Решение № 345 от 26.10.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Кюстендил, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20211500500255 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 268945/19.04.2021 г. от "Ф.л." ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Д.П.Л., със съдебен адрес: гр.С., ул."Л.К." №.., ет..., ап. .. чрез пълномощника му адв. П. С. от САК, насочена против решение № 260181 от 17.03.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2582/2019 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт РС – Кюстендил е отхвърлил предявения от "Ф.л." ЕООД с ЕИК .................. против Ю. Т. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.К. ул."С." №.. иск с правно основание чл. 206, ал. 2 от КТ за сума в размер на 5 816,14 лева, представляваща стойността на причинена от ответника вреда по време на изпълнение на трудовите му задължения.

Въззивникът обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение като релевира доводи за неговата неправилност в смисъл на незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че районният съд неправилно бил приел, че с иска се търси ограничена имуществена отговорност на работника – ответник в производството. Счита, че видно от доказателствата по делото била установена вредата, нанесена на дружеството, за която пряка отговорност носел ответника. Сочи, че А. бил признал отговорността си, както и че трудовият договор бил прекратен с подадено от него предизвестие, като била издадена заповедта за прекратяването му. Твърди, че съобразявайки законовите срокове за издаване 1 на заповедта за ограничена имуществена отговорност и неспазването им било основание за предявяване на иска за пълна имуществена отговорност, като твърди, че съдът необосновано и неоснователно бил приел, че основание за предявяване на иска била заповед № 61/02.05.2018 г.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното първоинстанционно решение и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Ю. Т. А..

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна - ответник в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Първоинстанционното производство пред КнРС е образувано по предявен иск кфалифициран с обжалваното решение като иск с правно основание чл. 206, ал.2 от КТ с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 816,14 лева, представляваща стойността на причинена от ответника вреда по време на изпълнение на трудовите му задължения на длъжността „Началник цех „Прахово боядисване“ в ответното ТД.

В исковата молба се поддържат твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало при сключване на трудов договор на 05.10.2015 г. , по силата на който ответникът заемал длъжност „Бояджия промишлени изделия“ в ответното ТД – негов работодател. В последствие с допълнително споразумение от 30.06.2016 г. трудовото правоотношение било изменено и ответникът заел длъжност „Началник цех“.

При изпълнение на поръчка № 016476 в началото на 2018 г„ при извършване на качествен контрол, било установено, че поръчката е изпълнена неправилно, като се твърди, че пряка отговорност за некачественото изпълнение носел началника на цех „Прахово боядисване“. Съставен бил Протокол за несъответствие № 118/01.02.2018 г. От ответника били поискани обяснения в тази връзка. От дадените от него в същия ден писмени обяснения се установявал, че той поема изцяло отговорността за неправилното и некачествено изпълнение. Твърди се, че впоследствие / няколко часа по-късно/ променил позицията си и подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Искането за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие не било прието и подадената молба била възприета като предизвестие за прекратяване на трудовия договор съгласно общите условия / не е уточнено кои общи условия има предвид работодателя/със срок от 90 дни.

Със заповед № 61/02.05.2018 г. на ответника била наложена ограничена имуществена 2 отговорност в размер на три работни заплати, а със заповед № 62/02.05.2019 г. било прекратено трудовото правоотношение. Последвал отказ от страна на ответника да получи заповедите, което обстоятелство относно връчването им било удостоверено с подписите на свидетели. Твърди се, че никаква част от претендираната сума не била заплатена от Ю. А..

Ищецът претендира ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника чрез заплащане на сумата от 5 816.14 лева, представляваща цялата сума с включен ДДС по направените разходи във връзка с некачествено изпълнената поръчка, наложени от необходимостта от повторното й изпълнение.

Ищецът е уточнил, че размера на причинената вреда е установен с доклад за несъответствие с приложена калкулация за стойността на повторно извършване на некачествената работа.Посочено е, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ответника било 1600 лева, но независимо от това и предвид прекратеното между страните трудово правоотношение претендира горепосочената сума, представляваща пълния размер на причинената от ответника при изпълнение на трудовите му задължения вреда.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения на ответника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, в който е изразено становище за неоснователност на иска, тъй като не са налице основания за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника. Счита, че двете горепосочени заповеди издадени от работодателя не са произвели целените последици, тъй като към момента на издаването им трудовото правоотношение между страните е било прекратено с изтичане на срока на предизвестието преди това. Иска се отхвърляне на предявения иск.

От надлежно събраните в първоинстанционното производство доказателства е установена правилно фактическата обстановка по делото, а във въззивното производство не са събрани нови доказателства, които да установяват други релевантни за спора факти и обстоятелства.

Между страните по делото е сключен трудов договор № 172/ 05..10.2015 г., по силата на който ответникът заел длъжността „Бояджия, промишлени изделия“ в ответното ТД – негов работодател по смисъла на § 12, т. 1 от ДР на КТ.

С допълнително споразумение № 632 / 30.06.2016 г. трудовото правоотношение между страните е изменено на основание чл. 119 от КТ / в редакцията преди изм. ДВ бр.

