Решение № 413 от 15.10.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Велико Търново, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Пламен Борисов като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20214100500713 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК.

Д. Й. М., длъжник по изпълнително дело № 452 по описа на частен съдебен изпълнител Дияна Колева за 2013 година, претендира отмяна на постановление от 01.07.2021 година, с което искането за намаляване на признатите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е оставено без уважение.

Съдебният изпълнител не посочил в полза на кой взискател определя разноски за адвокатско възнаграждение. Не се погрижил да изчисли минималния дължим размер, според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Липсвали доказателства взискателят да е заплатил възнаграждение на процедурния си представител по делото.

Ответникът по жалбата – „ТУРИСТ ИНВЕСТ 2000“-ЕООД, гр. Велико Търново, взискател – излага доводи, че на фона на близо десетгодишната продължителност на изпълнително производство, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, съобразено е с фактическата му и правна сложност. В преписката бил приложен договор за правна защита, удостоверяващ уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение.

1

Съдебният изпълнител излага доводи за неоснователност на жалбата.

Предпоставките по чл. 79 от ГПК не били налице.

Съдът, като прецени относимите за спора доказателства и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема:

Производството по изпълнително дело № 452 по описа на частен съдебен изпълнител Дияна Колева за 2013 година е образувано по молба на взискателя за парично вземане по приложен изпълнителен лист. Упълномощил е адвокат М., комуто е заплатил възнаграждение от 7 500 лв. - лист 1022 от преписката по изпълнителното производство.

Жалбата е жалбата неоснователна.

Направените от взискателя разходи за адвокат следва да се репарират от длъжника, независимо от стойността на заплатеното. Решаващото в казуса е, че разходите за адвокатско възнаграждение са направени по повод на изпълнителния процес.

Буквалното и систематичното тълкуване на чл. 78 от ГПК, от една страна, и чл.79 от ГПК, от друга, показват, че в изпълнителния процес правото на редуциране по чл.

78, ал. 5 от ГПК е неприложимо. За двата вида процес – исков и изпълнителен законът, е предвидил различни правила за репарация на разноските по делото.

Длъжникът би могъл да избегне заплащането на разноски просто като заплати вземанията по изпълнителния лист. В производството по принудително изпълнение спор липсва, известна е както активната, така и пасивната страна по материалното правоотношение, заради което законът не предвижда длъжникът да бъде „щаден“ по отношение на направените от насрещната страна разходи. Казаното в пълна степен се отнася и за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Развитите в жалбата оплаквания са неоснователни.

В въпрос на тълкуване, и то ако постановлението за разноски е неясно, е на кой взискател – първоначален или присъединени, се дължат определените от съдебния изпълнител разноски. Това не влияе на правилността на постановлението.

За съдебния изпълнител липсва какъвто и да било ангажимент да пресмята минимума на адвокатското възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подобно задължение не би имало практически смисъл.

В разрез с доказателствата по делото – цитирания по-горе договор за правна помощ между взискателя и пълномощника му адв. М. – е доводът плащането на хонорар за един адвокат да е голословно.

По изложените съображения съдът

2

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на Д. Й. М., ЕГН: **********, съдебен адрес Б.Г., адвокат от гр. София, ул. „Денкоглу“ № 15“а“, етаж 3, ап. № 5, против „ТУРИСТ ИНВЕСТ 2000“-ЕООД, гр.

Велико Търново, взискател, с която се претендира отмяна на постановлението от 01.07.2021 година по изпълнително дело № 452 по описа на частен съдебен изпълнител Дияна Колева за 2013 година, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3