Решение № 3 от 01.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив, 01.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330107119 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, против С. А. М., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № *******г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Районен съд – П., ** граждански състав, а именно: сумата 508, 72 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.; сумата 61, 95 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 02.07.2021 г. до 23.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ****** г., до пълното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 25 лева – държавна такса, И 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно 1 облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., бул. „Б.“ № **, бл**,ет** ап. **. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответникът не е депозирал в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор 2 на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство се претендират разноски за заплатена държавна такса в размер на 75 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, а в заповедното производство се дължат разноски в размер на 75 лева, от които 50 лева – заплатена ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. А. М., ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:

115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов” № 37, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 508, 72 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., бул. „Б.“ № **, бл**,ет** ап. **.; сумата 61, 95 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 02.07.2021 г. до 23.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ****** г., до пълното й изплащане , за които суми е издадена Заповед № ******г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ******* г. по описа на Районен съд – Пловдив, ** граждански състав.

ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, сумата от общо 300 лева - разноски в производството.

3

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4