62/2022 г./ досежно заеманата от ответника длъжност и същия е заел длъжността „Началник цех“. Между страните не се спори, че се касае за цех „Прахово боядисване“.

С доклад за несъответствие №118/01.02.2018 г. е констатирано, че поръчка №16476 не отговаря на клиентското изискване при зададена мостра от клиента. Задание, като в раздел първи с ръкописен текст е вписано името на ответника в графа „отговорен за процеса“ Като решение за отстраняване на несъответствието е прието да се пуснат за боядисване нови 118 бр. кутии, за да може клиентът да получи изделията в съответствие с изискванията, а виновният служител да заплати допълнителните разходи на стойност 4846.78 лева без ДДС.

Изготвена е оферта, видно от която стойността на поръчката е в размер на 4 846.78 3 лева. без ДДС и 5 816.14 лева с ДДС.

На 01.02.2018 г. ответникът е дал писмени обяснения, в които е поел отговорност за тази поръчка, готовност за финансова санкция и е заявил, че подава молба за напускане. На същата дата ответникът е подал и молба за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 02.05.2018 г. , като молбата се счита като предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ, в случай, че правоотношението между страните не бъде прекратено по взаимно съгласие.

Не се спори, че съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.

325, ал.1, т. 1 от КТ не е постигнато и молбата е възприета като предизвестие..

На 28.02.2018 г. е сключено допълнително споразумение № 1546 между страните за изменение на трудовото правоотношение, считано от 01.03.2018 г. относно заеманата от ответника длъжност: от длъжност „Началник цех“ на длъжност „Бояджия, промишлени изделия“ в ответното ТД и с месечно възнаграждение в размер на 1600 лева.

От работодателя е издадена заповед № 61/02.05.2018 г. с която е определен размера на ограничената имуществена отговорност на ответника по чл.206, ал.2 КТ в размер на 4 800 лева и е указано, че сумата следва да бъде удържана от дължимото месечно трудово възнаграждение.

Издадена е и заповед № 62 също с дата 02.05.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, считано от 02.05.2018 г. С тази заповед е разпоредено реализиране на ограничената имуществена отговорност на ответника, чрез възстановяване на сума от 4 800 лева на работодателя, която сума да бъде приспадната от дължимото трудово възнаграждение за 3 месеца, считано от 02.03.2018 г.

Двете заповеди са връчени на ответника на 05.2018 г. при надлежно оформен отказ да ги подпише.

С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и квалифициран като такъв с правно основание чл. 206, ал. 2 от КТ, независимо, че е претендирана сума в размер равняваща се на размера на сумата за допълнително направени от работодателя разходи за повторно изпълнение на клиентската поръчка с нужното качество. Първоинстанционният съд е приел, че от страна на работодателя не е била осъществена надлежно предвидената в чл. 210 от КТ процедура за ангажиране ограничената имуществена отговорност на ответника на основание чл. 206, ал. 2 от КТ, а също така е извел извод липса на предпоставки за ангажиране на пълната имуществена отговорност на А., предвид липсата на наведени фактически основания за наличие на някоя от нормативно установените хипотези, предвиждащи възможност за това.

Настоящата инстанция е констатирала нередовност на исковата молба и с определение от 18.01.2022 г.е оставил същата без движение на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, като е дал указания за уточняване на претенцията – фактически основания за обосноваване вида вредата, чието обезщетяване се иска, респективно отговорността на ответника, която да бъде ангажирана

С молба ищецът, сега въззивник е уточнил, че претендира пълна имуществена 4 отговорност на ответника за причинена вреда, като обосновава претенцията си с невъзможността да бъде реализирана ограничената имуществена отговорност на А., поради изтичане на законоустановения срок за това, както и факта на прекратяване на трудовото правоотношение между страните.. Въпреки подробно дадените разяснения за различията между ограничена и пълна имуществена отговорност на работника или служителя и реда, по който всяка от тях може да бъде реализирана, респективно отграничаване на три самостоятелни хипотези на пълна имуществена отговорност на работника или служителя, визирани в разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ: 1. умишлено причинени вреди, при и по повод изпълнение на трудовите задължения; 2. причинени вреди, в резултат на престъпление; 3.причинени вреди от действия, които не са свързани с изпълнение на трудовите задължения предвид разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ, ищецът поддържа претенция за ангажиране на пълна имуществена отговорност на ответника за заплащане на пълния размер на причинената вреда при изпълнение на трудови задължения на заеманата от него длъжност с ръководни функции, поддържайки разбирането си, че е било невъзможно връчване на горепосочената заповед № 61 в законоустановения срок и прекратяване на трудовото правоотношение. Изрично заявява, че не издаването на тази заповед е основание за предявяване на иска, а като основно оплакване във въззивната жалба излага довод, че неправилно районният съд е разгледал претенция за обезщетяване на вреди чрез ангажиране на ограничена имуществена отговорност, вместо претендираната пълна имуществена отговорност.