Решение № 147 от 07.02.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1605/2023
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 07.02.2024
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.62 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. Варна, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. М.а като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110201605 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Л. Д. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0819-006371 от 06.12.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника, в качеството на собственик на л. а. „Хюндай Санта Фе", peг.№РВ5847НМ, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 1200.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца.
Въззивникът счита оспореният ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същият да бъде отменен.
Въззиваемата страна, оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.03.2022 г. в 12.58 ч., в гр. Варна, по „Аспарухов мост“, при южен пътен възел, посока център, л. а. „Хюндай Санта Фе", peг.№РВ5847НМ, собственост на въззивника Л. А., бил управляван от същата със скорост 92 км/ч след приспаднат толеранс за допустима грешка 3 %, при максимално разрешена скорост 50 км/ч за населено място като нарушението било извършено при условията на системност, преди да е изтекъл едногодишен срок от влизане в сила към 31.01.2022 г. на ЕФ сер.К №3811262 от 20.06.2020 г. и ЕФ сер.К №4551541 от 05.02.2021 г.
Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство – стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения ARH CAM S1 – 120c511.
1
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – НП №22-0819-006371 от 06.12.2022 г., АУАН №090035 от 02.08.2022 г., разпечатка от АИС АНД, снимков материал, протокол рег.№819р-6167 от 18.03.2022 г., ведно със снимков материал, протокол от проверка №67СГ-ИСИС от 10.11.2021 г., ЕФ сер.К №4494553 от 15.02.2021 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, справка за регистрация на МПС рег.№РВ5847НМ, ЕФ сер.К №3811262 от 20.06.2020 г., ЕФ сер.К №4551541 от 05.02.2021 г., справка рег.
№819000-44897 от 15.08.2023 г., ведно с протокол рег.№819р-3533 от 06.02.2018 г. и 5 бр. снимки, справка за нарушител - водач
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Извършването на процесното административно нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM S1, което представлява мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения. Действително, в НП некоректно е изписано наименованието на това техническо средство като ARM CAM S1, но наред с наименованието там е отразен и конкретния идентификационен номер 120c511 на съответното АТСС, който всъщност индивидуализира дадения уред и при съпоставяне с всеки от останалите приобщени документи става пределно ясно, че измерването на скоростта е осъществено с конкретно АТСС, за което е удостоверено, че съответства с одобрения тип, технически изправно е като именно то е било разположено от 11.30 ч. до 13.30 ч. на 17.03.2022 г. в гр. Варна, на южен пътен възел при „Аспарухов мост“ в посока от АМ „Черно море“ към центъра на града и същото е осъществило в 12.58 ч. засичане на скорост на автомобил с рег.№РВ5847НМ.
На основание чл.165, ал.3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към дата на процесното нарушение - 17.03.2022 г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.
2
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията по чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен протокол №67 -СИСИС от 10.11.2021 г. от проверка на мобилната система. Разполагането и настройките на конкретното АТСС при отразените дата, време и място по Протокол №819р-6167 от 18.03.2022 г. са осъществени от служителя Е. Ж., който е преминал обучителен курс за работа с този вид и модел техническо средство, съгласно протокол №819р-3533 от 06.02.2018 г.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.
Измерената скорост на движение на автомобила е 95 км/ч (видно от приложените доказателства – снимка), допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 92 км/ч, след приспадане на допустимия толеранс, поради което не е налице процесуално нарушение визирано в жалбата.
Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес. От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото, посочено в НП като съответното МПС е заснето с пет отделни кадъра. Отразеното на снимковия материал и в НП място е ясно и конкретно посочено – гр. Варна, по „Аспарухов мост“, южен пътен възел, посока център. Обстоятелството, че в НП, след отразените дата и час на нарушението е вписано също: „гр. Варна, ул. БЕЗ ИМЕ“, не води до неяснота, неточност или непълнота относно конкретното място на извършване на нарушението, защото съответното инфраструктурно транспортно съоръжение като елемент от пътната мрежа на гр. Варна действително не е именовано като улица и се означава с наименованието на обекта „Аспарухов мост“, а уточнението „южен пътен възел, посока център“ указва конкретните участък по протежение на моста и платното за движение в съответната посока, при които е осъществено засичане на скоростта на превозното средство. Действително, в процесния АУАН некоректно номерът 11182 е посочен като идентификатор на снимка от осъщественото засичане на скорост от техническото средство ARH CAM S1 – 120c511. Но, съобразно предоставените на наказващия орган правомощия по чл.53, ал.2 ЗАНН, при съставяне на НП тази некоректност е отстранена като е ясно посочено, че „АУАН е съставен по нарушение №11182 от Единен център за обработка на нарушенията (ЕЦОН) и след попълнена декларация по чл.188 ЗДвП“, от което става ясно, че под съответния номер нарушението е регистрирано в ЕЦОН.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 ЗДвП предвижда административно-наказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това, кой е действителният негов извършител, респективно – ползвател на превозното средство. В случая собственик на процесния автомобил е именно въззивника Л. А. (видно от приложената Справка за регистрацията на МПС), която, след надлежно уведомление, лично е удостоверила с представена декларация по чл.188 ЗДвП, че на датата 17.03.2022 г., около 12.58 ч., превозното средство е управлявано от нея.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради 3 което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Поради това следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.
В рамките на населено място с общоважащо ограничение за скорост до 50 км/ч, въззивникът е управлявала автомобила с превишение от 42 км/ч при установена скорост 92 км/ч след приспаднат толеранс 3 км/ч за допустима грешка. Нарушението е извършено в условията на системност, съобразно §6, т.62 от ДР на ЗДвП, доколкото е извършено за трети поред път в едногодишен срок от влизането в сила на първия електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, видно от наличните данни за влезли в сила към 31.01.2022 г. ЕФ сер.К №3811262 от 20.06.2020 г. и ЕФ сер.К №4551541 от 05.02.2021 г. Съответно, наказващият орган правилно е установил виновно нарушената законова разпоредба - чл.21, ал.1 ЗДвП. За посоченото нарушение санкционната норма на чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 ЗДвП предвижда наказания “глоба” с фиксиран размер 1200 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място и превишението е над 40 км/ч., като го надвишава със 42 км/ч.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства, които да обусловят извод за маловажност на случая.
При тези фактически и правни констатации, съдът счита процесното нарушение за безспорно доказано и правилно установено, поради което оспореното НП следва да бъде потвърдено като е правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в две заседания, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление №22-0819-006371 от 06.12.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на Л. Д. А., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 1200.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН.