори поясняват в какво се изразява тяхното съставомерно поведение. В обстоятелствената част на обвинителния акт първо подробно е разяснено кои точно действия на подсъдимия С. С. представляват извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 от НК и отделно от това са изложени конкретни фактически твърдения относно правомощията на служителите на МВР и предприетите от тях действия. Въззивният съд намира, че в обвинителния акт има достатъчно яснота относно фактическата обстановка и действията на подсъдимите лица, поради които са им повдигнати обвинения. Достатъчно точно са описани действията на всички подсъдими – „….обвиняемите С. С., Й. С. и С. А. с цел възпрепятстване изпълнението на служебните задължения на полицейските служители, заедно избутали с ръце, съборили на земята и притискали към пода полицаите А. М. и Д.С.“. В обвинителния акт подробно е описано какво точно действие на служителите на реда опитват да възпрепятстват – „да предотвратяват и пресичат осъществяването на престъпления съгласно чл. 67 ЗМВР /“Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления„/ и да задържат лица, за които има данни, че са извършили престъпление съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР/ „Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление“, като това е във връзка с второто описано деяние на подсъдимия С. по чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК – „с действия - хванал я с ръце за врата и започнал да я души и с думи- като й заявил, Ще ти еба майката боклук, ще ти избия зъбите, ще те смачкам“.