Решение № 1795 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1795 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330202419 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504413636, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „***“ ЕООД с ЕИК *** на основание чл. 179, ал.

3б вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш, свързани с допускането на съществено процесуално нарушение при описанието на изпълнително деяние от фактическа страна и мястото на извършването му, недоказване на обективната страна на нарушението и установяването на плащане на таксата по чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), неправилно приложение на материалния закон при определяне на санкционната норма и наложеното наказание, както и погасяването по давност на нарушението по чл. 34 от ЗАНН. Моли се обжалвания акт да се отмени и да се присъдят разноски. В съдебно заседание дружеството жалбоподател е редовно призовано и не изпраща представител. В допълнително писмено становище, с което се поддържат възраженията от жалбата. Допълват се с аргументи за оборване на становището на насрещната страна и нови, които се концентрират около неустановяване на мястото на нарушението и използваното на техническо средство за констатирането му, недоказване кое длъжностно лице е боравило с него, както и се в електронния фиш е прието, че дружеството дължи заплащане на съответната пътна такса по реда на чл. 10б, ал. 5 от ЗП.

Въззиваемата страна взема подробно становище по жалбата със съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда. Излага детайлно съображенията си законосъобразност на обжалвания акт и за неоснователност на всяко 1 едно от възраженията в жалбата. В съдебно заседание изпраща процесуален представител, който поддържа законосъобразността на обжалвания акт и моли да се потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

ППС влекач марка и модел „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** и технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000 кг е собственост на „***“ ЕООД. То е предоставено за ползване на дружеството жалбоподател „***“ ЕООД, което надлежно било декларирано пред контролните органи и вписано в СРПМС Част I от 13.11.2018 г.

На 19.01.2021 г. в 06:11 ч. в община Марица, на път А-1 км. 130+588, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 20072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), било установено движение на същото превозно средство - влекач марка и модел „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***, като за същото изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № B950513AFA67335AE053031F160ABEFE, в който като причина за констатираното нарушение било посочено - няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.

Съгласно маршрутна карта № 21011956505749 за ППС с рег. № **** е заплатена такса по чл. 10, ал.1 ,т. 2 от ЗП, която покрива маршрут Ямбол – Вакарел – Столник – Вакарел – Ямбол и е със срок на валидност от 19.01.2021 г. от 10:35 часа до 10:34 часа на 20.01.2021 г.

Във връзка с установеното нарушение е издаден на дружеството жалбоподател в качеството му на ползвател електронен фиш № 8504413636, като е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на ползвателя на ППС. В него е посочено, че дружеството жалбоподател като ползвател на МПС дължи и заплащането на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на ползвано ППС в размер на 133 лв., правото на лицето да се освободи от санкцията чрез заплащане в 14дневен срок на компесаторна такса в размер на 750 лв., след което електронният фиш ще бъде анулиран, а задължение ще се счита за изпълнено, правото да се обжалва – в какъв срок и пред кой орган, както и законовата разпоредба, по силата на която може да се анулира.

Нарушението е установено с устройство № 20072 (ТОЛ секция), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 км 130+588.

По доказателствата:

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – електронен фиш, доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 3 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал № eee95fe и № d4fe40, справка за нарушител с лични данни и данни на МПС, протокол № 28765/21 от 09.09.2021 г. от заседание на УС на АПИ, копие на маршрутна 2 карта № 21011956505749, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към АПИ, 2 листа разпечатка от система RegIX, копие на СРМПС Част I № 009539048.

От доклада се установява, че пътно превозно средство – марка и модел „Мерцедес Актрос“ с рег. № **** се е движило по път А-1 км 130+588, с посока намаляващ километраж, като движението на същото ППС е заснето от контролно устройство с идентификатор № 20072, намиращо се на път А-1 км 130+588. От приложената справка се установява и липсата на валидно заплатена такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата (маршрутна карта или ТОЛ декларация за преминаването) за ППС, който отрицателен факт, сам по себе си, не подлежи на доказване от въззиваемата страна, а следва от жалбоподателя да се установи валидно заплатена такса към момента на преминаването. Докладът от електронната система е официален свидетелстващ документ, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, поради което съдът взе предвид обвързващата му доказателствена сила за констатираните в него факти. Следователно се установява към момента на преминаване на процесното ППС на 19.01.2021 г. в 06:11 ч. за него да не е била заплатена валидно дължимата такса по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Приложените към доклада снимки установява движението на процесното ППС с рег.

