Решение № 102 от 03.11.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Враца, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка Т. Петрова

Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело № 20211400500401 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Н. Д. Г. от гр.Козлодуй,и Ц. К. Г. от гр.Враца,чрез адв.С.Г. от ВрАК,са обжалвали решение на РС гр.Враца от 20.07.2021г.,постановено по гр.д.№ 1149/2021г.,в частта,в която са отхвърлени предявените от въззивниците искове за претърпени неимуществени вреди с правно основание чл.8 вр.чл.2б ЗОДОВ.

Поддържа се във въззивната жалба,че решението в обжалваните му части е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,поради което се иска неговата отмяна,и постановяване на ново от въззивната инстанция,с което предявените искове се уважат и в отхвърлените им части.Излага се,че първоинстанционният съд не бил отчел в достатъчна степен претърпените от възззивниците болки и страдания,при което присъдените обезщетения не съответствали на критериите за справедливост,залегнали в чл.52 ЗЗД.Не била отчетена в достатъчна степен тежестта на деянията,нежеланието на прокуратурата да привлече като обвиняем действителния извършител,положените изключителни усилия от въззивниците да принудят последната да извърши задълженията си по закон,притесненията и разочарованията,които претърпели въззивниците от действията на Прокуратурата.

Противната страна оспорва жалбата.Моли първоинстанционното решение да 1 бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ГПК.Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна.

Производството пред първоинстанционнияя съд е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл.2б от ЗОДОВ,за присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото на въззивниците за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

В исковата и допълнителната молби се поддържа, че през 2013 г.въззивниците работели в системата на МВР,РУП Б.Слатина.Излага се, че на 16.03.2013 г. заедно с други служители били изпратени в с.Добролево, обл.Враца за провеждане на специализирана полицейска операция по задържане на обявения за общодържавно издирване М. Г.,и че при влизане в дома му същият извадил саморъчно изработено огнестрелно оръжие - гладкоцевна ловна пушка, 20 калибър и я насочил към тях, като на два пъти се опитал да произведе изстрел, но пушката засекла и, че след това бил обезвреден и задържан от тях.Сочи се, че на същата дата в РУ на МВР, гр. Б. Слатина по този случай било образувано досъдебно производство № 215/2013г.,пр.пр. № 177/2013 г. по описа на РП Б. Слатина.На 17.03.2013 г. М. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, като му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража". Изтъква се в исковата молба, че с постановление от 18.03.2013 г. наблюдаващият прокурор от БСРП изпратил ДП на Врачанска окръжна прокуратура с оглед наличие на данни за престъпление по чл.116 ал.1 във вр. с чл.18 НК, но Врачанска окръжна прокуратура не е приела ДП за наблюдение и го е върнала на РП Б.Слатина, че на 22.04.2013 г. наблюдаващият прокурор от тази прокуратура отново бил изпратил ДП на горната прокуратура с оглед наличие на данни за престъпление по чл.116 във вр. с чл.18 НК, която този път го приела за наблюдение и разследване. Твърди се, че в последствие многократно делото е прекратявано от Врачанска окръжна прокуратура - за престъплението по чл.116 НК, и изпращано на РП Б.Слатина - за престъпление по чл.144 ал.3 НК, че прекратителните постановления на Врачанска окръжна прокуратура били обжалвани от въззивниците в процесуалното им качество на пострадали в ДП, съгласно чл.75 и следв. НПК, както пред съответния съд, така и пред по-горестоящата прокуратура - АП София, която разпореждала наблюдението на производството да се осъществява от ОП Враца, с оглед престъпление по чл.116 НК - опит за убийство на повече от 1 лице - полицейски органи - въззивниците, при изпълнение на службата им.

2

Въпреки тези указания, Врачанска окръжна прокуратура отново частично прекратявала производството срещу М.Г. за престъпление по чл.116 НК, като отново приемала, че е налице престъпление по чл.144 ал.3 НК, което е от компетентност на Районна прокуратура Б.Слатина Последното такова постановление също било обжалвано пред Окръжен съд, който уважил жалбата. Поддържа се също в исковата молба, че междувременно въззивниците са искали отводи на двама от наблюдаващите прокурори поради неизпълнение на задължителните указания на АП София и нежеланието им да изяснят обективната истина по делото, че първоначално тези отводи не били приемани от САП, но на по-късен етап исканията им били уважени. Посочва се, че в последствие, пак по жалби от тях, с постановление на Главния прокурор на РБ, ДП било иззето от Врачанска ОП и възложено на ОП София за приключване на разследването. Изтъква се, че при описаните по-горе действия на прокуратурата, мярката за неотклонение на обвиняемия е била изменена от „задържане под стража" в по-лека, той се укрил и досъдебното производство било приключено в негово отсъствие. Твърди се също, че Софийска окръжна прокуратура след извършване на допълнителни следствени действия, частично прекратяване на производството и отново обжалване от тяхна страна, внесла обвинителен акт срещу М. Г. - за престъпления по чл.116, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 предл.3 и т.6, предл. 1 и 2 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 НК и по чл. 339, ал.1 НК, по който е било образувано НОХД № 271/2018 година по описа на Врачански окръжен съд. В съдебното производство двамата въззивници участвали в качеството на граждански ищци и частни обвинители.

