Решение № 226 от 14.11.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. С., 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Пенка Сп. И.а в присъствието на прокурора Б. Н. С. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242200600509 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 126/07.08.2024г. по НОХД № 828/2024г. по описа на РС С..

С присъдата подс. Р. С. Д. и подс.М. Р. М. са признати за виновни за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.т.3, 5 и 7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК (за подс.М.) и по чл.195 ал.1 т.т.3 и 7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК (за подс.Д.), за това, че на 22/23.01.2024г. в гр.С., макар и непълнолетни, но като са могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, в условията на повторност за подс.М., след предварителен сговор помежду си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, извършили кражба на чужди движими вещи 10 кутии цигари „Марлборо“ 100 синьо; 10 кутии цигари „Оме“ червено; 10 кутии цигари „Шарена Карелия“ и сумата от 60 лева, всичко на обща стойност 228 лева, собственост на А.А. П.а от гр.С., като случаят не е маловажен. С присъдата подс.М. М. е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, а подс.Р.

Д. – на четири месеца лишаване от свобода, което е отложено за изпитателен 1 срок от две години. Със същата присъда на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подс.М. Р. М. по НОХД № 984/2022г. на СлРС наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи отделно от наложеното по настоящото производство при първоначален общ режим. С присъдата подсъдимите са оправдани по обвинението, че са извършили деянието с участието на малолетния И.Е.А..

Подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР С. сумата от 55.98 лева, представляваща направени разноски по делото, на всеки по 27.99 лева.

Присъда е обжалвана от адв.Г. М. от АК С., служебен защитник на подс.Р. С. Д., с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, поради неприлагане на разпоредбата на чл.63 ал.1 т.5 (може би е имал предвид т.6) от НК и налагане на наказание обществено порицание. Иска се изменение на първоинстанционната присъда с намаляване на размера на наложеното наказание и налагане на справедливо, по-леко наказание.

В съдебно заседание защитникът на подс.М. М., адв.Д. С., и подс.М., се присъединяват към жалбата на подс.Р. Д. с искане за намаляване размера на наложеното му наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП С. изрази становище, че депозираната жалба е неоснователна, а присъдата на РС С. е правилна и обоснована, като наложеното на подсъдимите наказания са към минимума. Пледира за потвърждаване на присъдата.

Служебният защитник на подс.Р. Д. поддържа жалбата, като счита, че наложеното наказание е силно завишено. Сочи, че към момента на деянието подс.Д. не е бил наказван, бил е на 15 години и 2 месеца и е инициирал съкратено съдебно следствие. Пледира за налагане на наказание на подсъдимия при условията на чл.63 ал.1 т.5 от НК.

Служебният защитник на подс.М. М. поддържа жалбата, към която се присъединиха. Посочва, че подс.М. изцяло признава вината си, сътрудничел при изясняване на фактите по делото, разкайва се за стореното и към момента на деянието и бил непълнолетен. Моли да се отчете и ниската стойност на инкриминираните вещи. Пледира за изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното на подс.М. наказание.

В личната си защита подс.М. поддържа казаното от защитника си. В 2 последната си дума иска по-леко наказание.

В личната си защита подс.Д. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума иска по-леко наказание, различно от лишаване от свобода, а именно обществено порицание.

Настоящата въззивна жалба е подадена от служебния защитник на подс.Р. Д., който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което е допустима. Към въззивната жалба на подс.Д. се присъедини и подс.М. М. с искане за намаляване на наложеното му наказание.

С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивните жалби са неоснователни.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за несправедливост на наложените наказания на подсъдимите, съдържаща се във въззивната жалба на защитника и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната изцяло от подсъдимите в съдебно заседание, поради което делото се е разгледало по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на чл.371 т.2 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и участието на подсъдимите в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Пострадалата от престъплението, свид.А.А. П.а живее в гр.С., ул.“Перущица“, № 13, на първия етаж от къща. До нейния етаж имало долепена малка тухлена барака, която тя използвала за магазин, от който продавала сладки неща, кафе, цигари и безалкохолно. Бараката имала метална 3 врата, заключваща се с катинар, както и прозорец, през който продавала стоки.

Прозорецът имал метален капак с панти в горната част. Когато свидетелката П.а продавала, капакът бил вдигнат, а през нощта го спускала и затваряла.

