Решение № 370 от 16.07.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Видин, 16.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20221320100369 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, против Б.Г.К, ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. "С", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че с Договор № 0512020029311855 за издаване и ползване на национална кредитна карта Райкарт от 26.11.2008 г., ищецът отпуснал на кредитополучателя П.С.К., кредит в размер на 1170.00 (хиляда и сто седемдесет лв.) лева. Кредитът бил отпуснат с цел - за потребителски нужди.

Сочи се, че по силата на сключения договор, като частноправна последица от правното му действие, между ищеца и П.С.К. е възникнало валидно кредитно правоотношение.

Ищецът излага, че като кредитор изпълнил задълженията си по процесния договор, включително задължението да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума.

Поддържа, че между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит 1

(граждански плод), съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ (чл. 2.1 от Анекс № 2).

Сочи също, че между страните по договора е постигнато неустоечно съглашение - клауза за наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница (вноска или част от вноска) (чл. 6 от Анекс № 2), с което предварително и отнапред е определен размерът на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита (отговорността на длъжника за пълно неизпълнение или ненадлежно изпълнение на задължението).

Излага се, че съгласно чл. 3 от Анекс № 2 към Договора за банков кредит, Кредитополучателят се задължава да погасява усвоената и непогасена част от кредита по следния начин: 12 (дванадесет ) анюитетни месечни вноски, всяка в размер от 47.01 (четиридесет и седем лева и една стотинка), дължими на 15-то число на съответния месец, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Вноските по кредита са анюитетни и включват както дължимата за месеца главница, така и дължимата лихва, съгласно договорените лихвени проценти в Договора за кредит. Посочва, че основно задължение на заемателя според чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок.

Твърди се от ищеца, че е налице изменено съдържание на кредитното правоотношение, а именно: налице е изрично съгласувана воля между страните за промяна в договорно утвърдената връзка съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД. Договорът за кредит е изменен и допълнен с Анекс № 01 / 19.03.2012 г. и Анекс № 02 / 14.07.2016 г. В чл. 4 от Анекс № 2, като "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и П.С.К. са договорили краен срок за издължаване по него 15.07.2017 г. Сочи се, че на тази дата (падеж) и към датата на депозиране на исковата молба дължимите по договора суми не са изплатени на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД.

Поддържа се, че извънсъдебна или съдебна покана за плащане не се изисква и няма нужда от известяване за да се постави длъжника в забава, тъй като денят на изпълнението е точно определен като календарен ден съгласно чл. 84, ал. 1, изречение първо от ЗЗД. Излага се, че по аргумент от чл. 288 от Търговския закон вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания са с настъпил падеж от 15.08.2016 г. до 15.07.2017 г.

2

Посочва се, че длъжникът П.С.К. е починала на 13.10.2018 г. Твърди се, че ответникът Б.Г.К и С.Д.Ц. са съответно син и дъщеря на П.С.К..

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. N 2739/2018 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение.

Излага се, че поради факта на настъпило универсално правоприемство (наследяване), в заявлението са посочени като длъжници по облигационното правоотношение наследниците на починалият длъжник по Договора за кредит. Видно от Удостоверение № 3048/2018 г. /приложено по заповедното производство/, С.Д.Ц. се е отказала от наследството оставено след смъртта на П.С.К.. На другият наследник и ответник по настоящето дело – Б.Г.К заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Поради гореизложеното ищецът моли съда да осъди ответника да заплати всички задълженията на наследодателя по Договора.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:

-просрочена главница - в размер на 522.10 лв. (петстотин двадесет и два лева и десет стотинки );

-изискуема възнаградителна лихва в размер на 42.18 лв. (четиридесет и два лева и осемнадесет стотинки), начислена за периода от 15.07.2016 г. до 14.07.2017 г. включително;

-214.14 лв. (двеста и четиринадесет лева и четиринадесет стотинки) просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 15.08.2016 г. до 25.10.2018 г. включително,

-изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4, във връзка с чл. 1, буква „б“ от Анекс № 2/14.07.2016г. към Договора, в размер на 42.52 лв. (четиридесет и два лева и петдесет и две стотинки ), за периода от 15.01.2016 г. до 13.07.2016 г. включително;

Претендират се и направените разноски.

