Решение № 5029 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5029 гр. ., 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110160664 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД.

Ищцата Е. И. К. твърди, че на 19.05.2023 г. е сключила с ответника „.“ АД Договор за паричен заем „.” № . за сумата от 2300 лв. със срок за връщане от 60 седмици, при годишен процент на разходите (ГПР) 49,36% и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 40,32%. Поддържа, че в чл. 1, ал. 3 от договора е включена такса за експресно разглеждане в размер на 1446,60 лв., както и неустойка в размер на 964,50 лв., предвидена в чл. 4 от горния договор за неизпълнение на задължение за осигуряване на някое от двата вида обезпечение (поръчител или банкова гаранция), в тридневен срок, следващ сключването на договора. Посочва, че с горните такса и неустойка са били начислени и е следвало да бъдат заплатени заедно с погасителната вноска, към която са били кумулирани и така последната е нараснала на 176,83 лева, а общият размер на задължението е нараснал на 5304,90 лв., включващ в себе си размер на заетата сума, възнаградителната лихва, неустойката и таксата за експресно разглеждане. Ищцата намира договора за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че ГПР не е определен съгласно закона, липсват ясни данни за допусканията при изчисляването му, а таксите и неустойките са предвидени с цел заобикаляне 1 на закона отнасящ се до максималния размер на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, и противоречат на добрите нрави. По изложените твърдения и доводи иска от съда да прогласи нищожността на Договор за паричен заем „.“ № ./19.05.2023 г., поради противоречие с разпоредбите на закона, респ. поради тяхното заобикаляне, алтернативно, като накърняващ добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.“ АД намира иска за неоснователен, като потвърждава сключването на договора и предоставянето на сумата от 2300 лв. Твърди, че ищцата доброволно е избрала услугата „Експресно разглеждане“, която е реално предоставена. По отношение на неустойката уточнява, че тя е уговорена като дисциплинираща мярка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ответникът смята исковете за неоснователни с доводи, че договорът е валиден, съдържа всички реквизити по чл. 11 ЗПК и ГПР е изчислен правилно съгласно законовата формула, без да надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа, че неустойката не е нищожна, тъй като нейната функция е обезпечителна и не накърнява добрите нрави.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни правни разпоредби, заобикаля последните или накърнява добрите нрави.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, е отделил, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 19.05.2023 г. ищцата е сключила с ответника Договор за паричен заем „.” № . за сумата от 2300 лв. със срок за връщане от 60 седмици, при годишен процент на разходите (ГПР) 49,36% и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 40,32%.

В чл. 1, ал. 3 от горния договор е включена такса за експресно разглеждане, възлизаща на 1446,60 лв., а в чл. 4 от договора е предвидена неустойка в размер на 964,50 лв., реализираща се при неизпълнение на задължение на ищцата за осигуряване на някое от двата вида обезпечение 2

(поръчител или банкова гаранция), в тридневен срок, следващ сключването на договора.

Споменатите такса и неустойка са били начислени на ищцата и е следвало да бъдат заплатени заедно с погасителната вноска, към която са били добавени и така последната е нараснала на 176,83 лева, а общият размер на задължението на ищцата по процесния договор за паричен заем е нараснал до 5304,90 лв., включващ в себе си размер на заетата сума, възнаградителната лихва, неустойката и таксата за експресно разглеждане.

Ищцата е получила договорената сума от 2300 лева.

Неустойката в размер на 964,50 лв. и таксата за експресно разглеждане на документи в размер на 1446,60 лв. не са били включени сред заложените стойности за изчисление на ГПР по заема. Включването на последните сред горните стойности би довело до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Гореизложените обстоятелства се установяват и от приложения по делото неоспорен от страните договор за паричен заем „.” № ., сключен между страните по делото.

В чл. 1, ал. 3 от последния е предвидено, че за извършената допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 1446,60 лева. Горната таксата е договорено да се заплаща разсрочено, като се включва на равни части в размера на всяка от погасителните вноски и е била отразена в погасителния план в отделна колона, като за всяка вноска тя е била в размер на 48,22 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, заемателят дължи неустойка в размер на 964,50 лева, ако не изпълни задължението си да предостави обезпечение (поръчител или банкова гаранция) в 3-дневен срок от усвояването на заема. В същата разпоредба е уговорено тази сума да се заплаща разсрочено на равни части към всяка погасителна вноска.