Към 22.01.2024г. тя държала в тази барака движими вещи, нейна собственост, сред които и 10 кутии цигари „Марлборо“ 100, синьо; 10 кутии цигари „Оме“, червено; 10 кутии цигари „Шарена Карелия“ и сумата от 60 лева. Тези вещи били на рафт вътре в павилиона като парите били в пластмасова чашка в банкноти с различен номинал. На рафта свид.П.а държала и пластмасова чашка с монети. Тя продавала от бараката си до 22.00 часа на 22.01.2024г.

След това съпругът й продавал още до около 23.30 часа, когато затворил капака на прозореца и го подпрял от вътрешната страна с отвертка. След това той се прибрал в дома си.

На 22/23.01.2024г., в неустановен час през нощта подсъдимите Р. С. Д., М. Р. М. и свидетелят И.Е.А. се срещнали в гр.С.. Тримата имали нужда от пари и се уговорили да отидат до бараката на свидетелката А. П.а в гр.С., ул.“Перущица“, № 13 и да откраднат нещо от там. В изпълнение на това общо решение на 22/23.01.2024г., през нощта (след 23.30 часа на 22.01.2024г.), двамата подсъдими и малолетният И.Е.А. отишли до павилиончето на пострадалата.

Когато стигнали до бараката, двамата подсъдими и свидетелят А., заедно, с общи усилия взломили прозореца на павилиончето, като вдигнали капака и бутнали стъклото. Тогава подсъдимият М. се протегнал през взломения прозорец и без да влиза в бараката, започнал да вади отвътре движими вещи и ги давал на подсъдимия Д.. Подсъдимите взели 10 кутии цигари „Марлборо“ 100, синьо; 10 кутии цигари „Оме“, червено; 10 кутии цигари „Шарена Карелия“ и сумата от 60 лева в банкноти с различен номинал.

След това двамата подсъдими и малолетният А. си тръгнали, взимайки със себе си гореописаните вещи като по този начин прекъснали владението на свидетелката А. П.а върху тези вещи и установили своя трайна фактическа власт върху отнетото.

Двамата подсъдими и свидетелят И.Е.А. си разделили отнетите цигари и сумата от 60 лева. Те изпушили цигарите, а с парите си купили наркотични вещества.

На 23.01.2024г., около 06.00 часа свидетелката А. П.а отишла до 4 бараката и установила извършването на кражбата. Тя подала сигнал до РУ С. за случилото се, като е образувано настоящото наказателно производство.

По делото е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на вещите предмет на престъплението възлиза на обща стойност 228 лева.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът правилно е приел за установени изложените обстоятелства, като се е позовал на направеното самопризнание от страна на подсъдимите и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.

Подсъдимите М. и Д. са признали изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като са се съгласили да не се събират доказателства относно тези обстоятелства. Решаващият съд, в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, е взел предвид направените от подсъдимите самопризнания, като правилно е приел, че същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – гласни, и писмени, както и от заключението на назначената и изготвена експертиза. В този смисъл правилно е постановил определение на основание чл.372 ал.4, вр. чл.371 т.2 от НПК, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимите и от подкрепящите ги доказателства, събрани в досъдебното производство, без да се събират нови доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът правилно, преди постановяване на посоченото определение, е разяснил на подсъдимите правата им по чл.371 т.2 от НПК.

Обосновано е кредитирал писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в съответствие, както с общите изисквания на НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.

Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е приел за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие 5 доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, като същата не се оспорва от страните по делото, а направените от подсъдимите самопризнания се подкрепя от доказателствата по делото, събрани при условията и по реда на НПК.

Правилно съдът е приел, че подсъдимите Д. и М. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по л.195 ал.1 т.т.3, 5 и 7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК (за подс.М.) и по чл.195 ал.1 т.т.3 и 7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК (за подс.Д.), за това, че на 22/23.01.2024г. в гр.С., макар и непълнолетни, но като са могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, в условията на повторност за подс.М., след предварителен сговор помежду си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, извършили кражба на чужди движими вещи 10 кутии цигари „Марлборо“ 100 синьо; 10 кутии цигари „Оме“ червено; 10 кутии цигари „Шарена Карелия“ и сумата от 60 лева, всичко на обща стойност 228 лева, собственост на А.А. П.а от гр.С., като случаят не е маловажен.

Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимите са знаели, че към момента на деянието отнема вещите, предмет на инкриминираното деяние, от пострадалата П.а, от нейно владение, без нейно съгласие и противозаконно ги присвояват. Били са с ясното съзнание, че като отнемат процесните сума пари и цигари, настъпват вредни последици за собственика им, но въпреки това са извършили инкриминираното деяние и са увредили пострадалата А.А. П.а.