Решение № 1500 от 24.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. Пловдив, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330202461 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0273-000092 от 07.03.2023г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, РУ-Хисар, с което на И. Т. М., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 175, ал. 3, пр.

1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 30.03.2023г., а жалбата е подадена на 10.04.2023г.), от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери следното от фактическа страна:

Жалб. М. имал сключен трудов договор от 11.01.2022г. със ЗП „М.Д.К.“, като изпълнявал длъжността „***“. Същият бил уверен от представителите на дружеството, че всички трактори, които се налагало да управлява, са регистрирани редовно.

На 27.05.2022г. жалб. М. изпълнявал служебните си задължения, като му било разпоредено от Д.К. да извози от с. Старосел материали на Кооперация „Хисар Агро“ с трактор „Болгар“ ТК-80 и прикачено към него ремарке „Bernardi” с рама № ***.

Тракторът „Болгар“ ТК-80 бил с номер на рама ******** и номер на двигател ******. Съгласно справка за регистрация на същия от Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, тракторът бил с прекратена регистрация на 31.10.2007г. поради негодност за употреба (л. 72 и л. 73 от ДП № 81/22). При прекратяването на регистрацията била върната и регистрационната табела номер П1436ЕТ. Тракторът бил регистриран в регистъра на регистрирана земеделка и горска техника и машини за земни работи в ОДЗ-Пловдив на 21.11.2007г. на ЗК „Ново Железаре“ с регистрационен номер ********, като от 2015г. машината не е преминавала ГТП (съгласно справка от ОДЗ-Пловдив на л. 69 от ДП № 81/22). От писмото от ОДЗ-Пловдив няма данни след регистрирането му на 21.11.2007г. да е била прекратявана регистрацията на колесния трактор.

По отношение на ремаркето Bernardi B52 с рама № ***, след извършена проверка в АИС-КАТ регистрация не се установило същото да има регистрация (справка л. 79 от ДП). Ремаркето било регистрирано на 22.07.2014г. в регистъра за земеделска и горска техника и машини за земни работи в ОДЗ-Пловдив на името на М.Д.К. с ДКН *******, като от 05.08.2020г. машината не е преминавала ГТП (л. 77 от ДП).

Докато извършвал курса с горепосочените трактор и прикачено към 2 него ремарке, около 15,10ч. на 27.05.2022г. в с. Паничери на ул. Георги Димитров, жалб. М. бил спрян от полицейски служители Г. и П.. В хода на проверката жалбоподателят представил СУМПС и обяснил, че няма документи за трактора, тъй като те се намирали в кооперацията. При проверката полицейските служители забелязали, че както трактора, така и ремаркето, нямали регистрационни табели. При извършена справка относно собствеността на МПС, такава не била установена. За така констатираното бил издаден АУАН.

За случая била сезирана РП-Пловдив за преценка за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и било образувано ДП № 81/2022г. по описа на РУ-Хисаря, като с Постановление за прекратяване от 07.02.2023г. било прекратено образуваното ДП и преписката била изпратена до РУ на МВР-Хисаря за преценка и евентуално издаване на НП. След преценка за наличие на извършено нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Съдът прие гореизложената фактическа обстановка за безспорно установена след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства, включително и събраните в хода на ДП № 81/2022г. по описа на РУ-Хисаря доказателства и доказателствени средства. Следва да се посочи, че гореизложената фактическа обстановка не се явява и спорна между страните, като жалбоподателят не оспорва изложената фактическа обстановка. По отношение на представеното от него СРЗГТ част I (л. 4 от съдебното производство), се установява, че същото представлява свидетелство за регистрация, издадено след процесната дата (на 17.01.2023г. видно от отбелязването в графа В4), поради което и не променя изводите на съда от фактическа страна.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на административно-наказващия орган. Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като прокурор е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган.

3

При съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, отразена в НП, е пълна и точна, като в нея са описани фактите, които са били установени от административнонаказващия орган, и които дават възможност на съда да провери изводите му от фактическа и от правна страна.

Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП п о пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая административнонаказващият орган изрично е посочил, че е ангажирал административнонаказателната отговорност за това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. за първата хипотеза на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е наложил наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП касаеща водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. също по първата хипотеза на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За преценката дали управляваното от жалбоподателя МПС – колесен трактор, е било регистрирано, съдът на първо място съобрази, че редът за регистриране на тези ППС не е по Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства- в този смисъл е изрично чл. 1, ал. 4, т. 6 от Наредбата. В този смисъл е и чл. 143, ал. 5, т. 2 от ЗДвП.

Редът за регистриране на този вид ППС е по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, т.е. орган по регистрацията им е именно Областна Дирекция „Земеделие“-Пловдив и именно това е и органът, който може да удостовери дали процесното МПС е било надлежно регистрирано.

Видно от данните, съдържащи се в представените по делото писма от ОДЗ-Пловдив, както колесният трактор, така и тракторното ремарке, са били регистрирани – тракторът на 21.11.2007г., а ремаркето на 22.07.2014г. От посочената от ОЗД-Пловдив информация, няма данни тези превозни средства 4 да са били дерегистрирани, т.е. да е била прекратявана регистрацията им впоследствие. Аргумент за обратното не може да бъде и предвиденото в чл.

11, ал. 1 от ЗРКЗГТ задължение за нов собственик да регистрира в съответната областна дирекция „Земеделие“ самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW. В тази връзка, видно от твърденията на Д.К., изложени в протокола му за разпит по ДП (л. 22-23 от ДП), твърдението му, че през 2011г. колесният трактор е придобит от Кооперация „Хисар Агра“, удостоверено с фактура за закупуване на трактора (л. 24 от ДП), се явява недоказано, а фактурата не представлява годно доказателство, удостоверяващо промяната на собствеността на трактора. Това е така, тъй като видно от чл. 12 от ЗРКЗГТ, промяната на собствеността може да бъде извършена само с формален договор за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника (каквато се явява и колесният трактор на основание §1, т. 12, б. „а“ от ДР на ЗРКЗГТ) с мощност на двигателя над 10 kW, която форма изрично е предвидено, че трябва да бъде писмена форма с нотариална заверка на подписите . Доколкото представената фактура не представлява такъв формален договор, то и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД договорът за прехвърляне на собствеността е бил нищожен поради липса на форма, т.е. не е породил правно действие. Липсата на преминат технически преглед на колесния трактор, установяваща се от писмото от ОЗД-Пловдив, също не води до прекратяване на регистрацията му, доколкото липсва такова предвидено основание в закона. Посоченото би могло да доведе до спиране временно на работата на техниката по чл. 18, ал.

1, т. 3 от ЗРКЗГТ чрез заповед на Директора на ОЗД-Пловдив или до ангажиране на административно-наказателната отговорност на водача по чл.

22б, ал. 1, т. 2 от ЗРКЗГТ или на собственика по чл. 22б, ал. 2 от ЗРКЗГТ, които обаче не са предмет на настоящото производство, поради липсата на изложени в НП такива факти. Поради това и с регистрирането на колесния трактор от 21.11.2007г. са били изпълнени изискванията на ЗРКЗГТ и към момента на управлението му от жалб. М. МПС-то се е явявало регистрирано по надлежния ред.

За пълнота следва да се посочи, че прикаченото към трактора ремарке „Bernardi” също е било надлежно регистрирано на 22.07.2014г., но доколкото същото не представлява МПС по смисъла на §6, т. 11 от ДР на ЗДвП, ирелевантно се явява регистрирането му за ангажиране на 5 административнонаказателната отговорност и налагането на санкция по посочената в НП санкционна норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за която от значение се явява единствено надлежната регистрация на управляваното от водача МПС.

При така посоченото, съдът намира, че процесното наказателно постановление се явява издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което и същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя, но при липсата на сторени такива, и при липса на искане за присъждане, разноски не се следват.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 23-0273-000092 от 07.03.2023г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, РУ-Хисар, с което на И. Т. М., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 175, ал. 3, пр.

1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6