В законоустановения срок от ответника, чрез назначеният му особен представител е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Излага се, че не е изяснен срокът на погасяване 3 на кредита и неговия размер, предвид различните клаузи на двата анекса.

Сочи се, че липсват доказателства за предаване на договорената сума на кредитополучателя, поради което ответникът оспорва предаването на сумата по договора, както и по двата анекса, както и че е настъпила крайната падежна дата.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Установява се, че на 29.10.2018 г. от ищеца е инициирано заповедно производство по чл. 410 от ГПК с искане да бъде издадена заповед за изпълнение за суми, предмет на договора и дължими от наследниците на картодържателя, както следва - за сумата от 522.10 лева – изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2018г. до изплащане на вземането, 42.18 лева изискуема възнаградителна лихва за периода 15.07.2016г.- 14.07.2017г., 214.14 лева изискуема наказателна лихва за периода 15.08.2016г.25.10.2018г. вкл., 42.52 лева изискуема лихва, съгласно ч.

4, във вр. с чл.1, б.б от Анекс №2/14.07.2016г. за периода 15.01.2016г.13.07.2016г. Като обстоятелства от които произтича вземането банката е посочила в т. 12 от заявлението, че е сключен договор, по който е отпуснат кредитен лимит от 1170.00 лв. В последствие Договорът за кредит е изменен и допълнен с Анекс № 1 и Анекс № 2 с краен срок на издължаване – 15.07.2017 г., че изискуемостта на задължението е настъпила с изтичане на крайния срок на договора и че изрична покана не се изисква съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. Посочено е, че картодържателят е починал на 13.10.2018 г. и поради факта на настъпило универсално правоприемство в заявлението са посочени като длъжници по облигационното правоотношение наследниците на починалия длъжник, а именно Б.Г.К и С.Д.Ц.. Поискано е присъждане и на разноски в заповедното производство – 25.00 лв. за държавна такса и 150.00 лв. разноски за възнаграждение за юрисконсулт. На 01.11.2018 г. заповедният съд - Районен съд - Видин е издал по образуваното по заявлението ч.гр.д. № 2739/2018 г. , заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2128 с което искането е уважено изцяло, като по отношение на разноските за юрисконсулт искането е уважено частично-до размера на сумата от 65.00 лв.

От длъжника С.Д.Ц. е подадено възражение, ведно с представено 4 удостоверение № 3048/2018 г., от което е видно, че същата се е отказала от наследството на наследодателя си П.С.К..

Тъй като връчването на заповедта на длъжника Б.Г.К е извършено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с разпореждане от 13.01.2019 г. по ч.гр.д. № 2739/2018г. заявителят е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на вземането си, което е връчено на 21.02.2019 г., като на 20.03.2019 г. или в едномесечния срок от уведомяването съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК, кредиторът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е инициирал исково производство по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си срещу правоприемника на картодържателя, а именно ответника Б.Г.К.

Установява се от събраните в хода на производството доказателства, че между банката и П.С. е сключен срочен договор № 0512020029311855 за издаване на национална кредитна карта РайКарт, по силата на който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД открива разплащателна сметка в български лева /сметка/ и издава банкова карта РайКарт /Карта/ при преференциални условия, с ПИН на името на Картодържателя П.С.К. на база искане за издаване на такава карта като банката одобрява кредитен лимит в размер на 1170.00 лв. /чл. 8/. Съгласно чл. 19 от договора банката събира годишна такса за обслужване на картата, съгласно действащата тарифа на банката. Съгласно чл. 11 от договора, ползваната сума от кредитния лимит се олихвява с лихвен процент 1.5 % на месечна база. Уговорени са хипотези на едностранно изменение от банката на лихвата, за което последната поема задължение да уведоми картодържателя с месечното извлечение или като изнася информация в банковите салони. Предвидено е издаване от банката на месечно извлечение на хартиен носител изпращано на адреса за кореспонденция на картодържателя, както и какви данни съдържа - чл. 44.

