Решение № 266137 от 18.10.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 18.10.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети март, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 16714 по описа на състава за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ вр. с §22 ПЗР на КЗ и искове с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците Ж.С.М. и С.Н.С. поддържат твърдение, че претърпели значителни неимуществени вреди, в резултат на причинената смърт на Н.Й.М., която настъпила на 01.07.2015г. като пряка последица от пътно- транспортно произшествие, реализирано на същата дата в гр. Добрич, между лек автомобил „Нисан“ с рег. № *******и ППС велосипед, който бил управляван от пострадалия Н.М.. Първата ищца била съпруга на починалия Н.М., а втората била негова дъщеря. Установените обстоятелства, в хода на ДП № 642/2015г. по описа на І- РУ на МВР Добрич мотивирали извод, че смъртта на пострадалия била предизвикана от неправомерното поведение на водача на лекия автомобил А.Г.А.. Понеже гражданската отговорност на причинителя на вредите /водача на лекия автомобил/ била застрахована от ответното дружество, то при изложените фактически твърдения всяка една от двете ищци претендира за осъждане на ответника, да изплати застрахователно обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди както следва (според допуснатото увеличение на иска на 18.03.2021г.): Ж.С.М. - съпруга на пострадалия - претендира за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 150 000 лева като част от претенция в общ размер на 200 000 лева, заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването на вредата /смъртта на пострадалия/ до окончателното плащане на задължението. С.Н.С. - дъщеря на пострадалия - претендира за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 130 000 лева като част от претенция в общ размер на 200 000 лева, заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването на вредата /смъртта на пострадалия/ до окончателното плащане на задължението. С оглед изхода на спора, всека една от ищците претендира да й бъдат присъдени направените съдебни разноски, вкл. тези за процесуално представителство.

Ответникът „З.А.Б.“ АД оспорва основателността на предявените искове, като релевира доводи за тяхната неоснователност и моли да бъдат изцяло отхвърлени. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, предоставена от него за водача на посочения в исковата молба лек автомобил, но отрича собствената си надлежна пасивна материална легитимация – в качеството на застраховател, поради липса на предпоставки за възникване на деликтна отговорност за водача на този автомобил. Поддържа твърдение, че настъпването на процесното ПТП и смъртта на пострадалия не са резултат от противоправно поведение на водача на лекия автомобил, а тъкмо напротив- поддържа, че този резултат е предпоставен изключително от виновното противоправно поведение на самия пострадал, който допуснал нарушение на чл. 15, ал.4 от ЗДвП, чл. 79, т.1-4 от ЗДвП, чл. 80, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл. 81 от ЗДвП. При условията на евентуалност, ответникът поддържа твърдение, че с поведението си на водач на велосипеда, пострадалият е допуснал споменатите по- горе нарушение, посредством което е допринесъл значително за настъпването на вредоносния резултат и при определяне на обезщетението, размерът му попада в приложното поле на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Независимо от изложените доводи, ответникът оспорва предявените искове и по размер - поддържайки становище за прекомерност на претендираното обезщетение спрямо действителния обем на вредите и принципа на справедливостта. Моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищците да му заплатят направените съдебни разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателство по делото /стр.11-12/ препис – извлечение от АГС и препис от Удостоверение за наследници № 3392/09.07.2015г., изд. от Община Добрич, установява факта, че ищците Ж.С.М. (съпруга) и С.Н.С. (дъщеря) са наследници по закон на починалия на 01.07.2015г. Н.Й.М..

Приетият като доказателство по делото /стр.190-191/заверен препис от Присъда № 14/24.10.2018г., постановена по НОХД № 155 от 2017г. на ОС Добрич, както и приетия като доказателство по делото /стр. 200-202/препис от Решение № 106/14.10.2020г. по н.д. № 347/2020г. на ВКС на РБ обвързва в хипотезата на чл. 300 от ГПК доказателствените изводи на настоящия съд, относно следните подлежащи на установяване факти: На 01.07.2015г. в гр. Добрич, на кръстовището между бул. „Добруджа“ и улица „Хан Тервел“, в качеството на водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Патфайндър“, с рег.№ *******е нарушил правилата за движение по пътищата– чл. 20, ал.2 от ЗДвП, както и на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал настъпването на ПТП и е причинил по непредпазливост смъртта на велосипедиста Н.Й.М..

В мотивите на решението по н.д. № 347/2020г. на ВКС на РБ, което е предпоставило влизане в сила на присъдата, наказателния съд обсъжда механизма на настъпване на ПТП и приема извода, че /цит./„От възприетите факти по делото се установява, че пострадалият, без да е бил възпрепятстван от обективни предпоставки, не е изпълнил задълженията, които е имал по ЗДвП като участник в движението, навлязъл е в кръстовището от улица без предимство и е допринесъл съществено за настъпване на вредоносните последици.“

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелите Г.М.Г.заявяват, че познавали пострадалия /приживе/ и неговите съпруга и дъщеря. Свидетелите твърдят, че имали непосредствени впечатления за личността на пострадалия и за личните и социални отношения между пострадалия /приживе/ и ищците. Според впечатленията на свидетелите, пострадалият бил възрастен, но енергичен човек, работел след пенсия и поддържал добри отношения с дъщеря си и съпругата си. Със съпругата си, пострадалия имал дългогодишен брак. Дъщерята на Н.– С.С. живяла в Добрич, но поддържала често социални контакти с баща си. Всеки от посочените по- горе свидетели заявява, че е имал възможността да възприеме лично за негативната емоционалната реакция на ищците, по повод пътния инцидент и предизвиканата от него смърт на техния близък- съпруг респ. баща. Според показанията на свидетелите, социалното поведение на ищците мотивирало еднозначен извод, че те не са забравили загиналия свой баща, респ. съпруг и тъгуват за него.