№ ****, като ясно четим е регистрационния му номер – така Решение № 878 от 12.05.2023 г. по к. адм. н. д. № 812/2023 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. Затова за установени се приеха обстоятелствата посочени в доклада, а именно мястото на извършване на деянието, дата и часа му и ТОЛ секцията заснела движението на ППС, а възражението във връзка с последното се прецени като неоснователно.

От справката от система RegIX и копието от СРМПС Част I се установява, че дружеството жалбоподател е ползвател на процесното ППС, както и неговата технически допустима максимална маса, брой оси, екологична категория и обща технически допустима максимална маса в състав. Освен това ползването на автомобила не се оспорва от въззиваемата страна и жалбоподателя.

Същевременно заплащане на такса за преминаването за посочения в маршрутната карта период също се установява от приложената от дружеството жалбоподател такава. Нейното разглеждане и конкретната й връзка с извършеното нарушение ще се посочат при разглеждане на делото от правна страна.

Относно приложението на процесуалните правила:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението; регистрационният номер на ППС, посочен е ползвателят на същото, описание на нарушението. Разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност, определен е размерът на имуществената санкция - 2500 лева, който не подлежи на индивидуализация от административнонаказващия орган или съдът, както и срокът и начините за доброволното й плащане. Съвсем ясно е посочено мястото на извършване на деянието както относно административната единица, на чиято територия е настъпило (община Марица), така и точен километър и посока на движение от конкретен път – А-1 км 130+588 намаляващ километър. Съдът не намира как по-точно може да бъде обозначено то, доколкото включва конкретна точка от пътната мрежа, точна до метър, обозначение на пътя и конкретна посока, а поради това 3 и възражението в тази връзка прие за неоснователно. Мястото отговаря и на местоположението на ТОЛ сегементът, който е дефиниран §1 т. 35 ДР ЗП: „Тол сегмент“ е обособена част от път или пътен участък от платената пътна мрежа, индивидуализиран с идентификационен номер и посока на движение, за навлизането в който се дължи тол такса съобразно дължината на тол сегмента и определената в тарифата по чл. 10, ал. 6 ставка за съответния път или пътен участък.“ Съгласно Списъка на републиканските пътища в Република България път А-1 е автомагистрала „Тракия“.

За неоснователно се прие и възражението и относно неясно описание на деянието от фактическа страна, което се приема от въззиваемата страна за осъществяващо състав на нарушение.

Изпълнителното деяние на посоченото нарушение се състои в чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, като ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Затова достатъчно за описанието на нарушението е електронният фиш да съдържа данни за собственика (в случая ползвателя) на конкретно ППС, движението му и то в обхвата на платената пътна мрежа и валидно изпълнение на задължението за заплащане на дължимата пътна такса.

В конкретния случай в обжалвания електронен фиш са посочени всичките горепосочени елементи – от данни за ползвателя на ППС, данни за самото ППС, наличието на движението му, място и същественото с оглед на възражението – данни за липсата на заплатена такса. Липсата на валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването съставлява само причината за реализиране на нарушение, но не е част от изпълнителното деяние на същото, което изисква неплащането на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Валидната маршрутна карта или ТОЛ декларация за преминаването са само начините търсената такса да бъде заплатена, а оттам и като се посочи липсата и на двете нарушението ще може да бъде установено от фактическа и правна страна. Именно изчерпателното им посочва не просто не затруднява правото на защита на наказания субект, а обслужва интересите му, тъй като би могъл да ги обори чрез конкретно твърдение за заплащане и начина за това на таксата и да проведе доказването им в процеса.

Трайна е съдебната практика, че при електронните фишове не се прилагат сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Така Решение № 433/14 март 2022 год. на Пловдивски административен съд, ХХІ касационен състав, КАНД № 2955/ 2021, Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1962 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Давността относно електронните фишове е четири години и половина и представлява абсолютна давност, която се брои от издаването им. В конкретния случаи това е датата на нарушение 19.01.2021 г. и към настоящия момент тази давност не е изтекла, а изтичането й би настъпило на 20.06.2025 г. Затова и възражението в тази връзка съдът прие за несподелимо.