Поддържа се, че съдът разгледал делото и постановил присъда, с която наложил наказания на подсъдимия и уважил предявените от тях граждански искове за обезщетения за неимуществени вреди, че присъдата била обжалвана пред САС, който се е произнесъл с решение по ВНОХД № 755/2019 г., с което изменил частично същата и ,че решението му било оставено в сила с решение от 27.07.2020 г. по н.д. № 398/2020г. на ВКС, 2-ро н.о., в което съдът бил отбелязал, че "за дългия срок на воденото ДП вина има и държавното обвинение". Посочва се , че в резултат на това нарушение са им нанесени морални вреди - болки и страдания, за които на основание чл. 60а, ал.3 от ЗСВ, се обърнали към ИВСС София и поискали обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 10 000 лева. По заявленията им били извършени проверки от състав от инспектори, за които били съставени 2 констативни протокола от 05.11.2020 г. В протоколите подробно били описани всички действия на прокуратурата по посочените досъдебно производство и съдебни дела,и било признато, че е било нарушено правото им на разглеждане на делото в разумен срок - прекомерна продължителност на досъдебното производство (повече от 5 години), която се дължи на неритмично и недобре организирано разследване, многократното прекратяване на ДП от страна на окръжна прокуратура и изпращането му на по-долустоящата прокуратура, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, 3 неизпълнение на задължителните указания на прокурор от по-горестоящата прокуратура и продължителни периоди на бездействие от страна на разследването ,което е довело до увеличаване продължителността на наказателното производство с около 3 години и 2 месеца. Твърди се в исковата молба, че с оглед посочените констатации им било определено обезщетение в размер на по 2 200 лева, което те не приели, тъй като смятат, че е крайно несправедливо /занижено/. Поддържа се , че през цялото време на ДП се чувствали незащитени от държавата, че е разколебано доверието им в правосъдието, че животът им е бил поставен в опасност - щели са да бъдат убити, ако оръжието не било засякло, че по време на деянието са преживели силен стрес и напрежение, които продължили и по време на ДП, че поведението на наблюдаващите прокурори и нежеланието им да внесат обвинителен акт за съответното престъпление повлияло на работата им в полицията, поради което първият от тях през м. 11.2015 г. по собствено желание напуснал органите на МВР и в момента е на друга работа,а вторият бил преназначен на друга работа. Посочват, че са претърпели болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които всеки от тях оценява на по 10 000 лева, и които следва да бъдат репарирани от ответника. Тъй като не били съгласни с предложеното им обезщетение от ИВСС,и след изпълнение на процедурата по глава трета „а" от ЗСВ ,без да е постигнато споразумение, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати по 10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от РПВраца, в писмения отговор по делото и в съдебно заседание оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Счита, че твърденията в исковата молба са общи и не са подкрепени с никакви доказателства.

Оспорва предявените искове за неимуществени вреди и по размер с твърдения, че претенциите са прекомерни, изключително завишени и не отговарящи на принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Счита, че не само продължителността на досъдебното производство е причина за стреса на ищците и демотивацията им за работа, но и заплахата към тях с огнестрелно оръжие при провеждането на специализираната полицейска операция през 2013г.

По делото са събирани писмени и гласни доказателства.Приложени са нохд № 257/2018г. и 271/2018г.,и двете на ОС Враца,внохд№ 755/2019г.на САС и № НД № 398/2020г. по описа на ВКС, ЧНД № 11/2017г. по описа на ОС-Враца, ЧНД № 399/2013г. по описа на ОС-Враца, ВЧНД № 895/2013г. по описа на САС, ЧНД № 289/2013г. по описа на ОС-Враца, НОХД № 371/2017г. по описа на ОС-Враца, ВЧНД № 433/2014г. по описа САС, ЧНД № 118/2014г. по описа на ОС-Враца, ВЧНД № 502/2013г. по описа на ОС-Враца, ЧНД № 464/2013г. по описа на PC-Б. С., ЧНД № 469/2013г. по описа на ОС-Враца, ВЧНД № 967/2013г. по описа на САС, ВЧНД № 4

133/2013г. по описа на ОС-Враца, ЧНД № 125/2013г. по описа на PC- Б. С., Досъдебно производство № 59/2013г. по описа на ОП-Враца, ДП № 215/2013г. по описа на РУП-Б.

С. - 4 тома.

Първоинстанционният съд детайлно и прецизно е изследвал и установил фактическата обстановка по делото,която не е спорна между страните,и която се припокрива с изложените факти и обстоятелства по делото в исковата молба,и се подкрепя от данните по приложените дела,поради което въззивната инстанция не смята за нужно да ги приповтаря в подробности.Спорен между страните,и предмет на въззивната жалба е единствено размера на дължимите обезщетения,като въззивниците поддържат,че те са занижени,а ответникът застъпва обратно становище.

Установено е от доказателствата,че на 16.03.2013 г. в РУП – Б. Слатина е образувано досъдебно производство № 215/2013 г. по описа на РУП-Б. Слатина, досъдебно производство № 177/2013 г. по описа на РП Б.Слатина за престъпление по чл.339 ал.1 от НК. С постановление от 17.03.2013 г. прокурор при РП е дал указания за извършване на действия по разследването и то е възложено на разследващ полицай.На 17.03.2013 г. М. Г. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.144 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение задържане под стража.

С постановление от 18.03.2013 г. на прокурор от РП досъдебното производство е изпратено на ОП-Враца с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.1 вр. чл.18 ал.1 от НК. С постановление от 18.03.2013 г. на Д.Начков прокурор в ОП-Враца досъдебното производство е върнато на РП-Б. Слатина, поради липса на данни за престъпление по цитирания текст.Събирани са нови доказателства след връщането.