Настоящият съдебен състав приема, че заемателят Е. И. К. е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищцовата страна има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелство също не се явява спорно по делото.

От изложеното по – горе съдът намира, че в случая към съдържанието на 3 договора за потребителски кредит между страните са приложими специалните изисквания на Закона за потребителския кредит, а също и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който транспонира разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. При тълкуване на разпоредбата се наблюдава ясно разграничение в подхода на законодателя към двете групи такси, а именно между тези, които са дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и чието начисляване и събиране от потребителя е допустимо и тези, които кредиторът е предвидил за действия по усвояване и управление на кредита, които са забранени по силата на изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същевременно, целта на таксите и комисионите, чието събиране е разрешено по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, в т.ч. застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия – арг. §1. т. 1 ДР на ЗПК, а съгласно чл. 10а, ал. 2 последният не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита. В клаузата на чл. 1, ал. 3 от процесния договор за паричен заем от 19.05.2023 г. е предвидено заплащането от ищцата, в качеството й на заемател, на сумата от 1446,60 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи.

Съобразявайки съдържанието на горната клауза и основно на предпоставките, при наличието на които е дължима горната такса, съдът приема, че услугата за експресно разглеждане на документи по естеството си е услуга, свързана с усвояване на кредита, поради което събирането на такса за същия е забранено по силата на разпоредбата в чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С оглед оспорването от ответната страна съдът отбелязва, че обстоятелството, че в процесния договор за кредит изрично е посочено, че услугата се предоставя след изрично искане от ищеца, заявено при кандидатстване за отпускане на кредита, не променя забранения характер на тази услуга. Определящи в случая са видът на 4 услугата и дали последната е свързана с усвояване на кредита, каквато в случая е услугата по бързо разглеждане на искането за отпускането му. Наред с това, макар таксата за експресно разглеждане да е дължима за услуга, която следва да се предоставя от кредитора на кредитоискателя и потребител преди формалното сключване на сделката и преди да е налице одобрение на искането за отпускане на паричната сума, то следва да се отбележи, че дължимостта й е установена именно в клаузите на договора, конкретно дължимата такса е включена в общата дължима сума по кредита, а услугата във връзка с предоставянето на която потребителят заплаща тази такса – разглеждане на искането за отпускане на кредита е част от процедурата, установена в клаузите на договора, по отпускане на кредита и сключване на договора. Ето защо съдът приема, че тази такса има характера на такса, свързана с усвояване на кредита, по отношение която е налице законова забрана, респ. клаузата противоречи на закона - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Договорна клауза, която противоречи на закона се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В процесния договор за паричен заем ищцата е следвало да предостави едно от двете предвидени алтернативни обезпечения: поръчителство от физическо лице или банкова гаранция. Обезпечението е следвало да бъде предоставено в тридневен срок от усвояване на сумата (чл. 4, ал. 1 от договора). При неизпълнение на това задължение договорът предвижда начислената неустойка в размер на 964,50 лева.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Макар в договора да е посочен ГПР по кредита в размер на 49,37% и общата стойност на дължимите от потребителя плащания в размер на 4340,40 лева с включената такса за експресно разглеждане на документи и 5304,90 лева с включената неустойка, не става ясно какви разходи са включени в ГПР респ. дали в нея са включени таксата и неустойката по - горе. Установява се единствено, че и таксата и неустойката са отразени в погасителния план като падежни вземания заедно с дължимите по договора главница и лихва. Посочването в договора на размера на ГПР единствено като процент поставя потребителя в невъзможност да направи информиран избор за сключване на договора при яснота относно условията му, респ. да осъществи сравняване с предлаганите други сходни продукти (кредити) на пазара. Лишаването на потребителя от тази възможност е приравнено от законодателя по арг. от чл. 22 ЗПК на недействителност на целия договор поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, 5 като в случая е без значение дали ГПР би надхвърлил установения в чл. 19, ал.