Предвидено е, че при внасяне на средства по сметка към която е издадена картата, надвишаващи размера на ползвания КЛ и сметката е на кредитно салдо, по нея не се начислява лихва /чл. 14/. Съгласно чл. 18 от договора минималната погасителна вноска /МПВ/ е в размер на 5% от общата дължима сума, формирана като сума от дължимия ползван лимит плюс сумата на дължимите лихви, такси и комисионни, но не по-малко от 25 лева. В чл. 17 е предвидено, че срокът за плащане на МПВ е до 15-то число на месеца, в който е изготвено Извлечението. В случай, че този ден е неработен, срокът е 5 следващия работен ден. След този срок Банката начислява такса просрочие, съгласно Тарифата на Банката. Посочено е в договора, че неполучено извлечение не е основание Картодържателят да не внесе в срок дължимата МПВ. Предвидени са клаузи за неблагоприятните последици от неизпълнението, едно от които е обявяване на предсрочна изискуемост на кредитния лимит при непогасяване в срок задължение, произтичащо от договора/ чл. 61/; право на отказ от договора /чл. 58, б. „б“/, настъпване на предсрочна изискуемост /чл. 61/ след обявяване на ползвания кредит за такъв с писмено предизвестие до картодържателя. В чл. 56 и чл. 57 е уговорено, че договорът влиза в сила от датата на подписването му и предоставяне на картата на картодържателя и срока на действие на договора е 3(три) години или до 02.12.2008 г. Предвидени са и клаузи за автоматично подновяване на договора, в случаите когато картодържателя не е в просрочие към момента на изтичане валидността на картата и картодържателят не е уведомил банката, че не желае да му бъде подновена картата /чл. 57/. В Раздел VIII „Други условия“ /чл. 66/ са предвидени клаузи относно сключването на застраховка „Живот“, при условията на Договор за групова застраховка „Живот“, сключен между Банката и избран от нея застраховател. Договорът е подписан двустранно както от банката, така и от картодържателя.

На 19.03.2012 г. е подписан Анекс № 1 към Договор №

0512020029311855 за национална кредитна карта РайКарт между ищеца и П.С.К.. В чл. 1 от Анекса страните са договорили, че приемат за установено, че към 19.03.2012 г. вземането на Банката към Кредитополучателя по Договора е в размер на 1371.95 лева. В чл. 2 е посочено, че страните се съгласяват, че усвоената и непогасена главница по Кредита, описана в чл. 1 ще бъде погасена на 60 равни последователни анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, като всяка вноска е в размер на 35.21 лева, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.04.2012 г. до 15.03.2017 г. вкл. В чл. 3 страните се договорили, че считано от 19.03.2012 г. годишната лихва по кредита се променя на 18.50 %. Посочено е също, че лихвата представлява стойност на банковия ресурс, определен от Банката + 11 пункта надбавка годишно. Посочено е че стойността на банковия ресурс – „Лихвения процент за съответната валута, при който Банката осигурява ресурс за финансиране на клиенти, увеличен с разходите по управление на падежната структура на активите и пасивите на банката и други 6 законоустановени разходи.“ СБР към датата на подписване на Анекс № 1 е в размер на 7.50 %. В чл. 3.1 и чл. 3.2 от Анекс № 1 са посочени условията при които Банката може да променя лихвата в частта СБР. В чл. 4 от Анекс № 1 е посочено, че при забава в плащането на дължими суми по Кредита, кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 /десет/ пункта годишно. /Лихвата за забава се начислява върху просрочената главница за времето на забавата до окончателното й погасяване./. Анексът е подписан и от Банката и от Длъжника.