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, която е изговена от вещо лице д-р Н.С. мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически факти:

При настъпилия на 01.07.2015г. пътен инцидент, пострадалия Н.М. е бил с концентрация от 0, 33 % алкохол в кръвта, установени чрез кръвна проба с газова хроматография.

Заключението на приетата съдебна- автотехническа експертиза, която е изговена от вещо лице Х.И., мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически факти:

При настъпването на пътния инцидент, скоростта на лекия автомобил е била приблизително около 61 км./ч., а скоростта на велосипеда, при праволинейното му движение преди удара е била приблизително около 13 км./ч. Според първоначалното заключение на вещото лице, ударът между двамата участници в пътния инцидент е бил предотвратим ако пострадалият велосипедист не беше допуснал нарушение на пътен знак „Б-1- Пропусни движещите се по път с предимство“ и ако водачът на лекия автомобил бе реагирал своевременно на създалата се опасност и бе предприел незабавно аварийно спиране, запазвайки траекторията си на движение, вместо да предприеме опит за заобикаляне на навлезлия в кръстовището велосипедист отляво. При това, вещото лице посочва, че опасната зона на спиране на автомобила е около 37 метра, при положение, че велосипедистът е започнал да навлиза в платното за движение на бул. „Добруджа“ т.е. в кръстовището, в момент, когато лекият автомобил се е намирал на отстояние от 29, 4 метра от мястото на удара. В допълнителното си експертно заключение, вещото лице разглежда аспектите на въпроса: дали в конкретната пътна обстановка, водачът на автомобила е имал фактическа видимост към пострадалия велосипедист, за да може да е обективно способен да предприеме спасителна маневра за аварийно спиране, с цел да предотврати удара – при конкретно изчислените опасна зона на спиране и зона на видимост.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове, които се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, ответникът - в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, дължи изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените и имуществени вреди, причинени от застрахования при него водач.

По допустимостта на предявените искове;

Исковете са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по реда на част ІV от вече отменения Кодекс на застраховането, по силата на §22 от ПЗР на Кодекс на застраховането ДВ бр.102/2015г.

Спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ не се изисква- понеже по аргумент от споменатата вече преходна разпоредба на действащия кодекс - чл. 380 от КЗ не намира приложение в хипотезите, при които спорът следва да се уреди при условията на чл. 226, ал.1 от КЗ/отменен/.

По общите предпоставките за основателност на предявените искове;

Посредством събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени средства, бяха установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на задължението на ответника, да изплати застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Нисан“, модел „Патфайндър“, с рег.№ *******.

Изводът за причинения деликт е мотивиран на първо място от правните последици на Присъда № 14 от 24.10.2018г., постановена по НОХД № 155 от 2017г. по описа на Окръжен съд Добрич, която е влязла в сила след постановяване на Решение № 106/14.10.2020г. по н.д. № 347/2020г. на ВКС на РБ и обвързва настоящия съд по въпросите относно оценката за противоправност на поведението на водача на лекия автомобил „Нисан“, модел „Патфайндър“, с рег.№ *******и естеството на настъпилите вреди /смъртта на Н.Й.М./. Логическото и систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 300 от ГПК мотивира извода, че настоящият съд е длъжен да приеме тезата на ищците, че процесния пътен инцидент е причинен от противоправното поведение на водача на автомобила, независимо от факта, че самият пострадал също е реализирал противоправно поведение, което е допринесло в твърде значителна степен за настъпването на инцидента.

В конкретния случай, след анализ на заключението на първоначалната и повторната съдебна авто- техническа експертиза, съдът приема за основателен и доказан релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в значителна степен. Пострадалият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 80, ал.1 т.2 от ЗДвП - да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение и при това е извършил грубо нарушение на правилата за движение, тъй като не е спазил пътен знак „Б-1“ и без да е бил възпрепятстван от обективни предпоставки- като участник в движението, навлязъл е в кръстовището от улица без предимство, „допринасяйки съществено за настъпване на вредоносните последици.“ /цит. Решение №

106/14.10.2020г. по н.д. № 347/2020г. на ВКС на РБ /

Независимо от изложеното, дори да е обвързан да приеме изводите на наказателния съд за противоправно поведение на водача на автомобила, настоящият съд кредитира преимуществено заключението на допълнителната съдебна- автотехническа експертиза, според която ударът между участващите в процесното

Разпечатката съдържа 28 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/165884e9-53f4-4f76-b5ca-093ba2f2684b