Решение № 41 от 01.08.2025, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Тутракан, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас М.Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв.Петрова като разгледа докладваното от Спас М.Стефанов Административно наказателно дело № 20253430200053 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 7 от 22.01.2025 г. на началника на РУ – Тутракан, на Р. О. Р., с ЕГН: **********, от ********** за извършено нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. „трето“ във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 94, ал. 1, предл. „първо“ от ЗЛОД е наложено административно наказание „Лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 /три/ години и на основание чл.

95, ал. 1 от ЗЛОД е отнет в полза на държавата 1 бр. ловно оръжие марка „Кетнер“, кал. 15х70, с фабр. № ****, на пазарна стойност към момента на извършване на деянието 1 400 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който чрез надлежно упълномощения адв. Р. К. от ***** го обжалва в срок. Отправя се искане НП да бъде отменено изцяло поради сочени нарушения на процесуалните правила, алтернативно – да се приложи чл. 28 от ЗАНН или (ако НП се потвърди в останалата му част) да се отмени отнемането в полза на държавата на средството на извършване на нарушението, тъй като е осъществено в противоречие на чл. 20, ал. 4 от 1

ЗАНН. Претендират се сторените разноски.

Въззиваемата страна – началника на РУ – Тутракан, редовно призован, явява се надлежно упълномощената да го представлява В. А. – главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра. Последната навежда доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2024 г. директорът на ДГС „Сеслав“ гр. Кубрат издал Разрешително за групов лов серия СЦ-П № 0059759 по отношение на група ловци, повечето от които членове на Сдружение ловно-рибарско дружество (СЛРД) „Сокол“ гр. Кубрат. Ръководител на лова бил св. М.К., а измежду ловците били жалбоподателят Р. Р., М.Ф., М.М. и св. А.М.. Ловът следвало да се проведе на 05.10.2024 г. в ловностопанси район Тертер, а мястото на ловуване следвало да бъде ловище „Кариерата“.

Сутринта на 05.10.2024 г. жалбоподателят Р., заедно с Ф. и М. били разставени от св. К. на считаната от последния за граница между ловните територии на ловната дружина на с. Мъдрево – с. Тертер и тази на с. Шуменци – с. Варненци, намираща се в местността „Караганчов кулак“ в землището на с. Варненци, общ. Тутракан. Непосредствено след като тримата ловци стигнали до указаното им място, от там (по близкия черен коларски път) преминал св. С. Д. – служител в РУ – Тутракан, който бил в почивка (не изпълнявал служебните си задължения) и пътувал към землището на с. Старо село по повод подаден му сигнал за навлизане в ловната територия на тамошната ловна дружина, извършено от ловци, членове на дружината с.

Мъдрево – Тертер (част от които бил св. М.). Св. Д. се спрял при тримата ловци, които били с извадени от калъфи и сглобени ловни оръжия, и им съобщил, че се намират на чужда ловна територия. С оглед на това, че в момента не изпълнявал служебните си задължения, той им заръчал да останат на място, за да се установяла фактическата обстановка, и отново тръгнал към землището на с. Старо село. Там се срещнал със св. Л. Г. (служител в ДГС – 2

Тутракан), който помагал при извършването на проверката на другите ловци (навлезли в територията на дружината на с. Старо село). След известно време св. Д. и св. Г. отишли на мястото, където св. Д. установил тримата ловци, като там бил останал единствено М.. Междувременно на място дошли още и св. И.

Т. (служител на ДГС – Тутракан, дежурен за проверка на ловната дружина на с. Шуменци-с. Варненци) и св. К., като всички започнали да обсъждат къде точно се намира границата между двете ловни територии.

В РУ – Тутракан се образувала проверка по случая, водена от актосъставителя Т., в хода на която били снети сведения от жалбоподателя Р. и другите двама ловци Ф. и М.. В сведенията си жалбоподателят Р. посочил, че бил с изкарано от калъфа ловно оръжие марка „Кетнер“, кал. 15х70, с фабр. № ****.

В резултат от проверката, на 05.12.2024 г. актосъставителят съставил АУАН № 7, серия АД бл. № 0660165, с който повдигнал обвинение на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Жалбоподателят отказал както да подпише акта, така и да получил препис от същия, което било удостоверено с подписа на свидетел.

В хода на образуваното АНП била назначена ценова експертиза, според която пазарната цена на ловното оръжие към 05.10.2024 г. възлизала на 1 400 лв.

На 22.01.2025 г. било издадено атакуваното НП № 7, което било връчено на жалбоподателя на неустановена по делото дата.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;

Наказателно постановление № 7/22.01.2025 г.; АУАН № 7 серия АД бл. № 0660165/05.12.2024 г.; ценова експертиза; Заповед № 8121з-1040/19.09.2016 г. на МВР; з. к. на прокурорска преписка вх. № 103/2025 г. по описа на РП – Силистра; карта на ловните полета на ловна дружина с. Шуменци – с.

Варненци; карта на ловностопански район на ЛД Тертер; списък на ловците, подновили членство през 2025 г. в ЛРД – Тертер; писмо изх. № 3620001972/27.05.2025 г. на началника на РУ – Тутракан; писмо изх. № РД18071/19.06.2025 г. на директора на ТП ДГС „Сеслав“ гр. Кубрат; писмо 3

УРИ 362000-2198/17.06.2025 г. на началника на РУ – Тутракан и 9 бр. снимки на хартиен носител.

Съдът кредитира показанията актосъставителя Т. и на свидетелите Д., Г. и И. Т., тъй като, първо, те са обективни, взаимно свързани и логични, второ – те си кореспондират с приетите като доказателства фотоснимки, и трето – липсват основания съдът да счита, че свидетелите са под една или друга форма предубедени от изхода на делото.

Показанията на свидетелите К. и М. съдът също кредитира като правдиви, тъй като се припокриват с кредитирания доказателствен материал, въпреки наличието на предпоставки същите да бъдат предубедени.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН (доколкото АНО не е представил доказателства за датата на връчване на НП, което не следва да се взема предвид в ущърб на жалбоподателя) и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 6, серия АД, бл. № 0660164 от 26.11.2024 г. в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Актът съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е съставен от компетентен орган.

Последният извод следва от разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във връзка с 96, ал. 1 от ЗЛОД във връзка с т. 1.3 от Заповед № 8121з1040/19.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи.

Наказателно постановление № 6 от 22.01.2025 г. е издадено от началника на РУ – Тутракан, който се явява компетентен АНО – чл. 47, ал. 2 във връзка с ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД и т. 2.12 от Заповед № 8121з-1040/19.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и като 4 такъв представлява надлежен субект на административно нарушение по чл.

84, ал. 1, пр. 3 от ЗЛОД.

Изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в ловуване извън определените в разрешителното места, без да е бил убит или уловен дивеч, като за ловуване се счита, съгл. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, и престоят или движението извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Видно от кредитирания доказателствен материал, жалбоподателят е осъществил обективните белези на вмененото му нарушение, тъй като е престоявал в местността „Караганчов кулак“ (извън определеното с Разрешително за групов лов серия СЦ-П № 0059759 място – ловище „Кариерата“ в ловностопанси район Тертер) с извадено от калъф и сглобено 1 бр. ловно оръжие марка „МЦ“, модел „МОД-21“, кал. 12, с фабр. № ****. С оглед изложеното, жалбоподателят е осъществил обективните белези на нарушението по чл. 84, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.

От субективна страна жалбоподателят е действал с небрежна форма на вината, доколкото обективно е бил длъжен да знае къде се намира ловище „Кариерата“ и субективно, при полагане на дължимата грижа (като член на на СЛРД „Сокол“ гр. Кубрат), е бил в състояние и е могъл да узнае това, че се намира в чужда ловна територия. Обстоятелствата, че ловците (в т. ч. и жалбоподателят) са си мислели, че се намират на територията на указаното в разрешителното ловище, и че те са били разставени там от ръководителя на лова, не изключва наличието на непредпазливост (т.е. не е налице нито изключващо вината обстоятелство по чл. 14, ал. 2 от НК, нито своеобразно такова по чл. 16 от НК).

Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение по чл. 84, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.

Съдът намира, че са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен, тъй като процесното нарушение съдържа белезите по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, водещи до значително по-ниска обществена опасност на нарушението в сравнение с типичните случаи на нарушения от същия вид. На първо място, жалбоподателят се е намирал в непосредствена близост до 5 границата между ловните територии на дружината, с която е ловувал, и тази, в чиято територия е навлязъл. На второ място, обстоятелството, че същият е бил разставен там от ръководителя на лова, въпреки че не води до липса на непредпазливост (както бе посочено по-горе), също е смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е белег, че нарушението не е извършено самоволно от жалбоподателя. В този контекст следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 5 от ППЗЛОД, която задължава участниците в групов лов да спазват стриктно указанията на ръководителя на лова (в частност определените от последния места за заставане на всеки един участник в лова). После, следва да се вземат предвид както липсата на доказателства за минали наказвания по ЗЛОД, така и липсата на несъставомерни вредни последици, причинени с деянието. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че жалбоподателят е проявил добросъвестно процесуално поведение, като именно той в сведението си е посочил с какво оръжие е ловувал и че същото е било сглобено и извадено от калъфа си (без което деянието би останало недоказано). Изброените обстоятелства вкупом налагат извода, че случаят следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с произтичащите от това законови последици (поспециално подразбиращата се /без нарочен диспозитив/ отмяна и на отнемането в полза на държавата на ловното оръжие, средство на извършване на деянието, доколкото съгл. чл. 28, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН то е неприложимо при прилагането на института на маловажния случай).

Въпреки изложеното по-горе, съдът счита за нужно да отбележи, че намира приложението на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД за незаконосъобразно, поради това, че нарушението е извършено с небрежна форма на вината, а чл. 20, ал. 1 от ЗАНН (явяващ се общ закон по отношение на ЗЛОД, като последният не предвижда отклонения от общото правило) предвижда отнемане в полза на държавата на средството за извършване единствено на умишлено административно нарушение.