Решение № 1850 от 01.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1850 гр. София, 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110138348 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л.83/ срещу А. Ф. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество, сумите както следва: 1515.04евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.06.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 515.13евро – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 13.06.2025 г., 16.31евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.06.2025 г. до изплащане на вземането, 5.55евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. до 13.06.2025 г.

Ищецът твърди, че ответникът като собственик на процесния апартамент има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Твърди, че не е 1 собственик, нито ползвател на процесния имот. Обръща внимание, че представените фактури са на името на Р.Х.В.. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия за недвижим имот с абонатен №34****, представляващ ****, находящ се в /адрес/.

От приложеното на л. 10 по делото копие на нотариален акт се установява, че правото на собственост върху процесното жилище е придобито от К. Р. А., ЕГН **********.

От приложената на л. 44 по делото справка в НБД „Население“ се установява, че същият е починал на 13.06.2001г.

С уточнителна молба ищцовото дружество насочва исковата претенция срещу ответника А. Ф. А., ЕГН **********, в качеството му на наследник на К. Р. А., ЕГН 2

**********.

В проведеното първо открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника представи по делото съдебно удостоверение /л. 140 по делото/, от което е видно, че А. А. се е отказал от наследството, оставено от наследодателя му К. А., като отказът е вписан под № 2442/10.11.2025г.

Съдът разполага с правомощието да се произнесе по валидността на отказ от наследство, само ако в производство е направено възражение за това или е предявен инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на отказа. При липса на спор съдът следва да зачете правните последици на отказа. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 244/19.10.2012 г. по гр.д. № 252/2012 г. на ВКС, ІІ ГО. В случая ищецът не е оспорил валидността на представения от ответника отказа от наследство.

Отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 ЗН във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила, т.е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения. В този смисъл определение № 1334 от 29.09.2009 г. по гр.д. № 1034/2009 г. на ВКС, ІV ГО.

По изложените съображения следва извода, че през исковия период ответникът А. Ф. А., ЕГН ********** не е имал качеството потребител на топлинна енергия, респективно исковите претенции за заплащане на доставена топлинна енергия и дялово разпределение се явяват неоснователни.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед извода за неоснователност на главните искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306.78 евро.

За пълнота следва да се посочи, че в договора за правна защита и съдействие, приложен на л. 139 по делото, е отразено, че сумата е платена в брой, респективно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение 6/2013г., в тази част договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на възнаграждението.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу А. Ф. А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество, сумите както следва: 1515.04евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021г. – м.04.2023 г., до обект с абонатен №34****, представляващ ****, находящ се в /адрес/, 515.13евро– мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 13.06.2025 г., 16.31евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2023 г. и 5.55евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. до 13.06.2025 г., като неоснователни.

3

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на А. Ф. А., ЕГН **********, сумата от 306.78 евро – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ Е..

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4